Разлика между версии на „Генерални щати на Франция“

редакция без резюме
м („Генерални щати“ преместена като „Генерални щати на Франция“: Не е добре тази работа)
'''Генералните щати''' са върховен орган на държавната власт във [[Франция]] и [[Нидерландия]] от [[14 век|ХІV]] до [[18 век|ХVІІІ век]]. Тяхната роля се променя с времето. Названието им означава "Общо събрание", тоест сърбание на представители на всички провинции в държавата, но тези провинции имат своята автономия и там решават само някои общи въпроси. Генералните щати са съсловна организация, тоест там се работи и гласува по съсловия - [[духовенство]] - само висшето; [[аристокрация]] - предимно средната, тъй като [[херцог|херцозите]] и [[граф|графовете]] считат, че са над това; и [[трето съсловие]] - представители на градските съвети, кметове на градове и на селски общини, ръководители на еснафи.
 
* '''Във Франция''' Генералните щати са свикани за пръв път през 1302 г. от [[Филип IV]] по време на конфликта му с римския [[папа]] [[Бонифаций VIII]] (във връзка с облагането на духовенството с допълнителни данъци. Чрез тях кралят се стреми да си осигури подкрепата на нацията за изпълнението на външната политика. Този факт има значение, тъй като именно чрез Генералните щати короната и градските представители съумяват да координират действията си против аристокрацията. От самото начало щатите се формират като орган, който може да определя данъците в кралството, което им дава голяма власт и кралете често се принуждават да ги свикват, за да се снабдят с пари, но по време и след [[Стогодишна война|Стогодишната война]] короната изработва механизъм за самостоятелно събиране на данъците, което я прави независима от всякакви представителни органи. Поради това през [[15 век|ХV]] и [[16 век|ХVІ век]] те се свикват рядко и умишлено нередовно и то по-скоро по инициатива на губещата силите си аристокрация. За последен път в процеса на засилването на кралската власт са свикани през 1614 г. при Луи XIII, след което кралете придобиват достатъчно сила, за да прекъснат напълно съществуването им. Едва през май 1789 г. в навечерието на [[Френска революция|Френската революция]] те са свикани отново в опит да оправят тежкото положение на кралските финанси. Още през юни традиционната структура се разпада, третото съсловие обявява, че създава Национално събрание и Генералните щати престават да работят.
 
* '''В Нидерландия''' Генералните щати се свикват за пръв път през 1463 г., когато след различни династични операции повечето от местните херцогства и графства се оказват под властта на [[Бургундия|Бургундската корона]]. Инициатор е тогавашният херцог Филип Добрият, а целта е същата - да получи субсидии за външната си политика. Нидерландските щати също са съсловни, но там противоречията са по-скоро между отделните провинции, които се различават по език (валонски език|валонски и фламандски език|фламандски), ориентация (към Франция или [[Свещена Римска империя|Свещената римска империя]]), по-късно и по религия (Католицизъм|католици и Калвинизъм|калвинисти). След отделянето на Холандската република след 1572 г. се формират две отделни събрания. Това в северните провинции играе ролята на върховен законодателен орган, то обявява война, сключва мир, увеличава и издържа армията и събира данъците, като властта му е ограничавана временно само от [[щатхаутер|щатхаутерите]] (главнокомандващите на армията). Функционират без значителни прекъсвания до френското завоевание от 1795 г. В южните провинции, които остават под испанска и по-късно под австрийска власт, Генералните щати имат ограничена и като цяло намаляваща роля, и само отделни моменти, когато короната се колебае как да постъпи по въпроси касаещи тази област, им дават възможност за изява. Те са поставени на заден план от местните вицекрале.
 
[[Категория:История на Франция]]
[[Категория:История на Холандия]]
 
[[de:Generalstände]]
13 427

редакции