Аян: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
'''Аянин''' - титла в [[Османска империя|Османската империя]] - първенец, влиятелен [[гражданин]], управител на [[град]]а и околностите му. Избира се от местните първенци [[мохамедани]] и упражнява посредническа дейност между местното население и централната власт.
През ХVІ и ХVІІ век в османската местна администрация участвали местни първенци, които трябвало да подпомагат властите при разпределението и събирането на данъците, посрещането и изпращането на куриери и т.н.<ref name="История на Добруджа,120">Димитров, Страшимир, Николай Жечев и Велко Тонев. История на Добруджа, т. 3, София 1988, с. 120</ref> Аянският институт се състоял от богати търговци, членове на [[улема]] и от аги-командири на местните гарнизони.<ref>Генчев, Николай. Българско възраждане, София 1988, с. 65.</ref> Според закон от [[1726]] година за аяни са се избирали влиятелни жители на градовете и [[нахия|нахиите]], без намесата на съответните [[санджакбей|санджакбейове]]. В прерогативите на санджакбейовете оставало правото да утвърждават избора, за което след съгласуване с бейлербея на [[Румелийски еялет|Румелия]] се издавал документ - аянлък буйрулдусу.<ref name="Грачев,22"> Грачев, В. П. Балканские владения Османской империи на рубеже ХVІІІ-ХІХ вв. (Внутренее положение, предпосылки национально-освободительных движений), Москва, „Наука“, 1990, с. 22.</ref> Първоначално, в съответствие с милетската система, аяните били представители само на мюсюлманското население. <ref>Аданър, Фикрет. Македонският въпрос, София 2002, с. 41.</ref>
Към средата на ХVІІІ век в сферата на дейност на аяните влизали: контрол на правилното разпределение и събирането на данъците, надзор над правилното разпределение на военната повинност и над дейността на органите на местната власт.<ref name="Грачев,22" /> По това време аяните придобили голяма икономическа и политическа мощ и борбите им за повече [[Власт (обществено отношение)|власт]] станали причина за продължителни размирици, обхванали цялата втора половина на столетието. Аяните започнали да заграбват земи, да въоръжават собствени наемни дружини. Нерядко, особено след 80-те години на ХVІІІ век длъжността „аянин“ била взимана насилствено.<ref>Грачев, В. П. Балканские владения Османской империи на рубеже ХVІІІ-ХІХ вв. (Внутренее положение, предпосылки национально-освободительных движений), Москва, „Наука“, 1990, с. 22-23.</ref> Опирайки се на своите дружини или на подкрепата на [[еничари|еничарските]] части в градовете, между отдлени местни първенци започнали борби за аянската длъжност и привилегиите, които произтичали от нея - експлоатация на [[рая|раята]], сделки със зърнени храни, арендуване на мукатаи и [[маликяне|маликянета]].<ref name="История на Добруджа,120" />
Ред 28:
* [[Лиман бей]] на [[Кюстендилски санджак]];
* [[Махмуд Бушатли]] в [[Шкодра]];
* [[Мустафа Байрактар]], в [[Разград|разградски]]
* Осман бей, в [[Петрич]]<ref>[http://strumski.com/biblioteka/?id=358 Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало, София, 1969, с. 49-50.]</ref>;
* Саръкоглу, аянин в Хаджиоглу Пазарджик, съюзник на [[Осман Пазвантоглу]], убит от османски войски в 1798 година<ref>Димитров, Страшимир, Николай Жечев и Велко Тонев. История на Добруджа, т. 3, София 1988, с. 125-126.</ref>;
| |||