Арабски халифат: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 41:
''Първите [[Абасиди]]:'' основател на династията е [[Абул Абас ас-Сафах]], тоест „Кръвопроливащия“ (750 – 754 г.); сравняваният по размаха на действията си с [[Людовик XI]], гениален държавен строител и финансист [[Ал-Мансур]] (754 – 775 г.); до разточителност щедрият и затова много популярен в литературата баща на Харун ар-Рашид – [[Ал-Махди]] (775 – 785 г.); свирепият [[Ал-Хади]] (785 – 786 г.); прославеният покровител на поетите и литераторите [[Харун ал-Рашид]] (786 – 809 г.), който бил свидетел на най-големия възход на халифата, макар че самият той бил лош управник и съвсем не приличал на онзи идеален образ, какъвто му приписват [[Хиляда и една нощ]]; [[Ал-Амин]] (809 – 813 г.); приятелят на учените и свободолюбивите философи, персиец по майка – [[Мамун]] (813 – 833 г.); продължилите неговата либерална политика [[Ал-Мутасим]] (833 – 842 г.) и [[Ал-Васик]] (842 – 847 г.).
Границите на халифата се свили: спасилият се [[Омеяди|омеяд]] [[Абдаррахман I]] полага в Испания началото ([[755]] г.) на независимия [[Кордовски емират]], който от [[929]] г. официално се нарича
По своето политическо, макар и вече не завоевателно величие и по културен разцвет векът на първите Абасиди е най-блестящото време в историята на халифата, донесъл му световна, приказна слава. И досега по света са разпространени пословици като: „времето на Харун ал-Рашид“, „разкоша на халифите“ и т. н.; много мюсюлмани и до днешни дни подкрепят духа си със спомени за онези времена. Впрочем трябва да се отбележи, че деспотичната, безсърдечна и често коварна жестокост на тези халифи, понякога била дори повод за гордост. Така например хитрият [[Ал-Мансур]], обичал да се облича пред народа в лицемерната одежда на набожността и справедливостта, предпочитал когато е възможно да действа с коварство и убивал хората, които считал за опасни след като първо приспивал вниманието им с клетвени обещания и милости. При Ал-Махди и Харун ал-Рашид жестокостта била уравновесявана от щедростта им, но пък вероломното и свирепо сваляне на везирското семейство на [[Бармекиди]]те, които били извънредно полезни за държавата, но налагали известни ограничения на властелина, е един от най-отвратителните актове на източния деспотизъм при Харун ал-Рашид. Трябва да се добави също, че при Абасидите в съдопроизводството била въведена системата на изтезаване. Дори известния с търпимостта си Мамун и неговите двама приемника може ад бъдат упрекнати в тиранство и жестокост към хората, които са им били неприятни. Още при първите Абасиди се забелязват признаците на наследствено безумие, които при потомците им се усилват<ref>„ Culturgesch. d. Or.“, II, 61", Кремер</ref> <ref>„ История на исляма“, II, 170, Мюлер</ref>.
|