Робърт Браун: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (- до този момент. + дотогава.)
м допълване в инфо-кутия, форматиране, вътр. препратки
Ред 9:
| роден-място = [[Монтроуз (Шотландия)|Монтроуз]], [[Великобритания]]
| починал-място = [[Лондон]], [[Великобритания]]
| националност = {{Шотландия}}
| баща = Джеймс Браун
| майка = Хелън Тейлър
| вложки = {{Личност/Учен | категория = биолог
| област = [[Биологиябиология]], [[ботаника]]
| образование = [[Единбургски университет]]
| учил-при =
Line 16 ⟶ 19:
| студенти =
| публикации =
| известен-с = [[Брауново движение]]
| повлиян =
| повлиял = }}
| награди = медал „Копли“ }}
}}
 
'''Робърт Браун''' ({{lang-en|Robert Brown}}) е [[Шотландия|шотландски]] [[ботаник]], един от основоположниците на изследванията на [[Флора|флората]] на [[Австралия]].
 
== Биография ==
Роден е презна [[21 декември]] [[1773]] година в [[Монтроуз (Шотландия)|Монтроуз]], Великобритания, в семейството на Джеймс Браун и учиХелън Тейлър. Изучава [[медицина]] в [[Единбургски университет|Единбургския университет]].<ref name="Mabberley 1985 p15–18">{{cite book | first = David | last = Mabberley | year = 1985 | title = Jupiter botanicus: Robert Brown of the British Museum | publisher = British Museum (Natural History) | isbn = 3-7682-1408-7 | pages = 15–1815 – 18}}</ref> През 1795 година постъпва в армията като военен хирург, а през 1800 година е назначен за [[естествоизпитател]] в експедицията на [[Матю Флиндърс]], която картографира крайбрежието на Австралия. През следващите няколко години той събира образци от близо 3400 вида [[растения]], около 2000 от които са непознати дотогава. Голяма част от тази колекция е загубена при [[корабокрушение]] по време на обратния път към [[Европа]].
 
През 1805 година Браун се връща в [[Англия]] и през следващите години обработва резултатите от сбирката си, които публикува през 1810 година под заглавие ''„Prodromus Florae Novae Hollandiae et Insulae Van Diemen“'', първото систематично описание на австралийската флора. През същата година наследява [[Джонас Драйандър]] като библиотекар на [[Джоузеф Банкс]], а след неговата смърт през 1820 година наследява библиотеката и хербария му. През 1827 година те са прехвърлени в [[Британски музей|Британския музей]] и Браун е назначен за Пазителпазител на Банксианската ботаническа сбирка.
 
През 1827 година той забелязва произволните движения на [[Спора|спори]] във вода, които по-късно са наречени [[брауново движение]] в негова чест. В документ, прочетен пред [[Линеево дружество|Линеевото дружество]] през 1831 година и публикуван през 1833 година, Браун пръв дава сегашното име на [[клетъчно ядро|клетъчното ядро]].<ref>{{cite book | author = Harris, Henry | title = The Birth of the Cell | year = 1999 | publisher = Yale University Press | pages = 76&ndash;81}}</ref> След разделянето на Отдела по естествена история на Британския музей на три части през 1837 година, Робърт Браун става първият Пазителпазител на Ботаническия отдел, като остава на този пост до смъртта си през [[1858]] година.
 
== За него ==
* {{cite book | first = David | last = Mabberley | year = 1985 | title = Jupiter botanicus: Robert Brown of the British Museum | publisher = British Museum (Natural History) | isbn = 3-7682-1408-7 }}
* Mabberley, David (2002), ‘Brown, Robert', in R. Aitken and M. Looker (eds), ''Oxford Companion to Australian Gardens'', South Melbourne, Oxford University Press, pp. 108- – 10.
* Munster, P., (2002), ‘Robert Brown at Swan Bay’, ''Australian Garden History'', 14 (3), p.&nbsp;10.
 
== Източници ==
{{commonscat-inline|Robert Brown (botanist)}}
{{reflist}}