Отваря главното меню

Промени

м
Грешки в статичния код: Неправилни параметри на файлове; форматиране: 3x тире, 3x тире-числа, 17 интервала, кавички (ползвайки Advisor)
| бележки =
}}
'''Робърт Луис Стивънсън''' ({{lang-en|Robert Louis Stevenson}}, [[1850]]- – [[1894]]), е шотландски [[роман]]ист, [[поет]], есеист и автор на [[пътепис]]и.
 
Истинска знаменитост приживе, днес той е сред 26-те най-превеждани автори в цял свят. На творбите му се възхищават автори като [[Хорхе Луис Борхес]], [[Бертолт Брехт]], [[Ърнест Хемингуей]], [[Артър Конан Дойл]], [[Владимир Набоков]] и много други.
=== Детство и юношество ===
[[Файл:Picture of Thomas Stevenson and his Son.jpg|166 × 240 pixelspx|мини|Томас Стивънсън и малкия Робърт]]
Робърт Луис Балфор Стивънсън е Роден в [[Единбург]], [[Шотландия]] на [[13 ноември]] [[1850]] г. в семейството на инженера Томас Стивънсън и съпругата му Маргарет Балфор. Като единствено дете, ексцентрично и по-различно от останалите, на Стивънсън било трудно да се впише в ранната си училищна среда. Болнав от малък, наследил белодробно заболяване от майка си, през голяма част от детството си той бил посещаван от детегледачка, Алисън Кънингам, която му четяла викториански романи, библейски истории и [[псалми]]. Това ставало с разрешението на родителите му, които били силно религиозни. Дори неговият баща добавял по някоя история. Стивънсън неизбежно се повлиял от всичко чуто и от ценностите на семейството си, както проличало в по-късен етап. Още преди да се научи да чете и пише, младежът диктувал истории на майка си. Сам започнал да твори около седмата си година. Томас Стивънсън се радвал на интересите на сина си и го подкрепял, спомняйки си своите опити като малък и липсата на подобно отношение от своя баща.
 
На 18-годишна възраст се отказва от името Балфор и променя презимето си от ''Lewis'' на ''Louis''. Започва да се нарича с инициалите си "RLS"„RLS“.
 
=== Образование ===
 
=== Творчески години ===
При едно посещение на братовчед си в Англия през 1873 г., Стивънсън се запознава с двама души, които по-късно ще изиграят важна роля в живота му. Това са Сидни Колвин и Фани Ситуел. Робъртсън е привлечен от Ситуел и през следващите няколко години поддържат оживена кореспонденция. Колвин става негов литературен съветник и скоро след запознанството им спомага за издаването на първия платен материал на писателя, озаглавен „''Пътища''“. Скоро Стивънсън станал активна част от литературния живот на Лондон, запознавайки се с много от тамошните автори на своето време като Андрю Ланг и Лесли Стивън, който проявява интерес към творчеството му. Стивън запознава Робърт Луис Стивънсън с Уилям Ърнест Хенли и двамата поддържат близки приятелски отношения до 1888 г., когато прекъсват дружбата си заради кавга. Хенли е смятан за прототип на Дългия Джон Силвър от „''[[Островът на съкровищата]]''“.<ref>[http://chitanka.info/person/robert-louis-stevenson Робърт Луис Стивънсън в Читанка]</ref>
 
Здравето на шотландеца рязко се влошава през есента на същата година и докторите му препоръчват да замине към място с по-подходящ климат. Следващите 6 месеца той прекарва в Южна Франция, пишейки есета. При завръщането си в Единбург през април 1874 г. прекарва много време, работейки върху рецензии на книги, статии и къси разкази. Бавно, но сигурно, Стивънсън си изгражда име в журналистиката и материалите му биват издавани във все по-именити издания. През 1878 г. е публикувана и първата му книга - – „''Пътешествие във вътрешността на страната''“. База за пътеписа са наскоро прекарани ваканции в каране на кану из каналите на Белгия и Франция. През август 1880 г. Стивънсън се завръща в Англия и от този момент нататък животът му се преминава в търсене на подходящ за болестта му климат.
 
През [[1882]] г. Стивънсън създава книгата „[[Нови хиляда и една нощ|''Нови хиляда и една нощ'']]“, където използва похватите на арабския приказен [[епос]]. През [[1883]] г., едва 33-годишен, Робърт Луис Стивънсън издава книгата, която го обезсмъртява - – „''Островът на съкровищата''“. Първоначално се подписва като капитан Джордж Норт, за да постигне илюзията, че авторът е морски вълк. Той разказвал романа на доведения си син, за да види как ще го възприемат младите читатели. През 1886 г. се появява „[[Странният случай с доктор Джекил и мистър Хайд|''Странният случай на доктор Джекил и господин Хайд'']]“, написан за 6 дни, както и „''Отвлечени''“. Така за пръв път в живота си Робърт Луис Стивънсън става известен.
 
Под перото му всяка тема се превръща в приключенска творба.
 
=== Женитба и пътешествия ===
[[Файл:Fanny Osbourne 1.png|200 × 264 pixels200п|мини|вляво|Фани ван ден Грифт Озбърн, 1876]]
Освен пътуванията до Париж по здравословни причини, Стивънсън посещава множество галерии и театрални постановки в Париж. Ходи до Монтебло и близки градчета, където става член на така наречените колонии на творците. Голяма част от енергията му преминава в странствания. Пътешествието с кану от 1876 г. изиграва и друга роля, освен вдъхновение за книга. То среща Стивънсън и неговия спътник сър Уолтър Симпсън с Фани ван ден Грит Озбърн (1840–19141840 – 1914). Родена в [[Индианаполис]], едва седемнадесетгодишна тя се омъжва и се мести в [[Невада]] при съпруга си Самуел след участието му в [[Американската гражданска война]]. Заедно имат три деца - – Изабел, Лойд и Харви (който умира съвсем малък). Двамата със Самуел се разделят на няколко пъти поради невярността му. През 1875 г. Фани се мести във Франция с децата си, където с Изабел изучават изкуства именно в района на Монтебло. Въпреки че Стивънсън се завърнал във Великобритания малко след запознанството им, Фани не престава да бъде в мислите му. На нея посвещава любовно есе, публикувано в списание „''Корнхил''“. През следващата година двамата се срещат отново и отношенията им се развиват. Стивънсън прекарва доста време и с нейните деца във Франция. През август 1878 г. Фани се връща в Калифорния, докато той остава в Европа, правейки необходимото пътуване за книгата си „''Пътешествия с магаре в Севените''“ (1879). През август същата година Робърт Луис Стивънсън заминава при Фани Озбърн въпреки съветите на своите приятелите. Дори не уведомява родителите си. Резервира умишлено място втора класа в параход не само, за да спести средства, а и за да увеличи приключенското усещане. След това от [[Ню Йорк]] стига с влак. По-късно описва и това свое преживяване в пътепис. Цялото пътуване едва не го убива на два пъти. При втория Фани Озбърн, вече разведена, остава да се грижи за него. Дори баща му изпраща пари, за да спомогне оздравяването на сина си.
 
Фани и Робърт се женят през май 1880 г. Двамата, заедно със сина ѝ Лойд, заминават на меден месец северно от [[Сан Франсиско]], в долината на [[Напа (град)|Напа]]. Там се настаняват в изоставен минен лагер на връх Света Елена. И това преживяване Стивънсън описва в книгата „''От Шотландия до Силвърадо''“. След медения месец семейството заминава обратно за Великобритания. Новата му съпруга съумява да накара Робърт и баща му да загърбят различията си и постепенно е приета в семейството.
 
В периода 1880- – 1887 г. Робърт се опитва да се установи в Европа и САЩ. Едва след смъртта на баща си през 1887 г. той се почувства свободен да последва съвета на лекаря си и да опита различен климат.
 
През 1888 г. Стивънсън и семейството му отплават с яхта от Сан Франциско и прекарват следващите приблизително три години предимно по вода из [[Тихия океан]]. Често прекарват по няколко дни на [[Хавайските острови]]. Там Робърт става добър приятел с крал Калакуа, както и с неговата племенница Виктория, която има шотландско потекло. Пътешествията го отвеждат още в [[Гилбъртови острови]], [[Нова Зеландия]], [[Самоа]] и [[Таити]]. В този период написва още „''Господарят на Балантрей''“, „''Сатанинската бутилка''“, както и няколко балади по мотиви, събрани от посетените острови.
 
=== Последни години ===
[[Файл:Stevenson's home at Vailima.jpg|320 × 189 pixelspx|мини|вдясно|Къщата на семейство Стивънсън във Ваилима]]
[[Файл:Robert Louis Stevenson, his family and Samoans, and the band of HMS Tauranga at Vailima, ca. 1890.jpg|304 × 240 pixelspx|мини|вдясно|Семейство Стивънсън и самоанци, ок. 1890 г.]]
През 1890 г. Стивънсън купува парцел земя (около 400 акра) в Уполу, остров в Самоа, където се установява. Построява къща в селцето Ваилима. Там приема местното име Туситала, което означава разказвач. Влиянието му върху тамошните толкова нараства, че те започват да ходят при него за съвети и дори го включват в политиката. Той бил убеден, че европейците, назначени да управляват самоанците не са достатъчно компетентни. След много безуспешни опити да промени ситуацията, Стивънсън публикува творба като своеобразен протест, описваща гражданската война в Самоа. Тя дала толкова силен отзвук, че управляващите били свалени.
 
Семейство Стивънсън поддържало приятелски отношения с някои колониални лидери и техните семейства. Като своеобразен подарък Робърт подарил на дъщерята на американски комисар рождената си дата, тъй като тя била родена на [[Коледа]] и не криела своето разочарование от невъзможността двата празника да бъдат отпразнувани отделно. Това дело сближило двете фамилии.
 
Междувременно Стивънсън все още работел и върху писането си. В този период написва „''Брегът на Фалеса''“, „''Катриона''“ (известно още като „''Приключенията на Дейвид Балфур''“) и „''Ваилимските писма''“. Не след дълго обаче изпаднал в силна депресия. Чувствал се изразходен. Страхувал се да не би пак да се превърне в безпомощен инвалид. Внезапно започва да работи по нов роман, но не успява да го завърши.
 
== Музикални композиции ==
Робърт Луис Стивънсън написва 123 музикални творби за соло, дуетни, три и квартетни изпълнения на флейта, кларинет, мандолина, китара, цигулка и пиано. Десет песни са адаптирани към негови стихове със собствени мелодии. Самият шотландец е свирил на пиано и флейта.
 
== Частична библиография ==
* ''[[Островът на съкровищата]]'' (1883), издаден на български (Нар. култура, 1975)
* ''[[Черната стрела]]'' (1883), издаден на български (Труд, 2006)
* ''[[Принц Ото]]'' (1885)''
* ''[[Отвлечените]]'' (1886)
* ''[[Странният случай с доктор Джекил и мистър Хайд|Странният случай на доктор Джекил и мистър Хайд]]'' (1886), издаден на български (Гарант-21, 1991)
* ''[[Господарят на Балантрей]]'' (1889), издаден на български (Отечество, 1986) 
* ''[[Корабокрушенци]]те'' (1892), издаден на български (Г. Бакалов, 1985)
* ''[[Катриона]]'' (1893), продължение на ''[[Отвлечените]]'', на български (Нар. култура, 1965)