Димитър Талев: Разлика между версии

Заради несигурността и неспокойствието през 30-те години работата му изисква проява на голяма предпазливост. Когато убиват директора на вестник „Македония“ през 1933 година, постът се заема от Димитър Талев. [[Братислав Талев]] разказва, че Димитър е приел новата длъжност „като дълг“. През 1934 година са разпуснати всички партии, включително македонските дружества, поради което вестник „Македония“ също приключва издаване. След тези промени Димитър става сътрудник към вестник „[[Зора (вестник)|Зора]]“. Заедно с [[Йордан Бадев]] води литературния отдел между 1938 и 1944 година.

Постепенно, той еволюира във възгледите си и вместо да защитава [[независима Македония]], за каквато пледира до преврата на 19 май 1934 г., след това се бори за Македония в границите на царство България. Талев приема анексията от 19 април 1941 г. като дългоочакван щастлив завършек на македонските борби. Вярва, че родният му край завинаги остава в пределите на българската държава и затова благодари на германското оръжие. Той скърби и за без време отишлия си цар Борис и бичува индиферентната родна интелигенция, която не се вълнува от изхода на Втората световна война. Талев воюва с перото си с противниците на Райха – болшевишкия СССР и плутократите от Англия и САЩ. През 1944 г. обаче Талев разбира, че Германия губи войната, а това означава, че Македония ще бъде загубена за родната кауза. Тогава се сеща за заръката на приятеля си [[Мануш Стефанов]] – „Ти трябва да напишеш нещо за Македония!“. И решава, че настъпил е моментът за неговото Петокнижие, с което поне в литературата Македония и България ще бъдат заедно. Талев започва да печата в „Зора“ знаменитата си сага „Железният светилник“. Но идва [[9 септември 1944|9 септември 1944 г]]. и животът му се променя.