Уикипедия

Комнини: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
факт
махам твърдения без източник
Ред 1:
'''Комнини''' ({{lang-el|Κομνηνός, Κομνηνοί}}) са средновековна аристократична византийска фамилия, която през [[11 век]] успява да излъчи своя династия на византийския престол.
 
== Камъкът в основата ==
Основател на династията според [[Михаил Псел]] е [[Мануил Еротик Комнин]], който като [[акрит]] е едър земевладелец на византийски [[апанаж]] в [[Кастамону]] - – [[Пафлагония]], но родом от [[Филипопол]] където притежавал имението с името ''Комни'' (виж и [[комка]]). Негов син е [[Исак I Комнин]]. Общоприето е (хипотетично, но без да е доказано), че корените на фамилията Комнини са в областта [[Пафлагония]], в която семейството е притежавало родови владения, център на които е била крепостта ''Castra Comnenus'' (днешния турски град [[Кастамону]]).
 
Не е ясно дали Мануил Комнин е арменец по произход (т.е. [[павликяни]]н) или българин. Последното голямо преселване е през 970 г., когато в района на Филипопол (днешен [[Пловдив]]) се заселват 200&nbsp;000<ref>Jovan Cvijiċ. La Péninsule Balkanique. Librairie Armand Colin, Paris, 1918, p. 476</ref> [[арменци]] - – [[тондракити]]. Според американската византоложка от арменски произход Н. Гарсоян, тези арменци са потомци на павликяни, които са били преселени в Сирия след падането на Павликянската държава през 871 г., а тондракитите са последователите на павликянството в Армения.
 
За първия известен представител на династията от [[анали]]те - – ''Мануил Еротик Комнин'' е ясно, че в 978 г. защитава [[Никея]] от [[Варда Склир]]. Представителите на Комнините съвсем целенасочено се сродяват с представителки на [[комитопули]]те - – [[Исак I Комнин]] е женен за [[Екатерина Българска]], а [[Алексий I Комнин]] - – за [[Ирина Дукина]].
 
Наследниците на тези първи Комнини, са представители и на династията на [[Комитопули]]те, като с цел да подчертаят двойния си фамилен произход носят двойно фамилно име - – ''Комнин-Дука'' (по династична линия и родство от [[Ирина Дукина]]).
 
== Комниновото пророчество ==
В двора на [[Мануил I Комнин]] е популярно [[пророчество]], според което първите букви на династията са съставени от гръцката дума αιμα, която семантично значела „[[кръв]]“. [http://books.google.com/books?id=0cWZvqp7q18C&pg=PA200&dq=AIMA+prophecy&as_brr=0&cd=1#v=onepage&q=AIMA%20prophecy&f=false]. Мануил в изпълнение на пророчеството дава на сина си името [[Алексий II Комнин]] (а не Йоан в съответствие със средновековната [[ономастика]]), което християнско име обаче получава маджарския му зет [[Бела III]], който Мануил нарочва за имперски универсален наследник като съпруг на дъщеря му [[Мария Комнина (дъщеря на Мануил I Комнин)]]. Бела III е известен и с това, че отмъква [[мощи]]те на [[Свети Иван Рилски]] от [[София|Средец]] (но после са върнати и пренесени през 1195 г. в [[Търново]]).
 
{{факт|Според това мистично вярване, начело на византийския престол на Комнините трябвало да бъде император, чието име започва с латинската буква ''I'' - по името на автора на последното пророческо и единствено канонично не[[синоптични евангелия|синоптично евангелие]] - [[евангелие от Йоан]]. Края на знаменателното управление на Комнините е белязано от братоубийствата и кланетата в Константинопол, инспирирани на авантюриста [[Андроник I Комнин]], след което логично се стига до ново начало - управление на [[Ангели]]те и [[Латинска империя]].|2018|2|7}}
 
== Управление ==
{{основна|Комнинова реставрация}}
{{факт|Династията на Комнините управлява Византия от [[1057]] до [[1059]] година и от [[1081]] до [[1185]] година. След унищожаването на [[Византия]] от [[рицар]]ите на [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]] представители на Комнините започват да управляват и като императори на създадената от тях [[Трапезундска империя]] ([[1204]]-[[1461]]). По женска линия от последните трапезундски ''Велики Комнини'' произтичат и известните династии на [[Сефевиди]]те и [[Бабури]]ди - [[падишах]]ове на [[Моголска империя|Моголската империя]], преди Иран и Индия да бъдат завоювани в хода на [[голямата игра]] от [[Британска империя|Британската империя]].|2018|2|7}}
 
{{факт|По време на управление на Комнините Византийската империя преживява последния в историята си период на външнополитически възход, последвано след възстановяването на империята от управление на [[Палеолози]]те, по време на което започва т.нар. [[палеологов ренесанс]]. Управлението на Комнините е период на т.нар. ''зрял византийски феодализъм'' и непосредствено следхожда т.нар. [[Източно-западна схизма]], като е споходено и инициира знаменателни исторически събития в историята - [[Клермонски събор|Клермонския събор]] и [[кръстоносните походи]] за отвоюването на [[Светите земи]] от ръцете на неверниците (виж и ''[[юдейската война]]'').|2018|2|7}}
Исак I Комнин е първият член на фамилията на Комнините, който застава на византийския престол. Той заема длъжността ''стратопедарх'' на Изтока при император [[Михаил VI]]. През 1057 г. Исак организира заговор за свалянето на императора и сам застава начело на огромната империя. Въпреки това динсатията на Комнините успява да се закрепи убедително на виантийския престол едва след възцаряването на племенника му [[Алексий I Комнин]] през 1081 г. Едва след неговото възшествие представителите на предишните императорски династии окончателно напускат страната, като това се отнася най-вече за фамилиите на [[Аргир]]ите и на [[Склир]]ите. Техните потомци се установяват в чужбина и се интегрират във владетелските семейства на България, Русия, Франция, Германия, Унгария, Полша.
 
== Династия на Комнините във Византия ==
* [[Исак I Комнин]] (1057- – 1059)
* [[Алексий I Комнин]] (1081- – 1118)
* [[Йоан II Комнин]] (1118- – 1143)
* [[Мануил I Комнин]] (1143- – 1180)
* [[Алексий II Комнин]](1180- – 1183)
* [[Андроник I Комнин]] (1183- – 1185)
 
== Източници ==
<references />
 
== Литература ==
* Savvides, A. C. C. Internal Strife and Unrest in Later Byzantium, XIth-XIIIth centuries (A.D. 1025- – 1261): The Case of Urban and Provincial lnsurrections (Causes and Effects). Athens, 1987 (Symmeikta, 7). ▼
 
* Успенский, Ф. И. История Византийской империи VI-IX вв. Т. 4. Отдел VI. Комнины; Отдел VII. Расчленение империи. М., 2002, 495 с. ▼
▲* Savvides, A. C. C. Internal Strife and Unrest in Later Byzantium, XIth-XIIIth centuries (A.D. 1025-1261): The Case of Urban and Provincial lnsurrections (Causes and Effects). Athens, 1987 (Symmeikta, 7).
* Нинов, В. Към въпроса за "клановото„клановото управление"управление“ на Комнините. – В: Omnia vincit amor: Юбилеен сборник на НГДЕК в чест на проф. Василка Тъпкова-Заимова. Съст. В. Вачкова и Цв. Степанов. С., УИ, 2008. ▼
▲* Успенский, Ф. И. История Византийской империи VI-IX вв. Т. 4. Отдел VI. Комнины; Отдел VII. Расчленение империи. М., 2002, 495 с.
* Любарский, Я. Н. Алексей I Комнин. - – http://www.pravenc.ru/text/82378.html.▼
▲* Нинов, В. Към въпроса за "клановото управление" на Комнините. – В: Omnia vincit amor: Юбилеен сборник на НГДЕК в чест на проф. Василка Тъпкова-Заимова. Съст. В. Вачкова и Цв. Степанов. С., УИ, 2008.
▲* Любарский, Я. Н. Алексей I Комнин. - http://www.pravenc.ru/text/82378.html.
 
 
[[Категория:Комнини| ]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Комнини“.