Боен слон: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
редактирах |
мРедакция без резюме |
||
Ред 5:
'''Бойните слонове''' са [[слон]]ове, използвани в [[армия]]та за военни цели от различни страни и народи от [[древност]]та до [[ново време|ренесанса]].
През [[античност]]та и [[средновековие]]то бойните слонове са огромна военна сила, като притежава и страшен психологически ефект върху вражеските бойци, сеейки ужас между тях. С появата на [[огнестрелно оръжие|огнестрелното оръжие]]обаче, и по-специално на [[танк]]а, ролята на бойните слонове в армията значително намалява и спада само до ограничената им съвременна употреба в единични бойни действия в пресечена местност, където използването на танкове е невъзможна или
Ефективността от използването на бойни слонове още от древността се поставя в зависимост от различни фактори: дресировка, опитни водачи, възбуждане на агресивността им и управлението им на бойното поле, климатични и други природни условия, подходяща среда и храна за отглеждането им и т.н.
Ред 11:
Не е известно точно от кога слона се като бойно средство и оръжие. Първите известни данни за това са от XVI век пр.н.е., след което със сигурност бойни слонове се използват от асирийската армия. В Древен Китай по време на управлението на династията Шан (1600—1027 г. пр.н.е.) също са отглеждани и използвани бойни слонове. Най-значимото и масово използване на бойни слонове е в Индия, където опитомявали [[индийски слон]]ове за военни нужди, което е отбелязано в древноиндийския епос [[Махабхарата]]. През древността и античността използването на бойни слонове в Индия е масова практика. Към IV век пр.н.е. на специалната дървена платформа качена на гърба на бойните слонове се побирали по четирима бойци въоръжени с дротики и лъкове. Също така от височината на бойниците се предавали лесно команди на войската. Първоначално слоновете се използвали успешно срещу вражеската пехота, а по времето след фалангата на древните македонци и с настъплението на римляните – срещу вражеската кавалерия. На разбеснелите се бойни слонове излезли извън контрол и/или обърнали се срещу своята армия се разбивали със специално длето и чук черепите.
Първата среща на европейска армия с бойни слонове била в [[битка при Гавгамела|битката при Гавгамела]], при която персите разполагали с 15 бойни слона, след което Александър Македонски зачислил пленените в македонската армия. Постепенно, след походите на Александър Македонски до Индия и срещата му с [[Пор]] (разполагал с 150-200 добре обучени бойни слона), тактическата употреба на бойните слонове се променя. [[Пунически Картаген]] например използвал бойни [[африкански слон]]ове в самостоятелни бойни единици за пробиване на
От VII век пр.н.е. започнали да обличат бойните слонове в доспехи от волски кожи. По-сетне, особено в [[пунически Картаген]], започнали да надяват на бойните слонове и желязна броня за предпазване от метателните оръжия и особено от копията на противника, като животните били снаряжени с щит и дротики, а на хоботите на бойните слонове надявали железни пластини с шипове. Пълно бойно снаряжение бойния слон добил в Индия – [[хат джхул]], в т.ч. с доспехи [[каджим]], защита на главата под формата на каска – [[хаджагаха]] и на тялото – [[пакхар]]. Пълните доспехи на бойния слон се състояли от 8350 пластини с общо тегло 159 кг., като имали и стилизирана художествена украса.
|