|
== Обществена и религиозна роля ==
Всяко едно от произведенията на древноелинската скулптура е създадено с определена цел и е подчинено на религиозен [[култ]]. Целта на скулптора е да даде образ на божества, израсли във въображението; да показва човешки образи – познати или непознати; да изобразява такива образи, събития, подвизи и случки, които заслужават почитта на следващите поколения; да илюстрира [[мит]]овете, които изпълват въображението на млади и стари. В скулптурата, нерелигиозни теми започват да се появяват едва от началото на IV в. пр. н. е. Още през ранната [[ДревногръцкаАрхаична архаикаГърция|архаическа епоха]] релефната и триизмерната скулптура се оформят като самостоятелни видове. Най-старите паметници на кръглата скулптура са запазени от края на VII в. По своя вид обаче те издават една много стара традиция, представена от дървените култови статуи, наричани [[ксоанон]] (ξόανον). Приблизителна представа за тези първи скулптури дават най-древните каменни произведения, в които още личи техниката на дърворезбата. Религиозната роля на скулптурните произведения се вписва в свързване между божеството и представата за него, т. е. между бога и образа му. В изображенията на боговете древните елини въплъщават идеята за самите божества. Строят им [[храм]]ове- – жилища, принасят им [[жертвоприношение|жертви]] и дарове ([[оброк|оброци]]).
Обикновено скулптурните фигури в Древна Елада не са по-големи от човешки ръст, често са дори по-малки. Най-големите са били хризелефантинните статуи на [[Зевс]] в [[Олимпия (град)|Олимпия]] и на [[Атина (митология)]] в [[Партенон]]а на [[Фидий]], а най-малките са дребните теракоти. Най-често срещани са глинените, бронзовите и мраморните статуетки. По-редки са статуетките от мек варовик, поради нетрйносттанетрайността на материала. Освен големите богове, постоянни теми на скулптурите са фантастични същества, обитаващи пространствата между света на небесните боговете и хората, или [[Подземен свят|подземния свят]]. Многобройните изображения на същества като [[сфинкс]]ове, [[горгона|горгони]], [[грифон]]и и др., имат за цел да задържат в себе си злата сила. Например, вярва се, че образът на мъртвия върху надгробния паметник задържа тази сила и не ѝ позволява да смущава живите. Голяма част от произведенията на древноелинската пластика са били предназначени за оброчни дарове в храмове и [[Светилище|светилища]]. Фигуралното пластично изображение на животно, представено в светилището, играе в религиозната практика роля на жертвен принос, на живо животно. Антропоморфизмът на древноелинската религия налага човешки образ на божеството, което води до немалко трудности при тълкуване на статуите, особено ако върху тях липсват надписи или допълнителни данни. Често те са еднакви по материя, по техника и пози. Едва в по-късната епоха практика става покрай човешкия образ, представящ божеството, да се изобразява животно или предмет, тясно свързани с култа, както и постоянни атрибути на бога. Например образът на [[Зевс]] често е придружен от [[орел]], а на Атина – от [[кукумявка]].
== Художествена тематика ==
|
