Народен съд: Разлика между версии

 

От [[20 декември]] [[1944]] до [[2 април]] [[1945]] г. са организирани 135 масови процеса в цялата страна. Арестувани са 28&nbsp;630 души. Срещу 11 122 души са повдигнати обвинения,<ref name="вачков"/> съдбата на много други арестувани е неизвестна. Процесите се извършват в [[Софийския университет]], в [[Съдебната палата]] и в цялата страна. За около 4 месеца са издадени 9 155 присъди, с които са осъдени на [[Смъртно наказание|смърт]] 2 730 души, 1 305 души получават [[доживотен затвор]], а останалите – затвор от 1 до 20 години.<ref name="вачков"/><ref>http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/obshtestvo/2015/02/06/2466106_kurvaviiat_chetvurtuk_narechen_naroden_sud/ Кървавият четвъртък, наречен Народен съд</ref> Така един от хората с най-голям принос за спасяването на българските евреи [[Димитър Пешев]] е осъден от Народния съд на 15 години затвор „за [[Фашизъм|фашистка дейност]] и [[антисемитизъм]]“, а [[Константин Муравиев]] е единственият оцелял министър-председател на България отпреди 9 септември 1944 г. За сравнение на [[Нюрнбергски процеси|Нюрнбергския процес]] са осъдени 19 души, от които на смърт 12. Присъдите се произнасят в името на „[[Симеон Втори]], цар на българите“, тъй като все още действа Търновската конституция, въпреки че тя не позволява извънредни съдилища, каквото е т.нар. Народен съд.<ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/02/01/1035048_v_denia_za_pochit_kum_jertvite_na_komunizma_i_nikakvi/ присъдите на т. нар. народен съд се произнасят в името на „Симеон Втори, цар на българите“, тъй като все още действа Търновската конституция. Която впрочем не позволява извънредни съдилища, какъвто е народният съд.]</ref>

 

== Предистория ==