Неврон: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Граматически и стилистически поправки
м форматиране: 7x тире, 2x А|А (ползвайки Advisor)
Ред 2:
[[Файл:GFPneuron.png|thumb|300px|''Неврон в главния мозък на мишка '']]
 
'''Невронът''' ({{lang-grc|νεῦρον}}  влакно, нерв), наричан още '''нервна клетка''', е структурна единица на [[нервна система|нервната система.]] Представлява електрически възбудима клетка, която обработва и предава информация посредством електрически и химически сигнали. Състои се от звездовидно тяло, съдържащо клетъчното ядро; множество къси израстъци, наречени дендрити; и един дълъг израстък, наречен [[аксон|аксон.]].
 
Дендритите приемат сигналите на другите нервни клетки. Аксонът, който може да бъде дълъг до един метър, предава сигналите към другите неврони. Аксонът може да притежава хиляди разклонения и по този начин предава сигналите в силно разклонена мрежа. Краищата на тези разклонения се намират върху синапсите, чрез които се извършва предаването на сигналите към други нервни клетки, мускулни клетки или клетки на жлезите. Рядко това се извършва по чисто електрически начин, а обикновено става по химически път – чрез използването на невротрансмитери. Някои неврони могат да предават сигнални вещества и в кръвните пътища.
 
В организма на човека се намират около 86 милиарда нервни клетки и още толкова невроганглиеви клетки. Като структурни и функционални единици те образуват сложни невронни структури.
 
== История ==
Концепцията за невроните като основни структурно-функционални единици на нервната система е разработена от испанския анатом [[Сантяго Рамон и Кахал|Сантяго Рамон-и-Кахал]] в началото на [[20 век|XX век.]] Кахал изказва предположение, че невроните са отделни клетки, които комуникират една с друга по специализирани възли. Тази хипотеза става крайъгълен камък на съвременната [[невробиология|невробиология.]] За наблюдаването на структурата на отделните неврони спомага разработеният от [[Камило Голджи]] метод за оцветяване на нервната тъкан с помощта на [[сребърен нитрат|сребърен нитрат.]]. Когато този метод се приложи към невроните, оцветените клетки получават черни очертания при насочена към тях светлина. Невроните се свързват помежду си и с мускулната тъкан чрез синапси.
 
== [[Анатомия]] и [[хистология]] ==
Ред 19:
 
=== Начин на функциониране ===
Невронът получава сигнал от разположена преди него във веригата нервна клетка. Това става например чрез освобождаването на невротрансмитери в специалните рецептори в постсинаптичната мембрана на дендритите на неврона. След това въздействието се предава от дендрита на тялото на нервната клетка, а оттам – към основата на аксона. По този начин всяка деполяризация, получена от различните синапси върху нервната клетка, променя потенциала на мембраната на аксона. При надвишаване на определена прагова стойност се поражда импулс ([[потенциал на действието]]), разпространяван по аксона към други клетки. По принцип колкото по-близо е един синапс до тялото на неврона, толкова по-силно е влиянието му върху клетката. И обратно: колкото по-голямо е разстоянието, което възбуждането трябва трябва да преодолее, толкова по-слабо е въздействието. Едновременните въздействия се събират.
 
Когато възбуждането достигне определено прагово ниво, в основата на [[аксон]]а се поражда т. нар. потенциал на действието – сигнал, който се разпространява по дължината на аксона към други клетки. Сигналът възниква в биомембраната, така наречената аксонна лема, която отделя вътрешната среда на аксона от външната.
 
Във и извън аксона се намират различни йони. Тяхната концентрация от двете страни на мембраната е различна. Вътрешността на клетката има отрицателен заряд. Поддържането на този потенциал в невъзбудено състояние, както и пораждането на потенциала на действието се извършват с помощта на така наречената [[Калиево–натриева помпа|калиево-натриева помпа.]] При възбуждането на аксона се получава активен транспорт на йони през мембраната, промяна на концентрацията им по дължината на аксона до достигането на неговата крайна точка. Предаването се извършва по дължината на аксона чрез така наречените [[Прищъпване на Ранвие|възли на Ранвие,]] затова скоростта на предаване е много по-голяма, отколкото при аксон без миелинова обвивка. В края на аксона, при следващия синапс спира предаването на електрическия сигнал. Към следващата клетка сигналът се предава по химичен път.
Ред 31:
== Класификация на невроните ==
* Според броя на израстъците невроните се делят на следните видове:
*# Униполярни (псевдоуниполярни) неврони. От тялото им излиза един израстък, който се разделя Т-образно на два израстъка. Периферният израстък функционира като дендрит, а централният – като аксон. Такива неврони се намират например в сетивните ганглии на гръбначномозъчните и черепномозъчните нерви и в мезенцефалното ядро на троичния нерв.
*# Биполярни неврони. Имат два израстъка (функциониращи като дендрит и аксон), излизащи от двата полюса на неврона. Такива са нервните клетки в ретината, във вестибуларния и кохлеарния ганглий на слуховоравновесния нерв.
*# Мултиполярни неврони. Те са най-често срещаният вид клетки в нервната система. Притежават няколко дендрита и един аксон. Такива са двигателните неврони в предните рога на гръбначния мозък и в някои ядра на мозъчния ствол, звездовидните неврони, пирамидалните неврони в кората на крайния мозък.
* Според посоката на провеждане невроните биват:
*# аферентни (сетивни)  провеждат сигнали от периферията към центъра;
*# еферентни  провеждат от центъра към периферията. Те са три вида:
*## Проекционни неврони (Голджи тип I). Имат дълъг аксон. Изпращат информация посредством аксоните си от една до друга област на ЦНС. Моторните неврони са такъв вид неврони, които имат мултиполярна форма и се намират се предимно в предните рога на гръбначния мозък и в моторните ядра на черепно-мозъчните нерви в ствола на главния мозък. Аксонът им образува нервно-мускулни синапси с напречнонабраздените скелетни мускулни клетки.
*## Следвъзлови вегетативни. Те се делят на:
Ред 63:
 
== Източници ==
<references />
* Вл. Овчаров, Цв. Такева – „Цитология, обща хистология, обща ембриология“ – АРСО 2015 – <nowiki>ISBN 978-619-197-001-8</nowiki>
 
[[Категория:Неврони]]