Война в Ирак (2003): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
[Съединени американски щати|САЩ] → [САЩ]
Ред 54:
 
== Причини за войната ==
След [[Война в Персийския залив (1990-1991)|Войната в Персийския залив]] през 1991 г. отношенията между [[САЩ]] и [[Ирак]] продължават да се влошават. От една страна надеждите, че режимът на [[Саддам Хюсеин]] ще бъде премахнат чрез бунтове на самите иракчани се стопяват, а от друга – липсата на еднозначна резолюция от страна на [[Организация на обединените нации|ООН]], че [[Ирак]] се е съобразил с наложените ограничения след последната война, тревожи американците. Мнозина вярват, че той не е прекратил програмите за разработка на [[оръжия за масово унищожение]] и активно търси начин да разработи [[атомна бомба]]. В началото на 90-те и по време на управлението на [[Бил Клинтън]] в страната са въведени специални зони, в които не е разрешено да навлизат иракски самолети и хеликоптери. Тези зони обхващат северните части на страната, населени с [[кюрди]], койтокоито са обект на чести атаки от страна на силите на [[Саддам Хюсеин]], а също така и южните райони, където живеят [[шиити]]те – мнозинство сред населението, но малцинство в политически план.
 
След атаките от [[11 септември]] [[2001]], американското правителство обявява война срещу световния [[тероризъм]] и представя списък на държави, криещи или помагащи на терористи според САЩ – в списъка са включени [[Ирак]], [[Иран]], [[Северна Корея]] и [[Сирия]]. Скоро след това, осъзнавайки че имат необходимата подкрепа за военна намеса в [[Ирак]], американските държавници започват да оказват натиск над режима на [[Саддам Хюсеин]] да позволи на оръжейните инспектори на [[МААЕ|Международната агенция за ядрена енергия]] (МААЕ) да посетят няколко обекта в страната. [[Организация на обединените нации|ООН]] приема [[резолюция 1441]], която позволява на инспекторите да извършат необходимите проверки. През цялата [[2002]] и в началото на [[2003]] [[САЩ]] продължават да упражняват натиск и се опитват да накарат [[Ирак]] да се съобрази с изискванията, поставени в резолюция 1441. На [[6 март]] 2003 инспекторите публикуват доклад, в който обявяват, че не вярват, че Ирак – с настоящата си икономика и ниво на развитие – е в състояние да разработва или да поддържа програми за разработки на оръжия за масово унищожение. Въпреки това Ханс Бликс – ръководителят на екипа от инспектори – изявява съмнение, че Ирак няма такива запаси. Според него е най-малкото странно, че Ирак претендира да е унищожил запасите си от [[антракс]] и [[VX]], но според режима документите, свидетелстващи за това са изгубени – прекомерната изрядност е сред отличителните черти на управлението на [[Саддам Хюсеин]]. През [[февруари]] 2003 [[САЩ]] и [[Великобритания]] се опитват да получат разрешение от [[Съвет за сигурност на ООН|Съвета за сигурност на ООН]] за инвазия на Ирак, но предупреждават страните-членки на ООН, че ще атакуват със или без нужната резолюция. Официалните причини, представени от съюзниците за инвазията, са, че правителството на Ирак и неговия водач, [[Саддам Хюсеин]]: