Отваря главното меню

Промени

м
цитат, запетая, медия, връзки, стилизация
[[Файл:Крепостенъ актъ.png|мини|459x459px|Крепостен акт]]
'''Нотариус''' (от [[латински]] '''Notarius''' ‘notārius‘), съгласно [[Закон за нотариусите и нотариалната дейност|Закона за нотариусите и нотариалната дейност]], е лице, на което държавата възлага извършване на предвидените в законите нотариални действия и е вписано в регистъра на [[Нотариалната камара]].
 
Нотариусът лично извършва нотариални и други предвидени от закона действия. Районът му на действие съвпада с района на съответния районен [[Съд (право)|съд]].
 
== Различия между нотариус и адвокат ==
[[image:Notar um 1830.jpg|thumb|Нотариус, 1830|163x163пкс]]
Ролята на нотариуса е да бъде независим, неутрален и безпристрастен защитник на всички страни по едно нотариално производство. Задължение му е да съблюдава интересите на всички участници, включително тези на държавата и общината.
 
На нотариуса се заплаща възнаграждение, което се нарича нотариална такса.
 
Таксата за нотариалната услугата се заплаща от клиента. Държавата не заплаща възнаграждение на нотариуса, освен в случаите, когато нотариусът се нарича съдия. [[image:Notar um 1830.jpg|thumb|Нотариус, 1830|163x163пкс]]Съответната държава може да регулира или да не регулира тяхното възнаграждение с горна и/или долна граница, или изобщо да не регулира финансови параметри, при условията на свободно договаряне между клиент и нотариус.
 
Съответната държава може да регулира или да не регулира тяхното възнаграждение с горна и/или долна граница, или изобщо да не регулира финансови параметри, при условията на свободно договаряне между клиент и нотариус.
 
==Камари и организации==
[[Файл:McEwen the-notary.jpg|мини|337x337пкс|McEwen, „Нотариусът“]]
Европейските нотариуси членуват по право в национални камари, национални съвети или организации. Членството е задължително. От своя страна тези камари членуват в Съюза на Латинските нотариуси<ref name=":0" />
 
Така се създава приемственост  на архиви, клиенти, традиции и умения.
 
==Историческо развитие на нотариуса в България==
[[Файл:McEwen the-notary.jpg|мини|337x337пкс|McEwen, „Нотариусът“]]След [[Освобождението на България]] (1878 г.), и по-конкретно след 1885 г., нотариалните действия се извършват от нотариуси и мирови съдии<ref>Закон за нотариусите от 1885 г.</ref>.
 
В различни периоди - 1878-1944 г., 1944-1948 г. и след 1990 г., до 1996 година, длъжностните лица, натоварени с тази дейност, са наричани мирови съдии, околийски съдии, народни съдии, районни съдии и нотариуси (вж. Закон за нотариусите от 1885 г.) <ref name=":1">{{извод от кн. "Българско нотариално право", д-р Панчо Бешков}}</ref><ref>[http://www.notaric.net/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84%D0%B5%D1%81%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0 История на професията]</ref>).
 
По време на социализма поради ограниченията в правото на собственост върху недвижимите имоти, както и поради стеснения кръг от икономически отношения между физически (частни) лица, които са в съответствие с определенията на правото на собственост, дадени от социалистическата теория, нотариалните сделки са в ограничено количество<ref>пак там</ref>.
 
През 1980-те години се наблюдава увеличаване на броя прехвърлителни сделки с МПС съгласно разпоредбите на Закона за движение по пътищата от 1973 г., също в по-ограничени количества, доколкото по онова време гражданите имат достъп до пазара на леки автомобили.<ref {{Христо Омарбалиев name="Ръководство по нотариални действия:1", 1973 г.}} „Пак там“/>
 
С увеличаване на гражданския оборот и на частноправните сделки през 1990-те години установената от социалистическата държава нотариална система, в частност нотариалните служби към районните съдилища, са прекомерно натоварени да обслужат населението на големите градове, и да задоволят по този начин нарасналите му потребности при условията на пазарна икономика.<ref „Пакname=":1" там“/>
 
Извършването на нотариалната реформа през 1996-1998 г. е задължително условие, изискване и част от предприсъединителните условия за членството на [[Република България]] в [[Европейския съюз]]. Мотивите са да се облекчи и създаде предпоставка за развитие на обществените икономически отношения и пазар, да се създаде нотариус, равностоен на европейския, който да не е зависим - т.е. да не е държавен служител, да е несменяем и гарантиран, да не се влияе от икономически фактори. Целта е нотариусът да е безпристрастен, да се подчинява единствено на закона, услугите на нотариуса да са по-достъпни.<ref „Пакname=":1" там“/>
 
==Нотариусът в България днес==
 
Всички нотариуси са членове по право и задължение в Нотариалната камара на Република България. Тя е член на Международния съюз на латинските нотариуси.
[[Файл:Notariatsinstrument schmalkalden raban.jpg|мини|616x616пкс|8 август [[1474]], Нотариален акт, нотариус Speyer Raban Schmalkalden, градския архив гр. [[Шпайер]], Германия]]
 
С резолюция № 42 на Общото събрание на Нотариатите членове на Международния съюз на Латинския нотариат, на 19 октомври 2004 година, Нотариалната камара на Република България е приета за пълноправен член на съюза. „Пак там“
 
260

редакции