Ян Палах: Разлика между версии

| роден-място = [[Прага]], [[Чехословакия]]

'''Ян Палах''' ({{Lang-cs|Jan Palach}}) е чешки студент, който се самоубива в знак на политически протест.

През август [[1968]] г. войски на [[СССР]], [[Народна Република България|НРБ]], [[Германска демократична република|ГДР]], [[Полска народна република|ПНР]], [[Унгария|УНР]] нахлуват в [[Чехословакия]], за да смажат либерализиращите реформи на правителството на [[Александър Дубчек]], известно като [[Пражка пролет]]. Група от чешки студенти, включително и Палах, правят самоубийствен акт, възнамерявайки да се жертват в протест на нашествието. Според Ярослава Мосерова, специалист по изгаряния, която първа се е погрижила за Палах в Трета клиника към [[Пражки университет|Карловия университет]] в [[Прага]], той не се е самозапалил, протестирайки срещу съветската окупация, а го е направил, протестирайки срещу ''деморализацията'' на чешките граждани, причинена от окупацията.

Погребението[[Погребение]]то на Палах довежда до масови протести срещу окупацията и месец по-късно (25 февруари [[1969]] г.) друг студент – Ян Зайиц, се самозапалва и умира на същото място, последван през април същата година от Евжен Плоцек в Ихлава.

== Посмъртно признание ==

Първоначално е погребан в гробището [[Олшани]]. Тъй като гробът му започва да се превръща в светилище за народа, тайната чехословашка полиция решава да заличи всячески делата на Палах и през нощта на 23 октомври [[1973]] година изваждат останките му. Тялото е [[кремация|кремирано]] и изпратено на майка му в родния му град [[Вшетати]], а в неговия гроб е положено тялото на неизвестна починала жена. На майката на Палах е разрешено да постави урната в местното гробище чак през [[1974]] г. На 25 октомври [[1990]] г. урната е официално върната в Прага.

На 20-та годишнина от смъртта на Палах възникват протести привидно в памет на Палах (замислени обаче като критика към режима), които ескалират в така наречената „седмица на Палах”Палах“. Последвалите антикомунистически демонстрации в Прага между 15 и 21 януари [[1989]] г. са потушени от полицията, която бие демонстрантите и използва оръжия, често улучващи случайни минувачи. Седмицата на Палах се смята за един от катализаторите на проявите, предшествали падането на комунизма в Чехословакия 11 месеца по-късно.

След [[Нежна революция|Нежната революция]] е издигнат възпоменателен бронзов кръст на Палах и Зайиц на мястото пред Националния музей, където Палах е паднал. Има площад, наименуван на Палах. Чешкият астронавт Лубош Кохутек, напуснал Чехословакия следващата година, нарича астероид, открит на 22 август 1969 г., на името на Ян Палах ('''[[1834 Палах]]'''). Има и други негови възпоменателни места в [[Европа]], включително и малък мемориал в [[ледник]]овите тунели в [[Швейцария]].

Примерът на Палах и неговата медийна популярност може би са допринесли и за няколко други примери на саможертва. През пролетта на [[2003]] г. 6 младежи в Чехия се самозапалват и изгарят до смърт, включително гимназистът Зденек Адамек. Той се запалва на 6 март 2003 г. почти на същото място пред музея, оставяйки предсмъртна бележка, в която се говори за Палах и другите, извършили самоубийства през 1969 г.

На известно разстояние от мястото на саможертвата на Палах скулптор е почел на Стария площад чешкия религиозен мислител [[Ян Хус]], който е бил изгорен на клада заради своите убеждения през [[1415]] г. Честван като национален герой от векове, някои коментари свързват саможертвата на Палах с неговата екзекуция.

Видеото към песента Club Foot на групата [[Касабиан]] е посветена на Палах.

Произведението „Погребението на Палах”Палах“, изпълнено от Зипо Бенд и композирано от Фил Клайн, е също в негова памет.

Палах е споменат в соло албума на [[Жан Жак Бърнел]] от 1979 г. ''„Euroman Cometh–''. В парчето „Евробъркотия“ - – песен за освобождаването на [[Чехословакия]] през 1960-те години и последвалото нормализиране на обстановката, Бърнел приканва: „Не забравяйте Ян Палах, който изгоря като факла срещу [[Варшавския договор]].”“

В своята песен ''„Nuuj Helde”Helde“'' Janse Bagge Bend (от Нидерландия) задава въпроса дали хората знаят защо е изгорял Ян Палах.

Палах е споменат също така и в пиесата „Площад Венцеслас”Венцеслас“ на [[Лари Шу]].

След като търси политическо убежище в [[САЩ|Щатите]], полският артист Виктор Зостало почита Ян Палах в своето „Представление за свободата”свободата“, прокламирайки: ''„Аз съм Ян Палах. Аз съм чех, аз съм поляк, аз съм литовец, виетнамец, афганистанец, аз съм един предаден Вие. След като се изгоря хиляди пъти, може би ще победим.”“''

На честването на 40-тата годишнина от смъртта на Ян Палах статуя, направена от Андрес Бек, е транспортирана от Франция до Чехия в памет на студента. Статуята е поставена в град Мелник - – града, където е учил Ян Палах.

Италианският текстописец [[Франческо Гучини]] написва песента „Пражка пролет”пролет“ в памет на Ян Палах, сравнявайки го с религиозния учен Ян Хус: ''„Едно време Ян Хус е бил изгорен жив”жив“''

Полският певец [[Яцек Кажмарски]] написва песен за самоубийството на Палах, наречена „Факли”„Факли“.

Палах е споменат и в новелата на [[Милан Кундера]] „Животът е навсякъде”навсякъде“ (7 част, глава 2).

Словенският поет [[Едвард Коцбек]] написва поемата „Ракета”„Ракета“, в която съпоставя 2 явлениясъбития, случили се през 1969 г.: кацането на „Аполо„[[Аполо 11“11]]“ на Луната[[Луна]]та и самоубийството на Ян Палах: той вижда кацането на Луната като върховен акт на огромен доброволчески нихилизъм и пише: ''„математическата екскурзия на Луната е най-голямата измама на всички времена, завладяващо повторение на въртящия се свят, хванат в смърт и тъмнина”тъмнина“.'' За поета истинското събитие на годината е човешката саможертва на Палах, която го превръща в „горяща ракета, която измерва историята от начало до край”край“.

Люксембургският композитор [[Дейфид Бълок]] е бил помолен да напише „реквием за Ян Палах”Палах“ в памет на 40-та годишнина от самоубийството на Палах. Той включва няколко думи, които за кратко се появяват на площад „Венцеслас“ след събитието, преди да бъдат изтрити от властите: ''„ Не бъдете безразлични към деня, в който светлината на бъдещето бе пренесена в едно горящо тяло.”''

Палах участва и в монолог в радиопиеса, озаглавена „Факла №1”№1“ по [[радио BBC]], режисирана от Мартин Дженкинс и написана от Дейвид Поунол. В ролята на Палах е Карл Дейвис.

Самоубийството на Ян Палах се споменава в песента на норвежкия певец Аге Александерсен „Va de du Jesus”Jesus“

Площад „Ян Палах“ в центъра на [[Прага]] е наименуван на него, има и площад „Палах“ в [[Бърно]]. В [[Люксембург]], [[Франция]], [[Полша]] и [[Нидерландия]] също има улици, наречени на Ян Палах. В [[България -]] – във [[Варна]] има улица „Ян Палах“, на която се намира търговски център, наречен „Ян Палах“ („Палах център“).

Най-старият (1969) рок клуб в [[Хърватия]] се казва „Палах“. Намира се в [[Риека]]. Има автобусна спирка, наречена на него. Ученическа зала във [[Венеция]]. Италиански остров е наречен на Палах.