Христо Костакев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 13:
| командвания =
| войни = [[Втора световна война]]
| битки =[[Англо-американските нападения]]
| награди = орден „[[За храброст]]“
| родства = [[Васил Костакев]]
Ред 27:
 
Умира на [[19 юни]] [[1994]] г.<ref name="асове"/>
 
== Бранител на родното небе<ref>Местен блог от Стара Загора: ЛитАгит http://litagit.blogspot.bg/2016/03/72.html</ref> ==
<blockquote>''Нощната бомбардировка над София на 29 срещу 30 март 1944 г. изигра ролята на доразузнаване на целите, за да влетят на 30 март около 600 бомбардировача „Б-24 Либърейтър" с изтребителна охрана от 300 самолета „Москито" и „Тъндърболт" на Височина 8000 м.''</blockquote><blockquote>''На 30 март Костакев е единственият летец в летището. Болен на легло, с гнойна ангина, към 10 часа сутринта е събуден от тревожния вой на сирените. Тичешком излиза на плаца, дооблича се там. Тук единствен е самолетът на Командира на орляка.''</blockquote><blockquote>''Без да се колебае, Костакев бързо взема най-чудатото решение в живота си, да полети в бой, макар и болен, без собствена охрана и при това на незачислен нему самолет.''</blockquote><blockquote>''Всеки здравомислещ пилот при наличието на тези три фактора би се заслонил като зад законен параван и не би излетял в това напрегнато българско небе!''</blockquote><blockquote>''Достигнал 8000 м. височина Костакев открива мно­гобройна въздушна армада към подстъпите за София. Веднага се насочва към челната, най-лeвия „Либърейтър" от колоната, състояща се от 60 самолета в сгъстен клинов строй.''</blockquote><blockquote>''Необезпокояван от изтребители, Костакев атакува отдолу с огън избраната цел и още с първата атака прострелва бомбардировача, който експлоадира. От експлозията е засегната и летящата в съседство с нея машина, която също експлоадира.''</blockquote><blockquote>''В турболентната въз­душна зона на верижните експлозии попада и самолетът на Костакев, върху който се стоварват парчета от разрушените „Б-24".''</blockquote><blockquote>''Самолетът му става неуправ­ляем. Време за радост и възторг от пълната победа няма. Светкавично менящата се обстановка кара пило­та да вземе бързо решение.''</blockquote><blockquote>''Когато самолетът му се стабилизира в положение на летене, Костакев вижда, че зад него се отделя бяла диря. Разбира, че е повреден радиаторът и за да не се запали, трябва да се изгаси двигателя.''</blockquote><blockquote> ''От този момент тритонният самолет продължава да лети само благодарение на пилотското майс­торство на Костакев, пред когото сега се изправя наново въпросът: да скочи ли с парашут, или да кацне принуди­телно, като спаси машината.''</blockquote><blockquote>''Височината бързо се стопява и пилотът решава да кацне в една „равна" нива, която в последния момент се оказва терасовидно лозе с телефонен стълб в полосата на кацане. На 2-3 метра над терена пилотът прави лека маневра, за да избегне стълба, но не успява. Самолетът се удря в него, при което лявото крило се откъсва и машината забива нос в земята. Плувнал в пот, Костакев увисва, забързан на седалката. Нервно напрегнат, той не може да прецени колко време е висял така. Но ето че самолетът под тежестта на опашката се връща в нормално положение, заставайки на „три точки".''</blockquote><blockquote>''Тогава Костакев отваря кабината и като по чудо, без ни една драскотина, излиза от нея.''</blockquote><blockquote>''А наоколо полето е почерняло от народ. Мъжете тичат, за да окажат помощ, жените да дадат водица, а децата да го хвалят и да викат: „Ура, герой!"''</blockquote><blockquote>''Чак сега разбира, че стеклите се хора го смятат за герой.''</blockquote><blockquote>''Наред с двата  „Б-24" в околностите на Кошарево, Брезнишко, по волята на съдбата намират гроба си и 18-те летци от двадесетчленния екипаж на свалените от него бомбардировачи.''</blockquote>Във Втората световна война записаха имената си много въздушни асове, ала с една-единствена атака да се унищожат два бомбардировача от типа „Б-24" е не само отлично изпълнен служебен дълг, но и горещ израз на безграничното родолюбие, напластявано в душата на летеца още от най-ранната му възраст.
 
Заради това и заради летателния му професионали­зъм на Костакев са присъдени 6 въздушни победи.
 
== Ордени ==