Перфокарта: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →‎История: Грешки в статичния код: Остарели HTML-тагове редактирано с AWB
Ред 4:
== История ==
Още през [[1725]] г. [[Базил Бушон]] използва кръг от перфорирана хартия в [[Тъкачен стан|тъкачна машина]], за да определи десена на плата. През [[1726]] г. неговият съратник [[Жан-Батист Фалкон]] подобрява тази система, като въвежда перфорирани хартиени карти, прикрепени една за друга, като по този начин улеснява бързата промяна на програмата. Станът на Бушон-Фалкон е полу-автоматичен и налага ръчно зареждане на програмата. [[Жозеф Жакард]] през [[1801]] г. на свой ред използва последователност от перфокарти с произволна дължина, за да задава различни десени. Няколко години по-късно той представя управляващо устройство за стан, който може да се програмира, за да се постигнат различни шарки. Така усъвършенствани, [[Жакардов стан|становете на Жакард]] стават изключително успешни.
<center><gallery class="center" caption="Исторически перфоленти и перфокарти">
Image: Lochkarte Tanzorgel.jpg|Перфорирана музикална партитура за [[латерна]]
Image: ATG 7942 Photomarathon 05 - punched stripe mechanism.jpg|Механизъм с перфолента, Национален политехнически музей, София
File:Hollerith Punched Card.jpg|Перфокарта на Холерит
</gallery></center>
Подобни карти са се използвали като метод за въвеждане на данни в [[Сметачна машина|сметачните машини]] от началото на [[19-ти век]]. Версията на [[Херман Холерит]], патентована на [[8 юни]], [[1887]] и използвана в неговата [[табулираща машина]] през [[1890]] г. от [[Бюрото за преброяване на населението на САЩ]], е парче [[картон]] с размери 90 на 215 милиметра, с кръгли дупки. На всяка има по 12 реда, като на всеки ред могат да се пробият 20 дупки – общо 240 позиции. Те съответстват на данни като възраст, пол, месторождение, брой деца, семейно положение и други сведения, включени във въпросника от преброяването на населението. Агентите по преброяване записват отговорите на анкетираните в специални формуляри и изпращат попълнените формуляри за обработка, като информацията се пренася чрез перфориране върху картите. След това перфокартите се зареждат в специални устройства, съединени с табулаторната машина. Самото броене става, като картите се пронизват с матрица от тънки игли, по една игла за всяка от общо 240 позиции. Когато иглата попадне на перфорирана позиция, тя преминава през отвора и затваря съответната [[електрическа верига]], което се отчита от [[брояч]] и той се премества с една позиция напред<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://chernykh.net/content/view/16/40/ | заглавие= История компьютера|достъп_дата = 31 август 2017|език= ru}}</ref>.