Боен слон: Разлика между версии

През [[античност]]та и [[средновековие]]то бойните слонове са огромна военна сила, като притежава и страшен психологически ефект върху вражеските бойци, сеейки ужас между тях. С появата на [[огнестрелно оръжие|огнестрелното оръжие]]обаче, и по-специално на [[танк]]а, ролята на бойните слонове в армията значително намалява и спада само до ограничената им съвременна употреба в единични бойни действия в пресечена местност, където използването на танкове е невъзможна или неефективнеефективна (напр.например в [[джунгла]]). С течение на времето използването на слонове в битки се оказва неудачно и употребата им в армията се свежда до транспортиране на хора и снаряжение за по-бърз преход през пресечени местности.

Първата среща на европейска армия с бойни слонове била в [[битка при Гавгамела|битката при Гавгамела]], при която персите разполагали с 15 бойни слона, след което Александър Македонски зачислил пленените в македонската армия. Постепенно, след походите на Александър Македонски до Индия и срещата му с [[Пор]] (разполагал с 150-200 добре обучени бойни слона), тактическата употреба на бойните слонове се променя. [[Пунически Картаген]] например използвал бойни [[африкански слон]]ове в самостоятелни бойни единици за пробиване на вражeскитевражеските линии, като същевременно целял с използването на бойните слонове да постигне максимален психологически ефект върху противниковите бойци, чийто коне на кавалеристите се подплашвали и бягали подушвайки отделяната миризма от слоновете. [[Пуни]]те, и в частност съюзените им [[нумидийци]], опитомявали като боен слон изчезнал подвид на днешния африкански слон от саваната, чийто ареал достигал до Средиземно море и бил масово разпространен в Магреб и в цяла Северна Африка по онова време. По него време климатът в Северна Африка бил значително по-мек и влажен, т.е. и по-студен от днешния, което благоприятствало развитието на растителността като масова храна за тези животни. От друга страна употребата и управлението на бойните слонове било във висша степен майсторско изкуство и изсквалоизисквало много добри познания и опит, а освен всичко останало за издръжката и обоза на бойните слонове се изисквало отделянето на огромни средства от [[хазна]]та, което било по силите единствено на богати държави. Управлението на бойните слонове се осъществявялоосъществявало от специални дресировчицидресьори и ездачи ([[махаут]]и), които използвали специални поводи за животните, стигащи до бивните им. За управлението на бойния слон се използвали и специални инструменти – анкус и нож-кинжал, който махаута забивал в меките части на слона, за да го дразни. Като правило преди битка животните се опивали с наркотици и/или алкохол, като се използвали и музикални инструменти издаващи високи тонове-зурли, за да се раздразнят и придобият смелост и решителност тези животни, но ако водачите им били неопитни или възникнели непредвидени обстоятелства, често бойните слонове излизали извън контрол изпадайки в дива ярост и ставали неуправляеми, предизвиквайки жертви най-често сред армията в редовете на която служели като бойци. Като правило за бойни слонове се дресировалидресирали само мъжки екземпляри, понеже слониците в природата избягвали стълкновенията с мъжките и при среща с бойните слонове на противниковата армия, напускали полесражението незабавно. Често и хобота на бойните слонове служел като страшно оръжие срещу противниковата пехота и кавалерия.