Уикипедия

История на будизма: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м →‎Югоизточна Азия: replaced: нарастнал → нараснал редактирано с AWB
м Грешки в статичния код: Неправилни параметри на файлове; форматиране: 51x кавички, 22x заглавие-стил, 22x тире-числа, 7x тире, 6x нов ред, 4x точка, 6lokavica, й→ѝ (ползвайки Advisor)
Ред 68:
[[Файл:MonWheel.jpg|мини|вдясно|Колелото на Закона([[Дхармачакра]]) на моните, изкуство от Дваравати, ок. 8в. пр.Хр.]]
 
Будисткото изкуството на моните било особено повлияно от индийското в периода [[Гупта]] и след Гупта, а техния типичен стил се разпространил широко в Югоизточна Азия след разширяването на царството на моните между 5-ти и 8-ми век пр. Хр. Теравада се разширила в северните части на Югоизточна Азия под влиянието на моните, докато била постепенно изместена от Махаяна от около 6в.сл.Хр.
 
Според Ашокавадана (2в.сл.Хр.) Ашока изпратил мисионер на север през Хималаите до [[Хотан]] в [[Таримски басейн|Таримския басейн]], а след това пратил и говорители знаещи [[индоевропейски езици]] в земята на [[тохари]]те.
 
== Възходът на Сунга (2-1в.г.пр.Хр) ==
Династията Сунга (185- – 73 г.г.пр.Хр.) е създадена през 185 г.г.пр.Хр. около 50 години след смъртта на цар Ашока. След убийството на цар Брихадратха (последния маурийски владетел) на трона се възкачил главнокомандващият Пусямитра Сунга. Будистки религиозни писания като Ашокавадана твърдят, че Пушямитра (стриктен брамин) бил враждебно настроен към будистите по онова време и ги преследвал. Будистите пишат за него, че той "унищожи„унищожи стотици манастири и уби стотици хиляди невинни монаси"монаси“:<ref>[[https://en.wikipedia.org/wiki/Divyavadana Divyāvadāna]], pp. 429–434429 – 434</ref> 840 000 будистки [[ступа|ступи]], които са били построени от цар Ашока са били унищожени и 100 златни монети са били предлагани за главата на всеки будистки монах<ref>Indian Historical Quarterly Vol. XXII, p. 81 ff cited in Hars.407</ref> в допълнение, будистки източници твърдят, че голям брой от будистки манастири ''(вихари)'' са били превърнати в индуски храмове, в места като Наланда, Бодхгая, Сарнат и Матхура заедно с много други.▼
 
Съвременните историци обаче оспорват това мнение в светлината на литературните и археологически доказателства. Те са на мнение, че след времето на спонсорство на будизма от цар Ашока е възможно будистките институции да са попаднали на по-тежки времена под управлението на Сунга и че не е отчетено никакво доказателство за активното преследване. Етиен Ламот отбелязва: ''"Ако„Ако се съди от документите Пушямитра трябва да бъде оправдан поради липса на доказателства."“<ref> [http://koenraadelst.bharatvani.org/books/acat/ch2.htm Elst, Koneraad. Ashoka and Pushyamitra, iconoclasts?:]</ref>'' Друг виден историк, Ромила Тапар посочва археологически доказателства "подсказващи„подсказващи обратното"обратното“ на твърдението, че "Пушамитра„Пушамитра е бил фанатичен анти-будист"будист“ и че той "никога„никога не е унищожил 840000 ступи, както се твърди от будистките извори, ако има такива"такива“. Тапар подчертава, че будистките сведения вероятно са хиперболични интерпретации на атаката на Пушямитра с маурите и че само отразяват отчаяната неудовлетвореност на будистки религиозни фигури в лицето на може би необратимия спад във важността на религията им под управлението на Сунга империята.<ref>Aśoka and the Decline of the Mauryas by Romila Thapar, Oxford University Press, 1960 P200</ref> По време на този период будистките монаси изоставят долината на [[Ганг]] следвайки северния път (утарапатха) или южния път (дакшинапатха).<ref>"Gandhara"„Gandhara“, Francine Tissot, p128: "The„The monks, expelled from the Ganges valley, maybe by sectarian disputes, followed the northern road (Uttarapatha) or the northern road (Daksinapatha), which conducted them to the Northwest for some, and to the Occidental ocean for the others, with multiple artistic creations marking their respective roads"roads“</ref> От друга страна, будисткото художественото творчество спира да се развива в старата зона Магадха и била преместила в северозападния район на Гандхара и Матхура или на югоизток около Амаравати. Такава творческа дейност е имало и в централна Индия, както и в Бархут, към която Сунга може, а може и да не е допринесла.▼
▲Династията Сунга(185-73 г.г.пр.Хр.) е създадена през 185 г.г.пр.Хр. около 50 години след смъртта на цар Ашока. След убийството на цар Брихадратха (последния маурийски владетел) на трона се възкачил главнокомандващият Пусямитра Сунга. Будистки религиозни писания като Ашокавадана твърдят, че Пушямитра (стриктен брамин) бил враждебно настроен към будистите по онова време и ги преследвал. Будистите пишат за него, че той "унищожи стотици манастири и уби стотици хиляди невинни монаси":<ref>[[https://en.wikipedia.org/wiki/Divyavadana Divyāvadāna]], pp. 429–434</ref> 840 000 будистки [[ступа|ступи]], които са били построени от цар Ашока са били унищожени и 100 златни монети са били предлагани за главата на всеки будистки монах<ref>Indian Historical Quarterly Vol. XXII, p. 81 ff cited in Hars.407</ref> в допълнение, будистки източници твърдят, че голям брой от будистки манастири ''(вихари)'' са били превърнати в индуски храмове, в места като Наланда, Бодхгая, Сарнат и Матхура заедно с много други.
 
== Гръко-будистко взаимодействие (2в.сл.Хр.-1в.сл.Хр) ==▼
▲Съвременните историци обаче оспорват това мнение в светлината на литературните и археологически доказателства. Те са на мнение, че след времето на спонсорство на будизма от цар Ашока е възможно будистките институции да са попаднали на по-тежки времена под управлението на Сунга и че не е отчетено никакво доказателство за активното преследване. Етиен Ламот отбелязва: ''"Ако се съди от документите Пушямитра трябва да бъде оправдан поради липса на доказателства."<ref> [http://koenraadelst.bharatvani.org/books/acat/ch2.htm Elst, Koneraad. Ashoka and Pushyamitra, iconoclasts?:]</ref>'' Друг виден историк, Ромила Тапар посочва археологически доказателства "подсказващи обратното" на твърдението, че "Пушамитра е бил фанатичен анти-будист" и че той "никога не е унищожил 840000 ступи, както се твърди от будистките извори, ако има такива". Тапар подчертава, че будистките сведения вероятно са хиперболични интерпретации на атаката на Пушямитра с маурите и че само отразяват отчаяната неудовлетвореност на будистки религиозни фигури в лицето на може би необратимия спад във важността на религията им под управлението на Сунга империята.<ref>Aśoka and the Decline of the Mauryas by Romila Thapar, Oxford University Press, 1960 P200</ref> По време на този период будистките монаси изоставят долината на [[Ганг]] следвайки северния път (утарапатха) или южния път (дакшинапатха).<ref>"Gandhara", Francine Tissot, p128: "The monks, expelled from the Ganges valley, maybe by sectarian disputes, followed the northern road (Uttarapatha) or the northern road (Daksinapatha), which conducted them to the Northwest for some, and to the Occidental ocean for the others, with multiple artistic creations marking their respective roads"</ref> От друга страна, будисткото художественото творчество спира да се развива в старата зона Магадха и била преместила в северозападния район на Гандхара и Матхура или на югоизток около Амаравати. Такава творческа дейност е имало и в централна Индия, както и в Бархут, към която Сунга може, а може и да не е допринесла.
[[Файл:IndoGreekCampaings.jpg||thumb|180px|вдясно|Индо-гръцка територия с известни военни походи и битки.<ref>Davies, Cuthbert Collin (1959). An Historical Atlas of the Indian Peninsula. Oxford University Press.</ref><ref>Narain, A.K. (1976). The Coin Types of the Indo-Greek Kings. Ares. ISBN 0-89005-109-7.</ref><ref>Hans Erich Stier, Georg Westermann Verlag, Ernst Kirsten, and Ekkehard Aner. Grosser Atlas zur Weltgeschichte: Vorzeit. Altertum. Mittelalter. Neuzeit. Westermann, 1978, ISBN 3-14-100919-8.</ref>]]▼
 
В началото на [[Път на коприната|Пътя на коприната]] на кръстопътя между Индия и Китай (модерен Афганистан, СеверeнСеверен Пакистан и [[Таджикистан]]) гръцките царства са съществували още от времето на завоеванията на [[Александър Велики]] около 326 г.пр.н.е., което продължило 300 години: първи били [[селевкиди]]те от около 323 г.пр.н.е., а след това на власт дошло гръко-бактрийското царство от около 250 г пр.н.е. и най-накрая [[индо-гръцко царство|индо-гръцкото царство]], което продължило царуването си до 10в.пр.Хр.▼
▲==Гръко-будистко взаимодействие (2в.сл.Хр.-1в.сл.Хр)==
▲[[Файл:IndoGreekCampaings.jpg||thumb|180px|вдясно|Индо-гръцка територия с известни военни походи и битки.<ref>Davies, Cuthbert Collin (1959). An Historical Atlas of the Indian Peninsula. Oxford University Press.</ref><ref>Narain, A.K. (1976). The Coin Types of the Indo-Greek Kings. Ares. ISBN 0-89005-109-7.</ref><ref>Hans Erich Stier, Georg Westermann Verlag, Ernst Kirsten, and Ekkehard Aner. Grosser Atlas zur Weltgeschichte: Vorzeit. Altertum. Mittelalter. Neuzeit. Westermann, 1978, ISBN 3-14-100919-8.</ref>]]
 
[[Гръко-бактрийско царство|Гръко-бактрийският]] цар [[Деметрий I (Бактрия)|Димитрий I]] нахлува в Индия през 180 г.пр.Хр., докато Паталипутра създал индо-гръцка царство, което е на предпоследно място в някои части на Северна Индия до края на 1в. от н.е. Будизмът процъфтявал по времето на индо-гръцките и гръцко-бактрийски царе и се предполага, че тяхното нахлуване в Индия имало за цел да покаже подкрепата им към Маурийската империята и защитата на будистката вяра от предполагаемите религиозни гонения по времето на империята Сунга (185- – 73 г.пр.Хр.).▼
▲В началото на [[Път на коприната|Пътя на коприната]] на кръстопътя между Индия и Китай (модерен Афганистан, Северeн Пакистан и [[Таджикистан]]) гръцките царства са съществували още от времето на завоеванията на [[Александър Велики]] около 326 г.пр.н.е., което продължило 300 години: първи били [[селевкиди]]те от около 323 г.пр.н.е., а след това на власт дошло гръко-бактрийското царство от около 250 г пр.н.е. и най-накрая [[индо-гръцко царство|индо-гръцкото царство]], което продължило царуването си до 10в.пр.Хр.
 
▲[[Гръко-бактрийско царство|Гръко-бактрийският]] цар [[Деметрий I (Бактрия)|Димитрий I]] нахлува в Индия през 180 г.пр.Хр., докато Паталипутра създал индо-гръцка царство, което е на предпоследно място в някои части на Северна Индия до края на 1в. от н.е. Будизмът процъфтявал по времето на индо-гръцките и гръцко-бактрийски царе и се предполага, че тяхното нахлуване в Индия имало за цел да покаже подкрепата им към Маурийската империята и защитата на будистката вяра от предполагаемите религиозни гонения по времето на империята Сунга (185- 73 г.пр.Хр.).
 
[[Файл:Gandhara Buddha (tnm).jpeg|мини|вдясно|Гръко-будистка статуя едно от първите изображения на Буда, 1-2век, Гандхара.]]
Един от най-известните индо-гръцки царе бил цар Менандър (царувал през 160- – 135 пр. Хр.). Той приел будизма представен в Махаяна като един от най-големите благодетели на вярата, на равна нога с цар Ашока и кушанския цар Канишка. Върху монетите на цар [[Менандър I|Менандър]] е изписано "царят„царят-спасител"спасител“ на гръцки като на някои е изобразено колелото Дхармачакра със осемте си спици. Директен културен обмен се осъществил в диалог, записан в Милинда Панха между цар Менандър и будисткия монах [[Нагасена]] около 160 г.пр.Хр, който е бил ученик на гръцкия будистки монах Махадмаракшита. След смъртта на цар Менандър честта за споделяне на останките му била заявена от градовете под неговото управление, които били поставени в ступи успоредно с тези на историческия Буда.<ref>[https://en.wikipedia.org/wiki/Plutarch Plutarch], Praec. reip. ger. 28, 6</ref> Някои от [[индо-гръцко царство|индо-гръцките]] наследници на цар Менандър изписали „Последовател на Дхарма" за него в ръкописа Кхаротшхи и върху монетите си и изобразили на монети себе си както свои божества с [[мудра]]та ''витарка''.
 
[[Файл:MenanderChakra.jpg|мини|вдясно|Монета на Менандър с осем спици на [[Дхармачакра|колелото]] и палмата на победата на обратната страна (Британски музей).]]
Взаимодействието между гръцките и будистки култури може да е оказало някакво влияние върху развитието на Махаяна, както будизма разработил сложен философски подход, повлиян от класическата гръцка философия, а отношението човек-бог към Буда напомня за гръцките богове. Също така е по това време, че първите [[антропоморфия|антропоморфни]] изображения на Буда са намерени най-често в реалистичния [[гръко-будизъм|гръцко-будистки]] стил: "Човек„Човек би могъл да приеме, че класическото влияние включва общата идея, изобразяваща човека-бог в тази чисто човешка форма, която е разбира се добре позната на Запад е повече и най-вероятно по примера на отношението на човека на Западния свят към боговете му бил наистина важен фактор за промяната на вярата му."“<ref>Boardman, The Diffusion of Classical Art in Antiquity</ref> Последното нежелание към антропоморфни изображения на Буда и изтънченото развитие на непортретни символи, за да се избегне (дори и в описателните сцени, където щели да се появят други човешки фигури) и изглежда е свързано с една от проповедите на Буда, записани в Дигха Никая, които обезсърчават представите за него след изчезването на тялото му<ref>"Due„Due to the statement of the Master in the Dighanikaya disfavouring his representation in human form after the extinction of body, reluctance prevailed for some time"time“. Also "Hinayanis„Hinayanis opposed image worship of the Master due to canonical restrictions"restrictions“. R.C. Sharma, in "The„The Art of Mathura, India"India“, Tokyo National Museum 2002, p.11</ref>. Вероятно без да се чувстват обвързани от тези ограничения, както и заради "култа„култа на формата”формата“, гърците са първите, които се опитали да създадат скулптурно изображение на Буда"Буда“<ref>[http://www.abebooks.co.uk/book-search/title/living-zen/author/linssen-robert/ Linssen, "Zen„Zen Living"Living“]</ref>.
 
В много части на античния свят, гърците развили [[синкретизъм|синкретични]] божества, които биха могли да станат обща религиозна насоченост за групите с различни традиции: добре известен пример е синкретичния бог [[Серапис]], въведен от [[Птолемей I]] в [[Египет]], която комбинира аспекти на гръцки и египетски богове. Както и в Индия било съвсем естествено за гърците да създадат единен общ божесто чрез комбиниране на образа на гръцкия бог-цар (Бога-Слънце [[Аполон]] или на обожествен основател на Индо-гръцкото царство Димитрий) с традиционните атрибути на Буда. Много от стилистичните елементи в образите на на Буда са с гръцко влияние: [[гръко-римски свят|гръко-римската]] [[тога]] като вълнообразна роба, покриваща раменете (по-точно, по-леката ѝ версия гръцкият химатион), на позиция контрапост на правите фигури (виж : 1-ви-2-ри век Гадхара изправени Буди), на стилизираната [[средиземно море|средиземноморско]] къдрава коса и кок (ушниша) очевидно произлиза от стила на [[Аполон Белведерски|Аполон Белведере]] (330 г.пр.Хр.)<ref>[http://www.artlex.com/ArtLex/h/images/hellenis_apolbelve.det.lg.JPG Аполон Белведерски:изображение]</ref>, а измереното качество на лицата е представено чрез силен художествен [[Реализъм (изкуство)|реализъм]]. Голямо количество пластики, съчетаващи будистки и чисто елинистични стилове и [[иконография|иконописи]] са разкрити в [[гандхара|гандхарската]] област Хада.
 
Няколко влиятелни гръцки будистки монаси се отличават по онова време. Махамаракшита (букв.пр. като "Велик„Велик учител/Пазител на Дхарма"Дхарма“), бил "грък"„грък“ ("Йона"„Йона“) един от главните будистки монаси"според Махавамса (<ref>[http://lakdiva.org/mahavamsa/chapters.html гл. XXIX]</ref>), който ръководел 30 000 будистки монаси от "гръцкия„гръцкия град АласандраАласандра“ "(Александрия на Кавказ, около 150 км северно от днешния [[Кабул]] в [[Афганистан]])в Шри Ланка за освещаването на Великата ступа в Анурадхапура по време на управлението (165 пр. Хр. - – 135 пр. Хр.) на цар [[Менандър I]]. Дхармаракшита ( на [[санскрит]]ски) или Дхамакхита (на [[пали]]) (в превод: Защитен от Дхарма) е един от мисионерите, изпратени от маурийския император Ашока да прозелитизира будистката вяра. Той е описан като грък (пали: "Йона"„Йона“, букв. "йониец"„йониец“) в ръкописа Махавамса.
 
=== Централно-азиатска експанзия ===
Будистка златна монета от Индия била открита в Северен [[Афганистан]] в археологическия обект [https://en.wikipedia.org/wiki/Tillya_Tepe Тиля-тепе] и датира от 1в.сл.Хр. На обратната страна ѝ е изобразен ходещ лъв с [[Три скъпоценности|нандипада]] пред него с кхаротшийски буквени знаци пише:"SiH [о] vigatabhay [о]" ("Лъвът„Лъвът, който разсейва страха"страха“). Будистите от школата Махаяна изобразявали Буда с животни като лъв, слон, кон и бик. Символът наречен от археолозите и историците "нандипада"„нандипада“ е всъщност смесен символ. Символът на върха символизира "Средния„Средния път на"на“ Будадарма. Кръгът с център символизира чакра. По този начин смесения символ символизира "„[[Дхармачакра|Дармачакра]]"“. По този начин, символите на обратната страна на монетата заедно символизират Буда, който завърта колелото Дхамачакра. В "Лъвската„Лъвската столица"столица“ на Индия Сарнат върху стенопис е изобразен Буда, който завърта колелото [[Дхармачакра|Даммачакра]] на цилиндър с лъв, слон, кон и бик, които също завъртат Дхамма чакрите. На лицевата страна на цилиндъра е изобразен гол мъж облечен с елинистична [[хламида]] и носещ на главата си украшение докато върти будисткото колело. А в легенда от ръкописа Кхароштхи четем "Дармачакраправата [ко]" ("Този„Този, който завърта Колелото на Закона"Закона“). Предполага се, че това е вероятно ранната представа за Буда<ref>"Il„Il semble qu'on ait là la plus ancienne représentation du Buddha, selon une modalité qui n'est pas encore celle de l'iconograhie boudhique traditionnelle"traditionnelle“ (French): "It„It seems this might be the earliest representation of the Buddha, in a style which is not yet that of traditional Buddhist iconography"iconography“, in "Afghanistan„Afghanistan, les trésors retouvés"retouvés“, p280.</ref>.
 
Украшението на главата символизира "„[[Среден път|Средния път]]"“. По този начин се разбира, че човека с украшението на главата е човек, който се придържа към средния път. В един от печатите намерени в Индуската долина са намерени подобни накити за глава носени от 9 жени!
 
Така и от двете страни на монетата откриваме Буда, който завърта Дамма чакра.
 
== Възход на Махаяна (1в.пр.н.е.-2 в. от н.е.) ==
{{Основна|Махаяна}}
[[Файл:Coin of Kanishka depicting Gautam Buddha.jpg|мини|300px|вдясно|Монета на кушанския император Канишка с изображение на Буда на обратната страна и името му "Boddo"„Boddo“ на гръцки, сечена около 120 г.сл.Хр]]
Възходът на Махаяна будизма от 1 век преди новата ера се придружава от сложни политически промени в северозападна Индия. [[Индо-гръцко царство|Индо-гръцките]] царства били постепенно завладени, а тяхната култура асимилирана от [[Индо-скитско царство|индо-скитите]] и след това [[юеджи]]те, който били основатели на [[Кушанска империя|Кушанската империя]] от около 12 г.пр.н.е.
 
Line 110 ⟶ 109:
 
Върху монетата Канишка съставните символи, поставени от страна на просветения Буда символизират "Четирите Благородни Истини, които наблягат на Средния път на Буда Дхамма.
 
=== Двата четвърти събора ===
[[Файл:ExtentOfBuddhismAndTrade.jpg|мини|250px|вдясно|Разпространение на будизма и търговските пътища през 1в. сл. Хр.]]
Четвъртият съвет се казва, че са били свикан през царуването на [[Кушанска империя|кушанския]] император Канишка около 100 г.сл.Хр. в Джаландхар или в Кашмир. Течението Тхеравада провел своя четвърти събор около 200 години по-рано в Шри Ланка, което събитие било записано напълно в Палийския канон за първи път.
 
Император Канишка за Четвъртите Събори в Кашмир събрал 500 монаси начело със цар Васумитра отчасти, за да се съставят обширни коментари към [[Абхидхарма]]. По време на този будисткия събор били написани общо триста хиляди стихове и събрани над девет милиона изложения, завършени като текст за период от дванадесет години. Основният плод на този събор бил изготвянето на по-обширен коментар, известен като Маха Вибхаша("Великото„Великото тълкуване"тълкуване“), който бил богат сборник и справочник върху част от сарвастивадинската Абхидхарма.
 
Учените смятат, че по това време е направена съществена промяна в езика на сарвастивадинския будистки канон превеждайки първоначалната версия на канона от [[пракрит]] на [[санскрит]]. Въпреки че тази промяна вероятно било извършено без значителна загуба на целостта на канона, това събитие е от особено значение, тъй като санскрит е свещен език на [[Ведически индуизъм|брахманизма]] в Индия и също така се използвал от други мислители, независимо от тяхното специфична религиозна или философска вярност, по този начин се дало възможност на много по-широка аудитория да получи достъп до будистките идеи и практики. Поради тази причина била налице нарастваща тенденция на будистките учени в Индия, след този превод да напишели своите коментари и трактати на санскрит. Много от ранните школи като Тхеравада не преминали никога на санскрит, отчасти защото Буда изрично забранил превод на неговите речи на това, което е елитарно религиозния език (като [[Латински език|латинския]] в средновековна Европа). Той искал вместо това монасите му да употребяват местен език, който не бил разбираем за всички хора. С течение на времето, обаче езика на теравадинските писания ([[пали]]) се превърнал в научен и елитарен език, както и точно противоположно на това, което Буда категорично заповядал.
 
== Разпространение на Махаяна I — – X век ==
=== Индия ===
[[Файл:MahayanaMap.gif|мини|300px|вдясно|Разпространение на Махаяна между 1- – 10 век от новата ера]]
От този момент нататък и в течение на няколко века Махаяна се развила и се разпространила на изток от Индия до [[Югоизточна Азия]], както и на север до [[Централна Азия]], [[Китай]], [[Корея]] и най-накрая в [[Япония]] през 538 от н.е. и в [[Тибет]] през 7-ми век.
 
След края на кушанската империя будизмът процъфтява в Индия по време на династията на [[Гупта|Гуптите]](4- – 6 век). Създадени били центрове за обучение към школата на Махаяна особено в [[Наланда]] в Североизточна Индия, който щял да се превърне в най-големият и най-влиятелен будистки университет в продължение на много векове, с известни учители като [[Нагарджуна]]. Влиянието на стила Гупта в [[будизъм|будисткото]] изкуство се разпространил заедно с вярата от Югоизточна Азия до Китай.
 
[[Файл:IndianBuddha11.JPG|мини|вляво|[[Буда Гаутама|Буда]] и бодхисатви, династия Пала, 11век от н.е.]]
Line 132 ⟶ 133:
Крайъгълен камък в упадъка на индийския будизъм в Северна Индия настъпил през 1193 г., когато [[Тюркски народи|тюркски]] ислямски нашественици ръководени от Мохамед Кхилджи изгорили Наланда. До края на 12-ти век последвало ислямското завладяване на будистките крепостите в [[Бихар]] и загуба на политическа подкрепа, съчетана със социален натиск последвани от оттеглянето на будистката практика в подножието на Хималаите в Северна Индия и [[Шри Ланка]] в Южна Индия. В допълнение, влиянието на будизма отслабнало поради възродените индуистки движения като [[Адвайта веданта|Адвайта]], възхода на движението бхакти и мисионерската работа на [[суфизъм|суфиите]].
 
=== Централна и Северна Азия ===
==== Централна Азия ====
[[Централна Азия]] била повлияна от будизма от времето на Буда. Според една легенда, запазена на езика [[пали]] двама братя търговци от Бактрия на име Тапасу и Тхалика посетили Буда и станали негови ученици. След това се върнали в Бактрия и построили храмове, посветени на Буда<ref>Foltz</ref>.
 
Line 142 ⟶ 143:
Различни будистки царства се въздигали и просперирали както в Централно-азиатския регион така и на юг в Индийския субконтинент като [[Кушанска империя|Кушанската империя]] преди нахлуването на [[Ефталити|белите хуни]] през 5-ти век, когато под управлението на цар Михиракула те били силно преследвани.
 
Будизмът в Централна Азия започна да запада с разпространението на [[ислям]]а и унищожаването на много ступи във войните през 7-ми век. Мюсюлманите получили статута на дхуми като "хора„хора на книгата"книгата“ като [[християнство]]то или [[юдаизма]], а учения Ал-Бируни записал Буда като пророк "бурхан"„бурхан“.
 
Будизмът получава подем при царуването на [[Монголци|монголите]] след нахлуването на [[Чингиз хан]] и създаването на [[Илханат]] и [[Чагатай Илханат]], които донесли със себе си [[будизъм|будисткото]] влияние през 13-ти век. Въпреки това, в рамките на 100 години монголите, които останали в тази област приемат исляма и го разпространяват във всички райони на Централна Азия. Само източните [[монголи]] и монголите от династията Юан запазват будизма от школата Ваджраяна.
 
==== Партия ====
Будизмът се разширил на запад в [[Партско царство|Аршакидното Партско царство]] поне в областта [[Мерв]], в древната област Маргиана, днешната територия на [[Туркменистан]]. Археологически екипи разкопали в Гяур Кала близо до Мерв будистки храм, гигантска статуя на Буда и будистки манастир.
 
Партите са пряко ангажирани в разпространението на будизма: [[Ан Шигао]] (ок. 148 от н.е.), който бил партски принц заминал за Китай и е първият известен преводач на будистки писания на китайски език.
 
==== Таримски басейн ====
[[Файл:Central Asian Buddhist Monks.jpeg|thumb|180px|вдясно|Синеоки будистки монаси от [[Централна Азия|Централна]] и Източна Азия, Безеклик, Източен [[Таримски басейн]], Китай, 9-и и 10-ти век.]]
В източната част на Централна Азия ([[Синдзян-уйгурски автономен регион|Китайски Туркестан]], [[Таримски басейн|Таримския басейн]]) разкрива изключително богати будистки произведения на изкуството (стенописи и релефи в множество пещери, преносими картини върху платно, скулптура, ритуални предмети), които показват множество влияния от индийски и елинистическата култури. Сериндийското изкуство силно напомня на Гандхаранския стил и намерени били писания на гандхарския език кхароштхи.
 
Централно азиатските народи играли ключова роля в предаването на будизма на изток. Първите преводачи на будистки писания на китайски били партите като Ан Шигао (кит. Анси), Ан Суан, [[юеджи]]те от Кушанската империя етнически като будисткия монах [[Локакшема]] (178 г. от н.е.), [[Зи Цян]], [[Зи Яо]] и от царството [[Согдиана]] като Канг Сенгкай. Известни са 37 ранни преводачи на будистки текстове и по-голямата част от тях са определяни като азиатци от Централна Азия.
 
Будистки монаси от Централна и Източна Азия се намесили в историята като поддържали силен взаимообмен до 10-ти век, както се вижда от стенописи от Таримския басейн.
 
Тези влияния били абсорбирани бързо от енергичната китайска култура и силната китайска духовна преданост се развила от този момент.
 
виж също:[[Дунхуан]]
 
==== Китай ====
Според традицията будизмът бил въведен в Китай по време на династията [[Хан (династия)|Хан]] (206 г.пр.н.е.-220 от н. е.), след като китайския император сънувал летящ човек окъпан в злато, който бил разпознат от него като Буда. Въпреки, че според археологическите документи потвърждават, че будизма е въведен през периода на династията Хан, той не процъфтявал в периода до периода на Шестте династии.(220- – 589 г. от н.е.)<ref>[http://www.saylor.org/site/wp-content/uploads/2011/05/ARTH406-Historical-Overview-of-Chinese-Buddhism-FINAL.pdf "Buddhism in China: A Historical Overview"] (PDF). Saylor.org</ref>
 
През 67 г. от н.е. будизма бил официално представен с идването на двамата монаси Мотон и Чуфарлан. През 68 г. от н.е. те създават по силата на имперската патронаж Храма на Белия кон(白馬寺), която все още съществува и днес в близост до имперската столица [[Луоян]]. До края на 2в. от н.е. просперираща общност се заселела в Пенгченг (модерен [[Сюджоу]], [[Дзянсу]]).
 
Първите известни в историята свещени писания на Махаяна са преводните текстове на китайски на кушанския монах Локакшема в [[Луоян]] между 178 и 189 г. от н.е. Някои от най-ранните известни будистки артефакти открити в Китай са и малки статуи на "дървета„дървета на парите"парите“ от 200 г. от н.е. в типичния гандхарски изобразителен стил: Това, че изображенията на Буда, придружаващи новопристигналата доктрина дошла от Гандхара е подсказано силно от гандхарските символи върху "дървото„дървото на парите"парите“ като високата ушниша, вертикалното подреждане на коса, мустаците, симетрично извитата роба и успоредните разрези за гънките на ръцете са на Буда<ref>Crossroads of Asia</ref>.
 
[[Файл:NorthernWeiMaitreya.JPG|мини|вляво|Буда [[Майтрея]], [[Северна Уей]], 443 г. от н.е.]]
В периода между 460- – 525 г. от н.е. по време на [[Северна Уей|Северната династия Уей]], китайците построили пещерите Юнган, това е изключителен пример за китайските каменни резби от пети и шести век. Всички пещери в комплекса заедно са повече от 252 на брой с повече от 51 000 статуетки и статуи на Буда.
 
Други известни будистки пещери са Лунмен, чието изграждане започнало по времето на Северната династия Уей през 493 г. от н.е. В тях в рамките на 1400 пещери има най-много 100 000 статуи, които са дълги от 2,5см-17метра5 см – 17 метра височина. В района се намират и 2500 стели и надписи заради което носи името "Гората„Гората на древните стели"стели“ с над шейсет будистки пагоди.
 
Будизмът процъфтявал в началото на [[Тан|династия Тан]] (618- – 907 г. от н.е.). Династията първоначално характеризирала със силна отвореност към чужди влияния и подновила обмена с индийската култура поради многобройните пътувания на китайски будистки монаси в Индия от 4-ти до 11-ти век. Столицата на династия Тан град Чанан (днешен [[Сиан]]) била важен център за будистката мисъл. От там будизма се разпространил в Корея и японските посолства на китайския град Кентоши, което помогнало за изкачването на стъпала към будизма в Япония.
 
Въпреки това, чужди влияния се възприемали негативно към края на династията Тан. През 845 г. от н.е. императора на династия Тан У-цзун обявил за незаконни всички "чужди"„чужди“ религии, включително християнското [[несторианство]], [[Зороастризъм|зороастризма]] и [[Будизъм|будизма]], за да бъде подкрепен местния [[даоизъм]]. Из цялата империя той конфискувал будистки земи, вещи, собственост, разрушил будистки храмове и манастири, и екзекутирал будистки монаси, с което тогава приключило културното и интелектуално превъзходство на будизма.
 
Въпреки това, около сто години след Голямото анти-будистко преследване, [[Будизъм|будизма]] се възродил по време на [[Сун|династията Сун]] (1127- – 1279 г. от н.е.).
 
Махаянската школа Чиста Земя и [[Дзен|Чан]] будизма обаче, продължили да просперират за няколко века като Зен се основавал на японския [[Дзен]]. В Китай Дзен процъфтявал особено по времето на династията Сонг (1127- – 1279 г. от н.е.), когато неговите манастири били важни културни и обучителни центрове.
 
През последните две хиляди години будистите в Китай почитат Четирите свещени планини на будизма те са Утай, Емей, Цзюхуа и Путо.
Line 187 ⟶ 190:
 
==== Корея ====
През 372 г. от н.е. будизма за първи път е въведен в Корея, когато китайски посланици посетили корейското царство Когурьо, носейки със себе си будистки свещени текстове и изображения. Будизмът просперирал в Корея - – по-специално Сеон ([[Дзен]]) будизма от 7 век нататък. Въпреки това с основаването на конфуцианската династия И по време на периода Чосон през 1392 г. от н.е силна дискриминация се била провела срещу будизма, а той бил почти напълно унищожен, освен за оставащите хора от движението Сеон.
 
==== Япония ====
[[Файл:AsukaSeatedBuddha.jpg|мини|вдясно|200px|Плочка на седнал буда, префектура Нара, период Асука, 7в. от н.е. Токийски национален музей.]]
През 6в. от н.е. будизма в Япония бил въведен от [[Три царства (Корея)|Трите царства на Корея]]. През 754 г. от н.е. китайския свещеник Гандзин представил системата виная на будизма в Япония. В резултат на това будизма в Япония се развил бързо. През 9 век Сайтьо и Кукай успели да узаконят будизма от Китай.
Line 195 ⟶ 198:
Намирайки се географски в края на Пътя на коприната Япония успяла да запази много аспекти на будизма по същото време, когато той изчезвал в Индия и бил потискан в Централна Азия и Китай.
 
Будизмът бързо се превърнал в национална религия и процъфтял, особено по времето на Шотоку Таиши (Принц Шотоку) през периода Асука (538- – 794 г. от. н.е.). От 710 г. от н.е., множество храмове и манастири били построени в столицата [[Нара]] като пететажната [[пагода]] и Златната зала в манастира Хорю-дзи и тази в храма Кофуку-дзи. Безбройни картини и скулптури били създадени чрез правителствено спонсорство. Произведенията на японското будистко изкуство били особено пищни между 8 и 13-ти век по време на периода Нара (710- – 794), периода Хейан (794- – 1185) и периода Камакура (1185- – 1333).
 
По време на периода Камакура започнали големи реформаторски дейности, а именно преминаването от будизъм само за императорския двор към будизъм за обикновените хора. Традиционният будизъм се фокусирал най-вече върху защитата на страната, имперската династия, благородническите фамилии от болни духове и спасението на имперските семейства, благородниците и самите монаси (чрез самостоятелно спасение). От друга страна новите будистки школи като Дзьодо (Школа на Чистата земя), основана от Хонен и Дзьодо синсю (Истинната школа на Чистата земя), основана от Синран, ученик на Хонен подчертали възможното спасение на грешниците, обикновените мъже и жени и даже това на престъпници като убийци на родители.
Line 201 ⟶ 204:
Синран проповядвал на обикновените хора учейки ги на нембуцу (молитва към Буда Амида), която е деклариране на вяра на спасение чрез [[Буда Амитаба|Амида]]. Също така за първи път в историята на будизма Синран създал нова школа позволяваща брак на монасите като сключил собствен брак, което се смятало за табу в традиционния будизъм по онова време.
 
Друго събитие през периода Камакура било появяването на [[Дзен]] чрез въвеждането ѝ в будизма от Доген и Ейсай при завръщането им от Китай. Дзен е във висша степен философска школа, използваща прости думи, които изразяват дълбок смисъл, но в историята на изкуството тя се характеризира основно с така нареченото дзен-изкуство, оригинални картини (като картини, нарисувани с туш-гохуа и [[Енсо]]) и чрез поезия (особено [[хайку]]), като Дзен стреми да изрази истинската същност на света чрез живи, лишени от натруфеност недуалистични образи. Търсенето на просветлението "в„в момента"момента“ също е довело до развитието на други важни производни изкуства като чайната церемония Тядо и [[икебана]], изкуството за аранжиране на цветя. Тази еволюция стигнала дотам, че разглежда почти всяка човешка дейност като изкуство със силно духовно и естетическо съдържание, и особено тези, свързани с бойни техники и ([[Бойно изкуство|бойните изкуства]]).
 
Будизмът остава активен в Япония и до днес. Около 80 000 будистки храмове са запазени и реставрирани редовно.
 
==== Тибет ====
През 7в. от н.е. будизма достига Тибет. Формата, която преобладавала в южната част на Тибет била смесица от Махаяна и Ваджраяна привнесена от университетите на империята Пала от региона на Бенгалия в източната част на Индия<ref>[https://en.wikipedia.org/wiki/Edward_Conze Conze, Edward] (1993). A Short History of Buddhism (2nd ed.). Oneworld. ISBN 1-85168-066-7.</ref>. Сарвастивадинското влияние дошло от югозапад (Кашмир)<ref>Conze, 1993, 106</ref> и северозапад ([[Хотан]])<ref>Berzin, Alexander (2000). [http://www.berzinarchives.com/web/en/archives/study/history_buddhism/general_histories/introduction_history_5_traditions_buddhism_bon.html Introductory History of the Five Tibetan Traditions of Buddhism and Bon][http://www.berzinarchives.com/web/en/archives/study/history_buddhism/general_histories/spread_buddhism_asia.html Berzin, Alexander (1996). The Spread of Buddhism in Asia]</ref>. Въпреки, че практикуващите от школата Сарвастивада не успели да поддържат присъствието си в Тибет, техните текстове намерили своето място в [[Тибетски будистки канон|Тибетския будистки канон]], предоставяйки на тибетците почти всички техни основни източници от [[Хинаяна|Основното Колело на Дхарма]]. Обект на школата Муласарвастивада бил източник за тибетската [[Виная (будизъм)|виная]]<ref> Berzin, Alexander както по-горе</ref>. Дзен будизма бил въведен източно в Тибет от Китай оставил своя отпечатък, но бил с по-малка важност от началото на политическите събития в Тибет<ref>[http://www.berzinarchives.com/web/en/archives/study/history_buddhism/buddhism_tibet/details_tibetan_history/history_mulasarvastivada_ordination.html The Berzin Archives:History of the Mulasarvastivada Ordination Lineages in Tibet] </ref>.
 
От самото начало будизма се противопоставил на местната шаманска религия [[Бон]], която имала подкрепата на местната аристокрация, но с покровителството на царя настъпил пик в разпространението на будизма по времето на цар [[Ралпачен]] (817- – 836 г. от н.е.). Въпреки обрата на будистко влияние, който започнал с погрома по времето на цар Лангдарма (836- – 842), следващите векове станали свидетели на пренасянето на индийските извори на будизма и утвърждаването на приемственостите на новите преводи.
 
Тибетския будизъм упражнил силно влияние през 11в. от н.е. сред народите от [[Централна Азия]], особено в [[Монголия]] и [[Манджурия]]. Той бил приет като официална държавна религия от [[монголци|монголската]] династия Юан и династията Цин на [[манджури]]те, която управлявала по онова време [[Китай]].
 
=== Югоизточна Азия ===
[[Файл:Avalokiteshvara Srivijaya Art Chaiya.JPG|upright|мини|вдясно|Бронзов торс на [[Авалокитешвара|Падмапани]] от 8в. от н.е. [[Шривиджая|шривиджайско]] изкуство, гр. Чайа, [[Сурат_Тани|Сурат тани]], Югоизточен Тайланд.]]
През 1в. от н.е. търговията по Пътя на коприната била ограничена от възхода в Близкия изток на [[Партско царство|Партското царство]], който бил един непобедим враг за [[Рим]] точно, когато римляните станали изключително богати и тяхното търсене на луксозни азиатски стоки нараснало. Това търсене съживило морските връзки между Средиземно море и Китай заедно с Индия като междинен посредник в стокообмена. От този момент чрез търговски връзки, търговски селища и дори политически интервенции Индия започнала да оказва силно влияние върху страните от [[Югоизточна Азия]] (с изключение на Виетнам). Търговски пътища свързали Индия със Южна [[Бирма]], Централен и Южен [[Тайланд|Сиам]], о-в [[Суматра]] и о-в [[Ява]], долна [[Камбоджа]] и Чампа заедно с това били създадени множество урбанизирани крайбрежни селища.
Line 220 ⟶ 223:
От 5-ти до 13-ти век включително в Югоизточна Азия управлявали много мощни империи и станали изключително изявени в будисткото архитектурно и художествено творчество. Основното будистко влияние в онези времена дошло директно по море от Индийския субконтинент и така тези империи започнали да изповядват по същество вярата в будистката школа Махаяна. Империята [[Шривиджая]] на юг и Кхмерската империя на север си съперничили за културно влияние, а изкуството им отразявало богатия пантеон на [[бодхисатва|бодхисатви]] от школата Махаяна.
 
==== Империята Шривиджая (7-13в. от н.е.) ====
''Допълнителна информация: [[Шривиджая]]''
[[Файл:Avalokiteçvara, Malayu Srivijaya style.jpg|upright|вдясно|мини|Елегантната златна статуя на [[Авалокитешвара]] в малайско-[[Шривиджая|шривиджайски]] стил, [[Джамби]], [[Индонезия]].]]
Шривиджая била морска империя, съсредоточена в днешния град [[Палембанг]] на остров [[Суматра]] в [[Индонезия]]. Тя приела будизма на школите Махаяна и Ваджраяна по линия на владетелите от династия Сайлендрите. [https://en.wikipedia.org/wiki/I_Ching Книгата на промените] описва [[Палембанг]] като като голям център на будисткото учение, където императорът поддържа над хиляда монаси в имперския двор. [https://en.wikipedia.org/wiki/I_Ching Книгата на промените] свидетелства за важността на будизма още през 671 г. от н.е. и съветва бъдещите китайски поклонници да прекарат една година или две в [[Палембанг]]<ref>Jerry Bently, 'Old World Encounters: Cross-Cultural Contacts and Exchanges in Pre-Modern Times (New York: Oxford University Press, 1993), 72.</ref>. [[Атиша]] е учил там преди да отпътува за [[Тибет]] като мисионер.
 
С разширяването на нейната [[таласократия]] будизмът процъфтявал сред поданиците йѝ. Въпреки това, много от тях не практикували будизма в чистата му форма, а в нова синкретична форма на будизма, която включвала няколко различни религии като индуизма и други местни традиции<ref>Jerry Bently, 'Old World Encounters: Cross-Cultural Contacts and Exchanges in Pre-Modern Times (New York: Oxford University Press, 1993), 73.</ref>.
 
Шривиджая разпространила будисткото изкуство по време на своята експанзия в [[Югоизточна Азия]]. Множество статуи на [[бодхисатва|бодхисатви]] от този период се характеризират с много силна изтънченост и високо техническо ниво на изработка и могат да бъдат намерени из целия регион. Изключително богати архитектурни останки са видими в храма на [[Боробудур]] най-големия будистки храм в света, построен от около 780 г. от н.е. на о-в Джава, който има 505 изображения на седящия Буда. Империята Шриваджая е в упадък поради конфликт с индуски управници от династията Чола в Индия и след това била дестабилизирана от ислямската експанзия от 13в. от н.е.
 
==== Кхмерска империя (9-13в. от н.е.) ====
[[Файл:CambodianBuddha.JPG|мини|upright|вдясно|Буда, Камбоджа, 14в.]]
''Допълнителна информация:[[Кхмерска империя]]''
 
В по-късни времена от 9-13в. от н.е. школата Махаяна и индуистката [[Кхмерска империя]] доминирали като вероизповедания из целия Югоизточноазиатски полуостров. Под управлението на Кхмерската империя били построени повече от 900 храмове в Камбоджа и в съседен Тайланд. [[Ангкор]] бил център на това развитие с храмов комплекс и градска организация, които поддържали население от около един милион градски жители. Един от най-великите кхмерски царе, Джаяварман VII (1181- – 1219) създал едни от най-големите постройки, посветени на будизма от школата Махаяна в Байон и Ангкор Том.
 
==== Виетнам ====
Будизма във Виетнам, който бил практикуван от виетнамците дошъл основно на будистката школа Махаяна. Будизмът навлиза от Виетнам още през 2в. сл. Хр. от север от Централна Азия през Индия. Виетнамския будизъм наподобявал китайския будизъм и до известна степен отразявал структурата на китайския будизъм след династия Сун. Виетнамският будизъм бил симбиоза с даоизма, китайската духовност и с местните виетнамски вярвания.
 
== Възникване на Ваджраяна (5 век) ==
{{Основна|Ваджраяна}}
Ваджраяна, наричана също тантрически будизъм се появява за първи път в източна Индия между 5-7в. от н.е. и се смята за Третата голяма колесница (яна) в будизма. Според някои автори тя е подшкола на Махаяна, разглеждайки Ваджраяна като разширение на Махаяна, което не предлага нови философски възгледи, а по-скоро въвежда допълнителни техники (упая или "изкусните„изкусните средства"средства“), включително използването на визуализации и други йога практики. Други обаче я разглеждат като напълно отделна колесница. Много от практиките на тантрическия будизъм са сходни с [[индуизъм|индуския]] [[тантра|тантризъм]]: използването на [[мантра|мантри]], [[йога]] и изгарянето на приношения.
 
Първите хора практикуващи ваджраяна били обитаващите горите [[Махасидха|махасидхи]], които живеели в периферията на обществото, но от 9-ти век били приемани вече и в големите махаянски монашески университети като Наланда и Викрамашила. Заедно с по-голямата част от индийския будизъм Ваджраяна били изтласкани непосредствено след мюсюлманските нашествия от 12-ти век. Ваджраяна продължава до днес да съществува в Тибет, където била изцяло пренесена от 7 до 12 век. Отчасти тя е пренесена и в Япония, където тя дава началото на школата [[Шингон]].
Line 246 ⟶ 249:
''Виж също:[[Тибетски будизъм]]''
 
== Ренесанса на Тхеравада (през 11в. от н.е.) ==
[[Файл:TheravadaMap2.gif|мини|300px|вдясно|Разширяване на Тхеравада през 11в. от н.е.]]
''Допълнителна информация:[[Тхеравада]]''
Line 252 ⟶ 255:
През 11-ти век разрушаването на будизма на Индийския континент с ислямските нашествия довело до спад на вярата в Махаяна в Югоизточна Азия. Континенталните пътища през Индийския субконтинент били общо приети, а преките морски пътища, разработени от [[Близък изток|Близкия изток]] през [[Шри Ланка]] към [[Китай]], довели до приемането на школата Тхеравада от [[палийски канон|Палийския канон]], въведена в региона около 11-ти век от [[Шри Ланка]].
 
Цар Анората (1044–10781044 – 1078) основател на Паганската империя, обединил страната и приел вярата на будист от школата Тхеравада. Това инициирало създаването на хиляди будистки храмове в столицата на империята Паган между 11- – 13 век. Около 2200 от тях са все още запазени и до днес. Силата на Бирма намаляла с възхода на тайландците и с изземването на столицата Паган от монголите през 1287 г., но Тхеравадския будизъм останал основно вероизповедание в Бирма и до днес.
 
Тхеравада била приета и от новосъздаденото етническо тайландско кралство Сукхотай около 1260 г. Тхеравадинския будизъм бил допълнително подсилен през периода Аютая (14-ти 18-ти век) и се превърнал в неразделна част от тайландското общество.
Line 260 ⟶ 263:
Независимо от това през 1966 г. с идването на власт на президента [[Сухарто]] настъпил забележителен ренесанс на будизма в [[Индонезия]]. Това отчасти се дължи на изискванията на Новия ред на Сухарто за народа на Индонезия да приеме една от петте официални религии: [[ислям]], [[протестантство]], [[католицизъм]], [[индуизъм]] и [[будизъм]]. Днес будистката общност в Индонезия наброява около 10 милиона будисти. Голяма част от тях са хора от китайски произход.
 
== Разширяване на будизма на Запад ==
[[Файл:Josaphat.jpg|мини|300px|вдясно|Свети Йосаф проповядва християнство. Гръцки ръкопис от 12-ти век]]
След класическите срещи между будизма и Западния свят, изобразени в гръко-будисткото изкуство, информация и легенди за будизма достигали Запада спорадично. Един от разказите за живота на Буда бил преведен на [[гръцки език|гръцки]] от [[Йоан Дамаскин]] и разказа бил широко разпространен сред [[християнство|християните]] като историята на Варлаам и Йосаф. До 14 век тази история на Йосафат станала толкова популярна, че той бил направен [[Римокатолическа църква|католически]] светец. Следващата пряка среща между европейците и будизма се случила през Средновековието, когато [[францискански орден|францисканския]] монах [[Вилхелм де Рубрук]] бил изпратен в посолството на [[монголци|монголския]] хан Мунке от френския крал [[Луи IX (Франция)|Луи IX]] през 1253.
 
В периода след управлението на [[Хулегу хан]] много монголски владетели приели бързо будизма. Многобройни будистки храмове били пръснати из пейзажа на [[Персия]] и [[Ирак]], някои от които са оцелели и през 14-ти век. Будисткия елемент на Втория Илханат загива след управлението на [https://en.wikipedia.org/wiki/Arghun|хан Аргун] (ок. 1258–12911258 – 1291 г. от н.е.)<ref> The Islamic World to 1600: The Mongol Invasions (The Il-Khanate)</ref>.
 
[[калмики|Kалмикското ханство]] било основано през 17в. от н.е. приемайки тибетския будизъм като основна религия след по-ранната миграция на [[Ойрати]] от Джунгария през [[Централна Азия]] чак до степта около устието на река [[Волга]]. През 18-ти век те били абсорбирани от Руската империя<ref> [https://web.archive.org/web/20060202154501/http://www.nupi.no/cgi-win/Russland/etnisk_b.exe?Kalmykian NUPI - – Centre for Russian Studies]</ref>. В края на [[Наполеонови войни|Наполеоновите войни]] калмикските конни отряди на руска служба влезли в [[Париж]]<ref>[https://web.archive.org/web/20130613195921/http://www.kalm.ru/en/hist.html History of Kalmykia, Government of the Republic of Kalmykia]</ref>.
 
Интересът към будизма нараснал през колониалната епоха, когато западните сили станали свидетели на будизма като вяра и художествените му проявления в детайли. Отварянето на [[Япония]] през 1853 г. за Западния свят създало значителен интерес в областта на изкуството и културата на Япония и дало достъп до една от най-добре развиващите се будистки култури в света.
 
Будизмът започнал да се радва на силен интерес от населението на западните народи след сътресенията на 20-ти век. В резултат на тибетското въстание през 1959 г. тибетската диаспора направила тибетския будизъм по-широко достъпен за останалата част от света. Впоследствие той се разпространил в много западни страни, където будизма придобил популярност. Сред забележителните му изразители е 14-ти Далай Лама на Тибет. Броят на неговите привърженици е между десет и двадесет милиона души<ref>[http://www.adherents.com/adh_branches.html#Buddhism Adherents.com estimates twenty million for "Lamaism„Lamaism (Vajrayana/Tibetan/Tantric)."“]</ref>.
 
== Литература ==
*Beal, Samuel (1884). ''Si-Yu-Ki: Buddhist Records of the Western World, by Hiuen Tsiang'', 2 vols. London. 1884. Reprint: Delhi. Oriental Books Reprint Corporation. 1969. [http://ia700301.us.archive.org/19/items/siyukibuddhistre01hsuoft/siyukibuddhistre01hsuoft_bw.pdf Volume 1] (PDF 21.5 MB) [http://ia700204.us.archive.org/10/items/siyukibuddhistre02hsuoft/siyukibuddhistre02hsuoft_bw.pdf Volume2] (PDF 16.9 MB)
* Boardman, John, "The„The Diffusion of Classical Art in Antiquity"Antiquity“, Princeton University Press, 1994, ISBN 0-691-03680-2
* [[Edward Byles Cowell|Cowell, E.B.]] (transl.) Ashvaghosa (author): ''The Buddha Carita or the Life of the Buddha''. 1894, reprinted with text, New Delhi, 1977. [http://ia600306.us.archive.org/31/items/buddhistmahy01asvauoft/buddhistmahy01asvauoft_bw.pdf PDF] (14,8 MB)
* Eliot, Charles, "Japanese„Japanese Buddhism"Buddhism“, Routledge 1964. ISBN 0-7103-0967-8
* Eliot, Charles, "Hinduism„Hinduism and Buddhism: An Historical Sketch"Sketch“ (vol. 1- – 3), Routledge, London 1921, ISBN 81-215-1093-7 [http://archive.org/search.php?query=Charles%20Eliot%20hinduism%20and%20buddhism Internet Archive]
* Errington, Elizabeth, "The„The Crossroads of Asia. Transformation in Image and symbol in the art of ancient Afghanistan and Pakistan"Pakistan“, Ancient India and Iran Trust 1992, ISBN 0-9518399-1-8
* {{cite book |author=Foltz, Richard C.|authorlink=Richard Foltz|title=Religions of the Silk Road: Premodern Patterns of Globalization |location=New York, New York, USA|publisher=Palgrave Macmillan|year=2010|isbn=0230621252}}
* Keown, Damien, "Dictionary„Dictionary of Buddhism"Buddhism“, Oxford University Press, 2003, ISBN 0-19-860560-9
* Linssen, Robert,"Living Zen", Grove Press, New York, 1958. ISBN 0-8021-3136-0
* McEvilley, Thomas, "The„The Shape of Ancient Thought. Comparative studies in Greek and Indian Philosophies"Philosophies“, Allworth Press, New York, 2002. ISBN 1-58115-203-5
* "National„National Museum Arts asiatiques- – Guimet"Guimet“ (Editions de la Reunion des Musées Nationaux, Paris, 2001) ISBN 2-7118-3897-8.
* "The„The Times Atlas of Archeology"Archeology“, Times Books Limited, London, 1991. ISBN 0-7230-0306-8
* Takakusu, J., I-Tsing, [https://archive.org/details/recordofbuddhist00ichi ''A Record of the Buddhist Religion : As Practised in India and the Malay Archipelago (A.D. 671- – 695)''], Clarendon press 1896. Reprint. New Delhi, AES, 2005, lxiv, 240 p., ISBN 81-206-1622-7.
* Tissot, Francine, "Gandhara"„Gandhara“, Librairie d'Amérique et d'Orient, Paris 1970, ISBN 2-7200-1031-6
* Willemen, Charles, trans. (2009), [http://www.bdkamerica.org/digital/dBET_T0192_Buddhacarita_2009.pdf Buddhacarita: In Praise of Buddha's Acts], Berkeley, Numata Center for Buddhist Translation and Research. ISBN 978-1886439-42-9
 
== Бележки ==
<references />
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/История_на_будизма“.