Свети Георги (ротонда в Солун): Разлика между версии

'''Гробницата на Галерий''' ({{lang-el|Τάφος του Γαλέριου}}), по-късно превърната последователно в православна църква '''„Свети Архангели“''' (''Ασωμάτων Δυνάμεων'') (400 г.), джамия (1590 г.) и отново в църква '''„Свети Георги“''' (''Αγίου Γεωργίου'') (1912 г.), известна като '''Ротондата''' (''Ροτόντα''), е късноантична постройка в македонския град [[Солун]], [[Егейска Македония]], [[Гърция]], част от дворцов или погребален комплекс на римския император [[Галерий]]. Църквата функционира предимно като музей, а богослужения в нея се извършват само на големите празници.

 

 

== История ==

* [[мавзолей]] на Галерий, който не се използва по предназначение<ref>{{cite book|author = Robin Cormack |title = Byzantine art |publisher = Oxford University Press |year = 2000 |pages = 26 |isbn = 0192842110}}</ref>;

* част от дворцов комплекс за официални приеми (в полза на тази хипотеза свидетелстват остатъците от величествена галерея, водеща към ротондата от [[Арка на Галерий|Арката на Галерий]]);

[[Файл:Saint George Rotunda reconstruction.jpg|thumb|left|Предполагаема реконструкция на комплекса]]

 

 

В 1591 година, след завоеванието на Солун от турците, църквата е превърната в джамия от шейх Сюлейман Хортаджи ефенди<ref>{{cite book|title = Converts: Webster's Quotations, Facts and Phrases |publisher = ICON Group International, Inc |year = 2008 |pages = 282 |isbn = 0546698859}}</ref>, към нея е пристроено [[минаре]], което днес е единственото оцеляло минаре в Солун.<ref>{{cite book|author = Jack Finegan |title = The archeology of the New Testament: the Mediterranean world of the early Christian Apostles |publisher = Taylor & Francis |year = 1981 |pages = 111 |isbn = 0709910061}}</ref> След освобождението на Солун от турците в 1912 година в ротондата е разположен Музей на християнското изкуство. След възстановяването на олтара на храма, на основата на споразумение с Министерството на културата, на [[Дванадесет велики празника|великите празници]] в нея се извършва богослужение. В 1952 година е извършена реставрация на сградата и почистване на мозайките. В 1978 година сградата пострадва при земетресение, но скоро е възстановена.<ref name="Υπουργείο">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://odysseus.culture.gr/h/2/gh251.jsp?obj_id=1812&era=3&group=7| заглавие = Ροτόντα, Θεσσαλονίκη| достъп_дата = 4 юни 2014 г | издател = Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού }}</ref>

 

 

== Архитектурни особености ==

* за олтара е разширена източната ниша, което води до нарушение на цилиндричната форма на стените и след земетресението в XI век източната част на купола е разрушена и след това подсилена с две подпорни стени;

* около първоначалната стена на разстояние от 8 метра е построена втора стена с по-малка височина, в резултат на което първоначалната стена се превръща в кръг от колони, които рзделят централното пространство на храма;

 

== Мозайки ==

След превръщането на съоръжението в християнски храм [[купол]]ът му е украсен с мозайки, частично оцелели до наше време и представляващи един от най-добрите образци на раннохристиянски мозайки. Те оцелеляват по време на [[иконоборство|иконоборческата епоха]] неповредени, вероятно поради това, че са разположени високо на стените и купола.<ref>{{cite book|author = Robin Cormack |title = Byzantine art |publisher = Oxford University Press |year = 2000 |pages = 33 |isbn = 0192842110}}</ref>

 

От мозайките от средния пояс са се зпазили само фрагменти от 24 двойки крака (на ангели или 24 [[апокалипсис|апокалиптични]] старци) и ивица земя, покрита с трева и осеяна с червени и бели цветя. В по-долната зона на 7 панели (8 е разрушен) с размери 6 на 8 метра са се запазили фигурите на 17 мъченици (2 – фрагментарно) в поза [[орант]] (тоест с вдигнати за молитва ръце), сред които има не толкова популярни днес светци като Роман, Кирил, Лев, Онисфор, Евкарпий, Василиск, Порфирий, Филимон, Приск и Ферин. Около всеки от тях е написано името му, професия ([[епископ]], [[презвитер]], лекар, войн или флейтист), датата на почитане на паметта му. Може би подборът на светците и свързан с това, че техни са откритите в криптата реликви. Академик [[Виктор Лазарев]] отбелязва, че „[[фриз]]ообразната композиция в купола на църквата на Свети Георги представлява, строго погледнато, монументален календар“.<ref name="laz">{{cite web|author=[[Виктор Лазарев|Лазарев В.Н.]]|url=http://www.icon-art.info/book_contents.php?lng=ru&book_id=29&chap=4&ch_l2=2|title=История византийской живописи (Декоративный характер раннехристианского искусства. Мозаики церкви св. Георгия в Салониках)|accessdate=2009-07-12|archiveurl=http://www.webcitation.org/652wZFaHC|archivedate=2012-01-29}}</ref>

 

 

{|class="graytable"

|}

 

 

 

Освен мозайките на купола и в сводовете, в конхата на апсидата на църквата е запазена силно пострадала фреска на [[Възнесение Христово|Възнесението]] (IX век), която е показателен образец за иконоборческия период в Солун.