Андон Жостов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 17:
| награди =
}}
[[Файл:Saint Nicholas of Sofia the New Church Plaque 01.jpg|дясно|мини|250п|Ктиторска плоча в църквата „[[Свети Николай Софийски (София)|Свети Николай Софийски]]“ с името на свещеника Антоний Жостов]]
 
'''Андон (Антоний) Стоев Жостов''' е [[българи|български]] възрожденски духовник и просветен деец.
 
Ред 23:
Жостов е роден в 1842 година в неврокопското село [[Гайтаниново]]. Завършва училище в [[Солун]] и става учител в Гайтаниново, а по-късно свещеник. Участва в [[Борба за самостоятелна българска църква|борбата за самостоятелна българска църква]] и е сред организаторите на [[Народен събор в Гайтаниново|Народния събор в Гайтаниново]] в 1869 година за отхвърляне на върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. През 1869 - 1870 година учи в родното си село при изтъкнатия педагог [[Захари Бояджиев]], където усвоява преподаването на български и турски език.<ref>Един македонски българин. Даскал Атанас поп Петров. Автобиография, спомени, бележници. Съставител: Лизбет Любенова, София, 2017, стр.100.</ref> Подпомага активно дейността на учителско дружество [[Серско-мелнишко-драмско-неврокопско учителско дружество „Просвещение“|„Просвещение“]] в [[Неврокоп]].<ref>Йовков, Илия. Създаване и дейност на учителското дружество „Просвещение“ в Неврокоп (1873 - 1876). - В: Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането, София, 1979, стр.53.</ref> Преследван е от властите и два пъти е осъждан на смърт.
 
След [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] семейство Жостови се установява в освободената част от България. Тук продължава да развива активна просветна дейност и е сред основателите на софийската църква „[[Свети Николай Нови Софийски (София)|Свети Николай Нови Софийски]]“. След [[Съединението]] отговаря за училищното и църковното дело в [[Серско]] и подпомага [[Неврокопска българска община|Неврокопската българска община]].<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 569.</ref>
 
Тримата му синове [[Константин Жостов]], [[Димитър Жостов]] и [[Спас Жостов]] са видни офицери от Българската армия.<ref>Енциклопедия Пирински край, Благоевград, 1995, стр. 339.</ref><ref>[http://www.vi-books.com/vis/vis7/vis7.3/VS-3_07.pdf Захариева, Снежана, Флорика Велева. Генерал Константин Жостов - историята на един достоен българин. в: Военноисторически сборник, 2007, 3, стр. 27 - 28.]</ref>