[[Феноменология|Феноменологичното]] движение във философията, а вижда радикална промяна в начина, по който разбираме мисленето. Феноменологичният анализ на [[Мартин Хайдегер]] на екзистенциалната структурата на човека в „Битие и Време“ хвърля нова светлина върху мисленето, нарушавайки традиционните когнитивни и рационални [[Интерпретация|интерпретации]] на човека, които засягат начина по който се разбира мисленето. Идеята за фундаменталната роля на некогнитивното разбиране на мисленето се оформя около дискусиите през [[70-те]] и [[80-те]] за възможно тематично съзнание при [[Изкуствен интелект|Изкуствения интелект]]<ref>Dreyfus, Hubert. Dreyfus, Stuart. ''Mind Over Machine''. Macmillan, 1987</ref>.
Друг важен момент в областта на [[Гносеология|Теория на познанието]] е работата на [[Имануел Кант]] , [[Критика на чистия разум]] , в която той разглежда чрез своята [[доктрина]] , наречена Трансцендентална[[трансцендентален философияидеализъм]] , мисълта като способност за съждение , която способност е изградена от чистите [[a priori]] представи . Представите се делят на [[понятие]] и [[нагледи]] , но понеже нагледите са възможни само в сетивността , защото както сам той казва: "[[Разсъдък|Разсъдъкът]] не може да си представя нищо нагледно , а [[Сетивна система|сетивата]] нищо да мислят." , то понятията се формират от [[Разсъдък|разсъдъка]] чрез законите или правилата на разсъдъка , а именно [[Категории (Аристотел)|категориите]] . Така той обособява мисълта или способността за съждение на [[разсъдък]] и [[разум]] . Докато разсъдъкът действа като законодател за правилата на мисленето , за да възникне познание , е нужно да имаме нагледи , които ни биват доставени от сетивността и нейните две чисти форми на нагледа - външно сетиво ([[пространство]]) и вътрешно сетиво ([[време]]) . [[Явление|Явленията]] или phenomenae , които са навлезли в нас чрез тези две чисти [[a priori]] форми на нагледа , биват мислени чрез помощта на продуктивната способност за въображение , която спомага за синтетичното единство на многообразното на нагледа , и законите или правилата на чистия разум , а именно категориите . Разумът за [[Имануел Кант|Кант]] е тази част , която се занимава единство с [[Идея|идеите]] на чистия разум.
