Гюргевски революционен комитет: Разлика между версии

Неуспехът на [[Старозагорско въстание|Старозагорското въстание]] предизвикалпредизвиква разочарование сред част от българската емиграция, но обстановката на Балканите продължавалапродължава да бъде благоприятна за въоръжени акции срещу [[Висока порта|Високата порта]]. Като отчиталиотчитат сериозните политически затруднения на Турция и задълбочаването на Източната криза, някои от членовете на саморазпусналия се [[БРЦК]] решилирешават да пристъпят към подготовка на ново въстание в [[България]]. За целта те изградилиизграждат в [[Гюргево]] политическа организация, останала в нашата история под името Гюргевски революционен комитет.

Заседанията на Гюргевския комитет започнализапочват около [[11 ноември|11-]][[12 ноември]] [[1875]] година и продължилипродължават до [[25 декември]]. Сред неговите участници се откроявалиоткрояват Стефан Стамболов, Панайот Волов, Стоян Заимов, Никола Обретенов, Георги Бенковски, Иларион Драгостинов, Иван Хаджидимитров. Ръководството се осъществявалоосъществява от Стамболов, а Заимов изпълнявализпълнява ролята на секретар. Новоучредената политическа формация се състояласъстои от млади, енергични и решителни хора. Повечето от членовете на комитета били са с богат революционен опит. Някои от тях сеса изявили катобивши апостоли вот неуспялото Старозагорско въстание. Други са служили в руската армия и ималиимат добри познания във военното дело. Всички те билиостават разочаровани от безплодните спорове и нестихващите взаимни обвинения сред българската емиграция. Колебанията на Каравелов и Ценович са им били чужди. Житейската предпазливост на „старите" около Добродетелната дружина, членовете на комитета възприемаливъзприемат като страх и сервилност към Русия. Опиянени от мисълта за историческата си мисия, те билисе убедениубеждават в своята правота и с присъщата за възрастта си амбициозност и праволинейност пристъпилипристъпват към осъществяването на своята мечта - освобождението на България чрез всенародно въстание.

Всички гюргевски дейци билиса единодушни по въпроса, че през пролетта на [[1876]] година трябвалотрябва да се организира ново въстание. Затова вниманието на комитета се насочилонасочва към обсъждане на онези въпроси, от които зависелазависи успешната подготовка на въстанието. Използвайки опита от лятото на 1875 година, Гюргевският комитет разделилразделя територията на страната на пет окръга:

Ръководството на Първи Търновски революционен окрьгокръг билое поверено на Стефан Стамболов, а негови помощници станалиса Христо Караминков - Бунито и Георги Измирлиев - Македончето. Във Втори Сливенски окръг главен апостол биле Иларион Драгостинов с помощници Георги Обретенов и Георги Икономов. Трети Врачански окръг се ръководелръководи от Стоян Заимов, с помощници Георги Апостолов и [[Иваница Данчов]]. Четвърти Пловдивски окръг е оглавен от Панайот Волов с помощници Георги Бенковски и [[Тодор Каблешков]]. На Пети Софийски окръг за главен апостол е определен Никола Обретенов, а за негов помощник Никола Славков.

Според плановете на Гюргевския комитет на територията на страната трябвалотрябва да се изградят 24 опорни точки, в които при опасност да намерят прикритие жените, децата и възрастното население. ВъстаническиВъстаническите отряди щелитрябва да поемат охраната на старопланинските проходи. ПредвиждалоПредвижда се разрушаване на железопътната линия [[Одрин]] - [[Белово]] и подпалване на Одрин, [[Пловдив]], [[Пазарджик]], [[София]] и на няколко мюсюлмански села. Целта на тези диверсионни акции билае да се предизвика паника сред мюсюлманското население и да се парализира дейността на местните турски власти. За вдъхване на кураж у българите пък трябвалотрябва да се пусне слух, че [[Сърбия]] и [[Русия]] само чакат обявяването на въстанието, за да нападнат Турция. Специално внимание се отделялоотделя на съгласуваността между отделните окръзи, на революционната агитация, на действията на емиграцията в решителния час, на доброто въоръжаване на населението. Към всички българи на служба в руската, румънската и сръбската армия билиса отправени призиви да се включат в подготовката на въстанието. Изготвен биле и текстът на въстаническата клетва. Гюргевският комитет предвиждалпредвижда дори след обявяване на въстанието да се създаде свободна територия, управлявана от временно правителство. Гюргевските дейци не фиксиралификсират точна дата за вдигане на въстанието в България. По време на своите заседания те отчелиотчитат необходимостта от повече гъвкавост и предложилипредложагат три дати: 18 април, 1 май или 11 май. В хода на подготовката всеки окръг трябвалотрябва да прецени степента на готовност и да определи кога населението да се вдигне на въстание. Окончателната дата трябвалотрябва да се съгласува между апостолите на петте окръга.

Планът на бъдещото въстание биле окончателно завършен около 25 декември 1875 година, след което комитетът се саморазпусналсаморазпуснка, а определените апостоли се прехвърлилипрехвърлят през Дунав и започнализапочват усилена работа по подготовка на въстанието.