Хърватско кралство: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Унифициране на заглавия на раздел Вижте също
мРедакция без резюме
Ред 48:
Папа [[Йоан X (папа)|Йоан X]], в писмо от [[925]] г., провъзгласява княз [[Томислав]] за хърватски крал и тази година се счита за начало на хърватското кралство. По времето на крал Томислав Хърватия се нарежда сред силните държави в Европа и води войни с българския цар [[Симеон I]] в защита на [[сърби|сръбските племена]], покорени от България.
 
Наследниците на крал Томислав, неговият по-малък брат, [[Търпимир II]], и след него [[Крешимир I]], успяват да запазят хърватското кралство. Обаче след ранната смърт на крал Крешимир I, бан Прибин предизвиква вътрешни размирици в борба за престола, при които бива убит наследникът на престола, [[Мирослав Хърватски|Мирослав]]. Хърватската войска и флота намаляват значително, а границите на кралството се свиват. Крал [[Михайло Крешимир II]] успява до известна степен да възстанови отслабеното кралство. Неговият син, [[СтиепанСтефан Държислав]] ([[969]] – [[997]]) успява по време на 28-годишното си управление да укрепи кралството, но след смъртта му неговите синове [[Светослав Суроня]], [[Крешимир III]] и Гойослав[[Гоислав I|Гоислав]] започват междуособици, които нанасят най-тежкия удар на хърватската държава, коитои водят до дългогодишни войни с Венеция за Далмация.
 
Крал Крешимир III бива наследен от своя племенник [[СтиепанСтефан I Крешимирович]], който започва с обновяване на хърватското кралство. През [[1058]] г. го наследява синът му, крал [[Петър Крешимир IV]], който връща силата на хърватската държава от времето на крал Томислав, като дори успява да присъедини далматинските градове и острови към нея. От [[1075]] до [[1089]] г. на хърватския престол е крал [[Димитър Звонимир|Звонимир]], считан за най-силния хърватски крал. Той установява здрави връзки с папа [[Григорий VII]], чийто [[легат]] го коронясва през 1075 г. за крал на Хърватия и Далмация, укрепва църковното единство, допринася много за налагането на [[глаголица]]та в писмеността, за което свидетелства най-важният паметник на хърватската глаголическа писменост, [[Башчанска плоча|Башчанската плоча]].
 
След Звонимир на престола се качва последният крал от династията Търпимирович, [[СтиепанСтефан II (Хърватска)|Стефан II]], който управлява само две години. Веднага след неговата смърт в началото на [[1091]] г. в Хърватия настъпват големи безредици, които се оказват фатални за хърватската държава. Последният хърватски крал от хърватски произход, крал [[Петър (хърватски крал)|Петър]], загива в бой на планината Гвозд, наречена днес на негово име, [[Петрова гора (Хърватска)|Петрова гора]]. Съпругата на крал Звонимир, Елена, сестра на унгарския крал [[Ласло I]] помага на брат си да стане хърватски владетел.
 
== Втори период ==
Ред 60:
Смъртта на крал Петър през 1097 г. не оказва негативно влияние върху военната мощ на хърватите, които задържат хърватско-унгарската граница по река [[Драва]]. При тези обстоятелства през 1102 г. се стига до сключване на съглашение между хърватите и унгарския крал [[Калман]], известно като ''„[[Хърватско-унгарска уния|Pacta Conventa]]“'', според което унгарският крал става общ крал на хървати и унгарци, като двете държави запазват самостоятелността си. Има много причини, довели до това фатално съглашение, но една от тях е тайното споразумение на хърватските аристократи с унгарския крал.
 
В [[Биоград (Далмация)|Биоград на Мору]], пристанищен град на Адриатическо море, Калман бива коронясан за крал на Хърватия и Далмация, а той обещава всички държавни права на хърватското кралство, като признава на хърватската аристокрация и допълнителни привилегии. Срещу това хърватските аристократи се задължават да подкрепят краля по време на война.
 
Всички владетелски права на хърватския крал преминават в ръцете на Калман и неговите наследници, а именно: да назначават [[Бан (титла)|банове]], да дават привилегии и дарения, да ратифицират приетите от [[Хърватски събор|Събор]]а закони, да събират данъци и мита, да ползват кралските земи на някогашната хърватска династия, върховно командване на хърватската войска и определяне на външната политика. По този начин Хърватия на практика губи своята независимост, но спомага за вътрешна консолидация.