Тома Аквински: Разлика между версии

 

== Биография ==

Свети Тома произхожда от високопоставен благороднически род на барони от [[Сицилианско кралство|кралство Сицилия]]. Роден в Рокасека през [[1225]], в Аквино окръг на Кралство Сицилия (дн. област [[Лацио]], [[Италия]]). Син на лангобардския благородник Ландолфо и Теодора. Неговият чичо е игумен в бенедиктинско [[абатство Монте Касино]]. Докато останалата част от синовете на семейството преследват военни кариери, предназначена за Тома съдба е да наследи своя чичо в абатството.

 

=== Завръщане и изкушение ===

[[Файл:Velazquez-Oriola.jpg|250px|мини|''Изкушение на св.Тома Аквински'', [[Диего Веласкес|Веласкес]], [[1632]]]]

 

Според легендата, двама от братята му прибегнали до крайната мярка да наемат проститутка да го прелъсти, но Тома я прогонил с нагорещено желязо. Тази нощ два ангела се появили в съня му за да укрепят решимостта му за целомъдрие.

През [[1256]] Тома става редовен преподавател по теология и един от първите му трудове е ''Contra impugnantes Dei cultum et religionem'' (Срещу онези, които са против преклонението пред Бог и религията). Това е период е на ожесточен спор между представителите на просешките ордени и апологетите на светската наука). Тома повежда борба и с авероистите (последователи на арабския философ [[Авероес]], според когото единично човешката душа е безсмъртна). Те считат, че вярата не може да се помири никога с разума: „Вярата е за простите хора, а философията – за образованите“. Бори се също и с августинците, чиято философия е платоническа или неоплатоническа – те смятат, че аристотелизмът не може да се отнесе към вярата. В Париж той пише „За съществуването и за същността“, чиято слава стигнала и до ушите на папата, който го кани за проповедник в двора си.

 

[[Файл:Santi di Tito - Vision of St Thomas Aquinas - WGA22722.jpg|250px|мини|''Видението на Св. Тома Аквински''<br>[[Иисус Христос|Христос]], [[Разпети петък|трите Марии]], и [[Йоан Богослов|Св.Йоан]]<br>Санти ди Тито, [[1593]]]]

През [[1259]], Тома приключва своето първо регентство в ''Studium Generale'' и напуска Париж. Той се завръща в Неапол, където е назначен като главен проповедник на [[29 септември]] [[1260]]. През септември [[1261]] Тома е призован в Орвието за манастирски лектор. Сътрудничи на папа [[Урбан IV]] при написването на някои от трудовете му (например ''Contra errores graecorum'') и по негова поръка съставя службата и песнопенията на празника на ''Corpus Domini'', сред които изпъква химнът ''Pange Lingua'', със своите последни две строфи ''Tantum Ergo'', използвани и до днес в католическата литургия при благословията на Светото Причастие.

През февруари [[1265]] новоизбраният папа [[Климент IV]] призовава Тома в Рим, за да служи като папски богослов. същата година по заръка на доминиканския орден основава studium (средновековен университет) в базиликата ''Санта Сабина'' в [[Рим]]. Написва многобройни творби, сред които ''Summa contra gentiles'', ''De regimine principium'', ''De unitate intellectus contra Averroistas'', както и значителна част от най-важния си труд, ''Summa Theologiaie'', с която цели да събере „истината“, да я „съчини и подреди“ според Божия промисъл; този труд е извор на вдъхновение за католическата теология. Над „Сумата“ Тома работи седем години, пътувайки често до Париж. В своята позиция като ръководител, Тома провежда много спорове за Божията сила, които той събира в ''De potentia''. Той пребивава в ''Санта Сабина'' до [[1268]], когато е изпратен като регент за втори път в Париж.

 

През [[1268]] година Доминиканският орден назначава Тома в университета в Париж. Този пост той заема до [[1272]]. Там през

1269 г. основава Ордените на просещите монаси като пламенно защитава своето дело по доказването на несъстоятелността на августинския [[Неоплатонизъм]], противопоставен на неговия Аристотелов възглед, както и други доктринални грешки на Авероистите. В периода [[1270]] – [[1272]] провежда редица диспути като ''De virtutibus in communi'' (На добродетелите като цяло), De virtutibus cardinalibus (На главните добродетели), De spe (Върху надеждата).

Според Тома Аквински съществуването на Бог е положение, следователно, се нуждае от доказване и може да бъде разумно доказано, като се следва естественият път на човешкото познание. Затова доказателствата за Божието битие изхождат от опита. Тези доказателства са пет:

 

 

 

 

 

 

 

=== Етика ===

[[Image:Tommaso - Super libros de generatione et corruptione - 4733257 00007.tif|thumb|''Super libros de generatione et corruptione'']]

Тома Аквински е автор на около 80 труда, между които най-важните са:

* „Книга върху <<Сентенции>>“ (на Петър Ломбардски)

* „За съществуването и същността“

* „За единството на интелекта против авероистите“

* „За човека“

 

<references />

 

=== Цитирана литература ===

 

== Външни препратки ==