Иларион Мъгленски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 25:
След смъртта си Иларион се явява на монасите и всява ред в изпадналия в беззаконие манастир. На гроба на Иларион започват да стават много изцеления и други чудеса. Ковчегът на Иларион е отворен и мошите му са открити нетленни.<ref name="Житие"/><ref name="Православная энциклопедия"/>
До началото на XIII век култът към Иларион е местен - дните на смъртта му и пренасянето на мощите са свързани с тези на преподобния [[Иларион Велики]]. На 21 октомври 1206 година българският цар [[Калоян]] (1196 - 1207) пренася мощите на светеца в столицата Търново и ги полага вероятно в храма „[[Възнесение Господне (Велико Търново)|Възнесение Господне]]“. По-късно цар [[Иван Асен II]] (1218 - 1241) ги мести в новопостроената църква „[[Свети Четиридесет мъченици (Велико Търново)|Свети Четиридесет мъченици]]“, построен в чест на [[Клокотнишка битка|Клокотнишката победа]] в 1230 година.<ref name="Православная энциклопедия"/>
На негово име са посветени няколко творби, сред които е това житие създадено от Патриарх [[Евтимий]] разпространено, освен в [[България]], в [[Сърбия]], [[Молдова]] и [[Русия]]. Някои учени предполагат, че в основата на това житие стоят съчинения на самия мъгленски епископ, каквито обаче до днес не са запазени.
| |||