Коренно население на Калифорния: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Я.Запрянов (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
Я.Запрянов (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 15:
=== Северно крайбрежие ===
В северозападната част на Калифорния живеели няколко племена, които споделяли обща култура, бит и начин на живот. Тези племена говорели 3 основни езика:
* Атабаски – [[хупа]], [[вилкут]], [[чилула]], [[Ийл Ривър
* Алгски – [[юрок]] и [[уийот]]
* [[Карук]] – изолат.
Ред 49:
Основните прилики между калифорнийските индианци са зависимостта им от жълъдите като основна храна, използването на шаманите като религиозни водачи и лечители, особено лечители, които лекуват чрез изсмукване, политическата организация чрез малко племе (tribelet), акцентирането върху индивидуалното богатство и частната собственост, зависимостта им от храни като риба, елени, семена и диви растения като допълнение към жълъдите, производството на множество различни видове фино изработени кошници и използването на психотропни вещества в религиозни и други церемонии.<ref name="Pritzker"></ref>
Преди контакта с европейците калифорнийските индианци изобщо не познават [[земеделие]]то. Основен начин на прехрана било събирачеството, главно на жълъди, лова на дребни животни и риболова, но според местообитанието се използват всички достъпни природни ресурси. Основна храна са жълъдите, заедно с много други диви растителни храни. Рибата, различни ракообразни, елени и други диви животни са част от диетата. Поради богатството на природната среда регионът на Калифорния и част от Северозападното крайбрежие са най-гъсто населеният район на север от [[Мезоамерика]], без да е развито каквото и да е [[селско стопанство]].<ref name="Pritzker"></ref> До срещата им с белите болшинството от тях ходели често напълно голи и живеели основно в землянки. Въпреки че не познавали грънчарското колело били изкусни грънчари. Производството на кошници също било добре развито. С голямо умение обработвали също така камъни, птичи пера, растителни влакна и раковини, които били използвани като платежно средство.<ref name="Стингъл"></ref>
Калифорнийските индианци използват различни видове жилища. Най-често срещаното е конусовидна колиба от колове покрита с треви, тръстика или рогозки. Друг често срещан вид е куполообразна колиба от колове вкопана в земята и покрита с треви и пръст (pit house). Срещат се също и обикновени прости навеси (lean to).<ref name="Waldman"></ref>
Основна социална единица е семейството. Група от роднински семейства формират едно село с временни по-малки селца около него, с един главен [[вожд]] за всички. За да се опише този тип социална организация учените използват термина малко племе (tribelet).<ref name="Waldman"></ref> Днешните имена на племена като помо, кахила и други са просто съвременни термини, които имат за цел да се позоват до определена етническа група. Малко от 300 000 индианци (18 век) н Калифорния били организирани в истински племена. Вместо това най-често срещаната форма на политическа организация е самостоятелната група, наречена малко племе (tribelet). Едно или няколко такива малки племена (tribelet) били организирани около едно по-голямо централно село. Около 500 такива групи съществували в Калифорния преди идването на белите. Малките племена споделяли един език, култура и история. Всяко се състояло от 50 до 500 души най-много водени от вожд, който контролирал икономическите дейности и ресурсите. Вождовете като цяло били много богати и уважавани. Различните малки племена (tribelet) понякога имали собствени самоназвания и дори говорели различни диалекти.<ref name="Pritzker">{{cite book |title= Native AmericaNS: An Encyclopedia of History, Culture and Peoples |last= Pritzker|first= Barry M.|authorlink= |coauthors= |year= 1998|publisher= ABC CLIO|location= |isbn= |pages= 147|url= |accessdate= |quote= }}</ref> Има висока степен на изолация между различните малки племена (tribelet).<ref name="Waldman"></ref>
Калифорнийските народи като цяло имат слаба политическа организация. Племената били разделени на племенни групи, които били почти независими и патриархално устроени. В някои племена владеела майчината линия, а в други хората имали право да избират сами къде да живеят и кой клан да наследяват децата им. При някои съществувала и кланова система.<ref name="Pritzker"></ref>
Церемониализма играел важна роля в живота на калифорнийските индианци. При повечето групи религиозни лидери били
Организираната война е рядкост. Причините за конфликт варират от физическо престъпление като убийство, изнасилване, магьосничество и обида. Изненадваща атака е предпочитан начин на борба, но обикновено битките се избягват и жертвите са минимални. Въоръжените конфликти се решават след кратък период на борба от вождовете на враждебните страни като групите се съгласяват да компенсират опонентите си за нанесените щети.
Ред 64:
== История ==
Калифорния е относително изолирана географски и според археолозите заселването и не е в резултат на масова миграция, а на постепенно заселване на малки групи за дълъг период от време. Археолозите смятат, че в някои части на Калифорния хората са пристигнали преди 19 000 години. Други смятат, че заселването е почнало преди 50 000 години, но от къде са дошли хората е неизвестно. Знае се, че първите поселища били разположени по крайбрежието, повечето от тях в окръг [[Сан Диего (окръг)|Сан Диего]]. Първите древни обитатели на Калифорния били Хоканските народи. Между 2500 г пр.н.е. и 2000 г. пр.н.е. дошли и Пенутийските народи, а около 500 г. пр.н.е. от изток навлезли Юто-ацтекските народи.<ref name="Pritzker"></ref>
Около 9000 г. пр.н.е. местните хора започнали преход към комбинация от лов и събиране на семена. След около 3000 г. пр.н.е. хората развили икономическо и културно многообразие породени от адаптацията им към местната околна среда. Инструментите станали по-разнообразни и добре направени от камък, дърво и кости. Развива се изработката на керамични съдове и кошници. Към 2000 г. пр. н.е. хората вече се адаптирали към местната среда като разработили няколко различни схеми на съществуване. От около 1000 г. пр.н.е. много калифорнийски групи създават скално изкуство, главно с церемониална цел. До 500 г. регионалната и местна адаптация е достатъчно напреднала. Създадени са вече основните модели и обичаи на много исторически народи. Населението се увеличава и селата стават по-големи.<ref name="Pritzker"></ref>
През 1542 г. пристигнали испанците. Те започнали методичното покръстване на местното население, заселвайки хората около новите католически мисии. През този период много от племената избягали към недостъпни места във вътрешността. След испанците пристигнали мексиканците. Тяхната политика не била по-различна от испанската, само дето те започнали да превземат и вътрешността. По това време положението на индианците става още по-тежко, а на хоризонта се задават и американците. След войната от 1846 – 1848 г. с [[Мексико]], САЩ получават целия Югозапад и Калифорния. Междувременно [[Калифорнийска златна треска|Златната треска]] привлича хиляди бели авантюристи, които впоследствие остават да живеят тук. За кратко време дивеча и много от растителния свят изчезнали вследствие на прекомерната експлоатация. Заселниците практически унищожават средата на много племена. Цели народи били преместени, а към 1870 г. много от племената са обявени официално за измрели. Числеността на коренното население достига до крайният минимум.<ref name="Pritzker"></ref>
Калифорнийските индианци се срещат за първи път с белите по различно време. По южното и централно крайбрежие срещат испански и английски изследователи още в средата на 16 век. В някои от вътрешните долини индианците за първи път виждат бели в началото и средата на 19 век, а в по-отдалечени и изолирани райони едва в началото на 20 век. Ефектът от пристигането на белите се усеща доста по-рано, главно чрез разпространението на европейските стоки и болестите. Радикалните промени започват първо в централните и южни крайбрежни райони със създаването на първите католически мисии, а на север и във вътрешността с Треската за злато.<ref name="Pritzker"></ref>
Испанското присъствие започва през 1769 г. с основаването на президиото и францисканската мисия в Сан Диего. С тяхното основаване започват коренните промени в живота на Калифорнийските индианци. Мисиите постепенно се разпростират по цялото южно и централно крайбрежие. Много от индианците са насилствено заселени в тези мисии, където болестите, глада, преумората и насилието значително намаляват индианската популация. Индианците се противопоставят с въоръжени бунтове и бягства във вътрешността. Тези които не били заселени в мисиите постепенно адаптирали живота си към новите условия. Мисиите попадат под мексикански контрол през 1834 г. и скоро след това са затворени като първоначалното намерение на мексиканските власти е да раздаде мисионерските земи на администрацията и индианците. На практика обаче администрацията задържа всичко за себе си. Много индианци от мисиите остават да работят в новите ферми и ранчота. Други се местят в белите селища, водейки просешки живот. С идването ан американците и началото на Златната треска настъпва краят за Калифорнийските индианци. Хиляди индианци, живеещи в близост до златните мини или в богатите долини са изтребени. Много други са отвлечени и продадени като роби. Останалите живи постепенно са затворени в [[индиански резерват|резервати]] или са разпръснати из белите селища, оставени да се грижат сами за себе си.<ref name="Pritzker"></ref>
== Източници ==
| |||