Димитър Талев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 58:
=== Белетристика ===
==== Преди Девети септември ====
За пръв път печата като ученик в Скопската гимназия в началото на 1917 г. разказа „В очакване“ (вестник „[[Родина (1915 - 1918)|Родина]]“, г. II, бр. 283 от 12. III. 1917 г.), написан по подражание на [[Иван Вазов]], под чието влияние впоследствие укрепва дарованието му. По време на студентските си години (Д. Талев следва българска филология в Софийския държавен университет в периода от 1921 до 1925 г. включително), попаднал под влиянието на прогресивно настроени среди, прави първите си опити за социална проза. Сам изживял страданията на една тревожна младост, преминала под знака на събитията след кървавия погром на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденското въстание]] и трите последователни войни на Балканите, изстрадал несигурността, болестите и хроническото недояждане на едно военновременно поколение, обречено на безсистемно образование и скитничество, в столицата на „свободна“ България Талев естествено проявява интерес към социалната проблематика на века, към съдбата на онеправданите. Плод на тази социална отзивчивост и на временните му социалистически настроения са неговите разкази, импресии и етюди, намерили гостоприемството на работническия и комунистически печат от първата половина на 20-те години: „Вампирът“ (в. „[[Работнически вестник]]“, седмична литературна притурка № 35 бр. 205 от 24. II. 1923 г.; препечатан във в. „Работническо единство“, бр. 28 от 27. V. 1924); „Паяк“ („Лъч“, бр. 26 от 24. XI. 1923); „На улицата. Откъслеци“ (сп. „Нов път“, г. I, 1924, кн. 13). „Големият Петко и малкият Петко“ (сп. „Нов път“, г. II, 1925, кн. 13). Без да отбелязват етап в идейно-творческото му развитие, написани в духа на социалистическата проза, тези разкази представляват интерес преди всичко като свидетелство за широката популярност на прогресивните социални настроения на десетилетието, сред най-будната част от студентската младеж. През 1925 г. Талев издава първата си самостоятелна книга „[[Сълзите на мама]]“ – приказки за деца, наситени със сълзлив сантиментализъм и наивитет.
Първото му голямо начинание – [[трилогия]]та „[[Усилни години]]“ („В дрезгавината на утрото“, „Подем“, „Илинден“) е смел опит на младия автор да създаде епическо романово повествувание за прелюдията, кулминацията и поражението на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-преображенското въстание]] ([[1903]]), озарило с пожарите си детството му, породило в младостта убеждението, че „требва да напише нещо големо за Македония“. Свидетелство за творческо дръзновение (Талев няма предходници и значителни съперници в илинденската романова проблематика), трилогията е документ за ранната целенасоченост, за обречеността на писателя на една съдбовна тема – революционноосвободителните борби из Македония, за полувековното изстрадване на една идея – свободата на родината. В стремежа към всеобхватност и изчерпателност авторът изгражда повествование, изпъстрено с епизоди на илюстративна доказателственост, самоцелно битоописателство и сензационни [[фабула|фабулни]] ефекти. Въстанието е представено като дело на учители-просветители; не се прониква в неговите исторически закономерности, в същината на социалнопсихологическите, националните и локалните му характеристики. Но в „Усилни години“ се съдържат моменти, подсказващи появата на бъдещия писател сърцевед, [[народопсихология|народопсихолог]] и [[историография|историописец]]: съзрява концепцията му за човешкия образ като средоточие на историческия живот на нацията, индивидуализацията на героите (убедителна или тенденциозно преднамерена) става основен изобразителен принцип на художника, а отделни сцени са симптоматични за значителни пластико-изобразителни възможности. Романистът се движи с по-голяма сигурност в света на второстепенните герои, носители на нравствените добродетели на българина, на историческия му [[скептицизъм]] и съзнателна жертвеност. Набелязват се доминантите в типологията на Талевата историко-психологическа романистика: намалена до минимум историческа дистанция, историзъм, подвластен на стихията на носталгичните пориви, на изгарящата съпричастност и възрожденското патосно преклонение пред героичното в неговите национални и индивидуално-човешки измерения. От обект на художествени изследване и реставрация историческите събития се превръщат в субективно изстрадани, премислени събития в собствената емоционална памет и човешко самосъзнание. Съзрява Талевият продуктивен автобиографизъм от възрожденски тип, при който биографията на художника съвпада с националната одисея на родния край, а трагизмът на историческите превратности се изживява като съкровена, неизразима лична болка. Прибързан опит за многопроблемно епическо сюжетостроене, „Усилни години“, е подготвителен етап, „генерална репетиция“ за бъдещия четиритомен илинденски романов летопис.
[[Image:Dimitar-Talev-closeup-1.jpg|left|thumb|Бюст-паметник на Димитър Талев в [[Борисова градина|Борисовата градина]] в София.]]
През [[1930-те|30-те години]] нараства пиететът на писателя към моралните устои на българина, към поезията в делничните взаимоотношения и етичния смисъл на човешкото битие. Създава разкази с битово-психологическа патриархална тематика, включени в книгите „Златният ключ“ и „[[Старата къща]]“. Интертекстуално обвързани с късното му творчество, те съдържат постижения в областта на психологическия реализъм и приобщават писателя към националната повествователна традиция – [[Тодор Влайков]], [[Йордан Йовков]], [[Константин Петканов]], [[Стоян Загорчинов]]. Разказите от „Златният ключ“ и „Старата къща“ са свързани с усилията на писателя да опознае и пресъздаде поезията и прозата в живота на обикновените люде в един „среден“ македонски град, какъвто е родният град на писателя от средата на XIX в. до времето на войните, усилия, които, ще го доведат по-късно до стремежа да изведе непретенциозното съдържание на делничното човешко битие до внушителността и мащабите на историческото битие на нацията. Книгата „[[Великият цар]]“ разкрива първите опити на писателя да се вживее в драматизма на [[Самуил]]овата епоха, да възкреси патоса на едно необикновено историческо време, да внуши представа за властната привлекателност и трагичната обреченост на личността на [[Самуил]], личност, която ще го държи в плен десетилетия наред, под чието обаяние Талев ще бъде до последните си дни. По-късно, разказите от книгата „Великият цар“ ще се окажат в основата на сюжета на трилогията „[[Самуил, цар български]]“. [[Изворознание|Извороведски]] характер имат биографичният очерк „[[Гоце Делчев]]“ и историческо-географското, политическо описание „Град Прилеп. Борби за род и свобода“, съдържащи част от проучената информативно-документална, фактологична основа на илинденската тетралогия. Отклонение от тази идейно-тематична линия е романът „[[На завой]]“, посветен на съвременната проблематика, оправдаващ напускането на политическата сцена в името на частнособственическата реализация, на любовта към земята и нейните пречистващи истини. Но Талев вече живее, съсредоточен в мащабния си замисъл да напише многотомна романова поредица за Илинденската епопея и трагизма на Балканите по време на войните.
В началото на [[1940-те|40-те години]] създава първия [[роман]] – „[[Железният светилник]]“, отпечатва завършени глави от него под формата на разкази във в. „Зора“ (№7398, 7403, 7410, 7418, 7437, 7443, 7447, 7453, 7479, 7498, 7540 от 1944 г.).
| |||