Пенчо Славейков: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 95.42.150.145 (б.), към версия на Nk
Етикети: Отмяна Връщане
махам твърдения без източник
Ред 37:
=== Начало на литературната дейност ===
[[File:BASA-1735K-2-129-1-Pencho Slaveykov.jpg|thumb|250px|Портретна снимка на Пенчо Славейков. Източник: [[ДА „Архиви“]]]]
Към средата на 1884 г. семейството на Пенчо Славейков се връща в София. През 1885 г. той се сближава с [[Алеко Константинов]]. Двамата сътрудничат на списание „[[Библиотека Свети Климент]]“ с преводи от руски поети. През [[Стефан Стамболов|Стамболовия]] режим Славейкови, активни дейци на опозиционната [[Демократическа партия]]{{факт|, преживяват тежки години|2018|3|1}}. Всички братя, високообразовани хора, владеещи чужди езици, автори на стихове, журналисти, публицисти и общественици{{факт|, като демократи и русофили са подлагани неведнъж на преследване и побоища|2018|3|1}}. Това затвърждава критичното отношение на Славейков към стамболовизма и изобщо към тогавашната българска обществено-политическа действителност, подхранва политическия му демократизъм. С критично-обществен патос са пропити много негови стихотворения от края на 1880-те и първата половина на [[1890-те]] години („Бащин край“, „Любимий падишах“, „Дим до Бога“, „Манго и мечката“, „Цар Давид“ и други). Същевременно Славейков пише и интимна [[лирика]]. Събира я в първата си книга „[[Момини сълзи]]“, създадена под неасимилираното влияние на Хайне. Бързо разбрал нейната незрелост, една година след излизането ѝ Славейков иззема непродадените екземпляри, за да ги изгори.
 
В началото на 1890-те години се очертава друга тенденция на поетическата мисъл на Пенчо Славейков – вглъбяване в света на исторически личности, велики творци, герои на духа. През [[1892]] г. в списание „[[Мисъл]]“ се появяват първите редакции на поемите „Cis moll“, „Сърце на сърцата“, „Успокоения“, „Фрина“. По това време в поезията на Славейков се набелязват почти всички идейно-емоционални, жанрово-стилови насоки, характерни за зрялото му поетическо творчество – патриотична, баладична, фолклорна, интимно-лирична, философско-историческа, легендарна, източнодидактична.