Отваря главното меню

Промени

м
допълване в инфо-кутия, форматиране, вътр. препратки; форматиране: 8x кавички, 2x тире, 8 интервала (ползвайки Advisor)
| починал-място = [[Париж]], [[Франция]]
| националност = {{Франция}}
| вложки = {{Личност/Учен | категория = биологфизиолог
| област = [[Физиологияфизиология]], [[психология]]
| образование = [[Парижки университет]]
| учил-при =
| работил-в = [[Парижки университет]]
| студенти =
| публикации =
}}
 
'''Шарл Робер Рише''' ({{lang-fr|Charles Robert Richet}}) (е [[26 августФранция|френски]] [[1850физиолог]] –, [[3известен декември]]със [[1935]])своите еизследвания върху [[Францияанафилактичен шок|френски]]анафилактичния [[физиологшок]], носителпри човека. Носител на [[Нобелова награда за физиология или медицина]] презза [[1913]]., Известенчлен съсна своитеНационалната изследваниямедицинска върхуакадемия във Франция (1898) и [[анафилактиченФренска шокакадемия на науките|анафилактичнияФренската шокакадемия на науките]] при(1914), кавалер на [[Орден на почетния легион|Ордена на Почетния легион]] (1926) човека.
 
== Биография ==
Роден е на [[26 август]] [[1850]] година в [[Париж]], Франция, в семейството на Алфред Рише, професор по клинична хирургия в медицинския факултет на [[Парижки университет|Парижкия университет]], и съпругата му Йожени Рише (по баща Рьонуар).
Шарл Робер Рише е професор по [[физиология]] в [[Колеж дьо Франс]] (1887), член на Националната медицинска академия във Франция (1898) и [[Френска академия на науките|Френската академия на науките]] (1914). През 1913 г. му е връчена [[Нобелова награда за физиология или медицина]] за откритието на [[анафилактичен шок|анафилаксията]].
 
След завършване на средното си образование записва [[медицина]] в Парижкия университет, но скоро разбира че не го интересува практическата медицина, а изследователската работа и хуманитарните дисциплини, към които запазва интереса си цял живот. В университета изучава [[хипноза]]та, храносмилателните секрети и влиянието на болката върху дейността на [[мускул]]ите и [[нерви]]те. През 1877 се дипломира, а една година по-късно защитава докторска [[дисертация]], в която за първи път доказва наличието на [[солна киселина]] в секрета на стомаха при [[бозайниците]], [[птици]]те и [[безгръбначните]]. През същата година (1878) става професор по физиология в медицинския факултет на Парижкия университет и се заема с изучаването на различните видове мускулни свивания.
Дълги години е изследвал екстрасензорните възприятия и явления, [[хипноза]]та и спиритизма. Поддържал връзка с известни по негово време окултисти и спиритисти; изследвал, заедно с [[Чезаре Ломброзо]], медиума [[Евсапия Паладино]].
 
От 1891 г. издава сп. „Анали на психичните науки“ (''Annales des sciences psychiques''), а през 1905 г. става президент на [[Британско общество за изследване на психиката|Британското общество за изследване на психиката]]. Създава и разработва теоретически термините ''[[ектоплазма]]'' и ''[[метапсихика]]''.
 
През 1913 г. получава [[Нобелова награда за физиология или медицина]] „за откритието на [[анафилактичен шок|анафилаксията]]“. Същата година се жени за Амели Обри, от която има две дъщери и двама сина.
Имал е интереси към [[история]]та, [[социология]]та, [[философия]]та, [[литература]]та; пионер в [[авиация]]та.
 
Дълги години изследва екстрасензорните възприятия и явления, хипнозата и [[Спиритизъм|спиритизма]]. Поддържа връзка с известни по негово време [[окултист]]и и спиритисти; изследва, заедно с [[Чезаре Ломброзо]], медиума [[Евсапия Паладино]]. Има интереси към [[история]]та, [[социология]]та, [[философия]]та, [[литература]]та; пионер в [[авиация]]та. Занимава се и с изучаване на [[Психика (психология)|психиката]]. През 1923 г. в превод на [[английски език]] излиза книгата му „Тридесет години изследване на психиката“ (''Thirty Years of Psychical Research''), в която описва опитите си в тази област. Убеден [[пацифист]], Рише пише няколко книги, разказващи за ужасите на войната.
 
Умира на [[4 декември]] [[1935]] година в Париж на 85-годишна възраст.
 
== Научна дейност ==
Рише, заедно с Жул Ерикур, открива бактерията ''[[Staphylococcus]]'', предизвикваща смъртоносно заболяване при [[зайци]]те, но само ограничени гнойници при инфектирани с нея [[кучета]]. Прякото преливане на кръв от кучета във вените на зайците, за да им се придаде устойчивост към [[бактерия]]та, предизвиквало токсично действие. Но ако кръвта се преливала между ципите на [[перитонеум]]а, за да я просмуква бавно, предаването на устойчивостта се осъществявало успешно и зайците придобивали [[имунитет]] към следваща инфекция със ''Staphylococcus''. След това Рише и Ерикур решават да приложат своята ''хемотерапия'' (наречена по-късно серумна терапия) към заболяванията на човека. Те започват с [[туберкулоза]]та. Към края на века Рише и Ерикур са принудени да признаят, че първоначалната им цел – серумна терапия на туберкулозата – не е достигната. Но те откриват, че храненето със сурово месо подобрява състоянието на болни от туберкулоза кучета. През 1900 г. Рише доказва, че ''зомотерапията'' (хранене със сок от сурово месо) може да бъде ефективно средство за лечение на туберкулозата при хората.
 
През 1901 г., когато изучава токсичното действие при пряко инжектиране на мускулна тъкан във вените, Рише получава възможност да усъвършенства своите познания по [[токсикология]]. При научна експедиция в [[Средиземно море]] с принца на [[Монако]] [[Алберт]] той е натоварен със задачата да изследва отровните пипалца на ''сифонофора физалия''. След някои предварителни опити Рише се връща във Франция, където започва сравнително изследване на отровата, която има ''морската анемония''. Той инжектира на кучета [[отрова]] в различни концентрации, за да определи токсичната доза. Ако кучетата оживявали, след няколко седмици отново им инжектирали отрова. И, както пише Рише, „''изведнъж се разкри потресаващ факт, в който самият аз повярвах с огромно усилие''“. Когато инжектирали на кучетата много по-малки дози отрова, те умирали много бързо. Рише нарекъл това явление [[анафилаксия]], тъй като било противоположно на профилактичния ефект при обикновената имунизация.
 
През 1911 г. Рише обобщава работата си в монографията „Анафилаксия“. Той обяснява явлението с това, че „''в кръвта се намира вещество, което само по себе си е безобидно, но отделя силна отрова при смесване с антиген''“. Като посочва, че такива вещества са [[белтъчини]], Рише разработва специфични диагностични проби за откриване на свръхчувствителността.
 
== Съчинения ==
* ''L'Anaphylaxie'' (Анафилаксията„Анафилаксия“), 1911;
* ''Traité de Métapsychique'' (Трактат„Трактат по метапсихикаметапсихика“), 1922;
* ''Notre Sixième Sens'' (Нашето„Нашето шесто чувствочувство“), 1928.
 
== Външни препратки ==
5346

редакции