Едуард Фридрих Еверсман: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м препратка |
Редакция без резюме |
||
Ред 12:
| образование =
| учил-при =
| работил-в = [[Казански университет]]
| студенти =
| публикации =
Ред 22:
'''Александър Едуард Фридрих фон Еверсман''' ({{lang-de|Alexander Eduard Friedrich Eversmann}}, на руски Эдуард Александрович Эверсман) ([[23 януари]] [[1794]], [[Верингхаузен]], [[Вестфалия]], [[Германия]] – [[14 април]] [[1860]], [[Казан (Русия)|Казан]], [[Русия]]) [[Германия|германски]] [[зоолог]], [[ботаник]] и изследовател, работил през по-голямата част от живота си в [[Русия]].
== Биография ==
Еверсман е роден през 1794 във [[Вестфалия]]. Учи в [[Марбургски университет|Марбургския]] и [[Хумболтов университет на Берлин|Берлинския университет]], като се дипломира през 1814 в [[университет в Хале|университета в Хале]]. През 1817 защитава докторат по медицина и хирургия в [[Тартуски университет
През 1820 Еверсман от Оренбург заминава за [[Бухара]], преоблечен като търговец в състава на руското посолство под прикритието на отряд казаци. В средата на декември достига до [[Бухара]], като по пътя изследва хребета [[Мугоджари]] (657 м) и установява, че се явява най-южното продължение на [[Урал (планина)|Урал]]. В централната част на пустинята [[Къзълкум]] открива ниското до 758 м възвишение [[Букантау]], като прави първата научна характеристика на пустинята и привежда доказателства за пресъхването на Аралско море: многочислени солончаци, малки езера, долини на пресъхнали реки. В Бухара Еверсман, като неофициално лице, на всяка крачка се подлага на опасности. По време на тримесечното си пребиваване в града тайно извършва научни наблюдения и води записките си късно през нощта. Описва пътувнето си в издадената през [[1823]] на немски език книга ''„Reise Orenburg nach Buchara“'' (в превод ''„Пътешествие от Оренбург до Бухара“''). През 1821 се завръща в Русия заедно с р уското посолство.
Line 32 ⟶ 33:
== Източници ==
* Mearns and Mearns – ''Biographies for Birdwatchers'' ISBN 0-12-487422-3.
* Азатян, А. А. и др., ''История открытия и исследования Советской Азии'', М., 1969
* Магидович, И. П., ''История открытия и исследования Европы'', М., 1970
* Магидович, И. П. и В. И. Магидович, ''Очерки по истории географических открытий'', 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86 г. Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (ХІХ – начало ХХ в.), М., 1985 г., стр. 58, 127.
{{Превод от|en|Eduard Friedrich Eversmann|113453847}}
{{Нормативен контрол}}
{{
[[Категория:Германски зоолози]]
[[Категория:Руски учени]]
[[Категория:Германски
[[Категория:Руски изследователи]]
[[Категория:Изследователи на Азия]]
[[Категория:Изследователи на Европа]]
[[Категория:Тартуски университет]]
[[Категория:Починали в Казан]]
[[Категория:Личности (Тарту)]]
| |||