Хърватско кралство: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Унифициране на заглавия на раздел Вижте също |
мРедакция без резюме |
||
Ред 48:
Папа [[Йоан X (папа)|Йоан X]], в писмо от [[925]] г., провъзгласява княз [[Томислав]] за хърватски крал и тази година се счита за начало на хърватското кралство. По времето на крал Томислав Хърватия се нарежда сред силните държави в Европа и води войни с българския цар [[Симеон I]] в защита на [[сърби|сръбските племена]], покорени от България.
Наследниците на крал Томислав, неговият по-малък брат, [[Търпимир II]], и след него [[Крешимир I]], успяват да запазят хърватското кралство. Обаче след ранната смърт на крал Крешимир I, бан Прибин предизвиква вътрешни размирици в борба за престола, при които бива убит наследникът на престола, [[Мирослав Хърватски|Мирослав]]. Хърватската войска и флота намаляват значително, а границите на кралството се свиват. Крал [[Михайло Крешимир II]] успява до известна степен да възстанови отслабеното кралство. Неговият син, [[
Крал Крешимир III бива наследен от своя племенник [[
След Звонимир на престола се качва последният крал от династията Търпимирович, [[
== Втори период ==
Ред 60:
Смъртта на крал Петър през 1097 г. не оказва негативно влияние върху военната мощ на хърватите, които задържат хърватско-унгарската граница по река [[Драва]]. При тези обстоятелства през 1102 г. се стига до сключване на съглашение между хърватите и унгарския крал [[Калман]], известно като ''„[[Хърватско-унгарска уния|Pacta Conventa]]“'', според което унгарският крал става общ крал на хървати и унгарци, като двете държави запазват самостоятелността си. Има много причини, довели до това фатално съглашение, но една от тях е тайното споразумение на хърватските аристократи с унгарския крал.
В [[
Всички владетелски права на хърватския крал преминават в ръцете на Калман и неговите наследници, а именно: да назначават [[Бан (титла)|банове]], да дават привилегии и дарения, да ратифицират приетите от [[Хърватски събор|Събор]]а закони, да събират данъци и мита, да ползват кралските земи на някогашната хърватска династия, върховно командване на хърватската войска и определяне на външната политика. По този начин Хърватия на практика губи своята независимост, но спомага за вътрешна консолидация.
|