Сърбомани: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м (резюмето е премахнато) |
м Грешки в статичния код: Неправилни параметри на файлове; форматиране: 4 интервала, заглавие-стил, й→ѝ, кавички, нов ред, тире-числа (ползвайки Advisor) |
||
Ред 1:
[[File:Davidovic map 1846.jpg|мини|дясно|250px|Карта на сръбските земи от 1828 година от [[Димитрие Давидович]] издадена във Виена. Границата на югоизток е маркирана в червено. Според тогавашните сръбски виждания в днешните [[Косово]], Македония, [[Източна Сърбия]] и [[Санджак (област)|Санджак]] почти няма сърби.]]
[[File:Desjardins Balkans 1853.jpg|мини|
[[File:Karta srpskog etnickog prostora posle Berlinskog kongresa 1878. godine od Milojka V. Veselinovica.jpg|250px|thumb|Карта на сръбските земи
[[Файл:Greater Serbia, Miloš Milojević (1873).jpg|250px|мини|Карта със сръбски национални претенции на Милош Вилоевич от 1873 година. Картата обхваща Косово, Албания, Македония, днешна Източна Сърбия и дори Западна и Централна България.]]
'''Сърбомани''' ({{lang-mk|Србомани}}) е термин, използван в [[България]] и [[Република Македония]] за обозначаване на онези жители на географските области [[Македония (област)|Македония]] и [[Поморавие]]то, които имат [[българи|български]] етнически произход, но които са избрали [[сръбство]]то за своя национална ориентация. Така терминът е синонимен на '''сърбеещи се'''. В Република Македония често, а понякога и в България, се използва и терминът '''сърбофили''' (на македонски книжовен език ''Србофили''). В [[Сърбия]] за тези хора се използва терминът '''южни сърби''' или '''южносърбиянци'''. До средата на 19 век липсва агресивен [[сръбски национализъм]] и Сърбия няма претенции към земите, които не са населени със сърби в югоизточна посока, като не смята голяма част от Косово, Македония и [[Поморавие]]то за населени със сърби. Тогавашната сръбска преса твърди, че границата между България и Сърбия следва да минава по реките [[Тимок]], [[Южна Морава]] и [[Черни Дрин]], достигайки до Охридското езеро. Впоследствие сръбската национална доктрина се променя. Постепенно започва отричане на съществуване на българи на запад от реките Искър и Струма. Започва политика на внушаване, че българите не са славяни, а татаро-монголи, азиатци и тюрки, както и отричане на голяма част от българската средновековна история и култура. Така стартира и кампания на обявяване за сърби, а където и когато е възможно и на посърбяване на славянското население в Централните Балкани. Първоначално това се прави успешно в [[Тимошко]] и в Поморавието, като неуспешни опити се правят дори в Западна България, а по-късно в Македония и в Западните покрайнини.
== Поморавие ==
Сърбоманството се появява в [[Поморавие]]то в средата на [[19 век]] и е плод на [[Великосръбска доктрина|Великосръбската доктрина]] и усилена сръбска културна пропаганда.<ref>Борби за запазване на единството на българската нация 1878
▲Сърбоманството се появява в [[Поморавие]]то в средата на [[19 век]] и е плод на [[Великосръбска доктрина|Великосръбската доктрина]] и усилена сръбска културна пропаганда.<ref>Борби за запазване на единството на българската нация 1878-1893, Добрин Мичев, Македонски научен институт, Акад. изд. проф. Марин Дринов, 1994, стр. 85.</ref> До 60-те години на века, официалните сръбски власти смятат населението в Нишкия санджак за българско и така го отразяват в официалната преса, на географските карти и в литертурата. По същия начин то е отразено и в османските документи, като попада в обхвата на Българската екзархия след създаването й. След изготвянето на т.нар. [[Начертание (документ)|начертание]] от [[Илия Гарашанин]] през втората половина на века започва да се прокарва идеята да бъде изградена голяма южнославянска държава, под сръбска опека. Тогава се появяват сръбските претенции към областите на Ниш, Пирот, Трън, Брезник, Кюстендил, Радомир, Самоков, София, Видин. По-късно през Освободителната война в края на 1877 г. сръбските войски бързо заемат Куршумлия, Лесковац и Пирот, след което и районите на Царибродско, Трънско, Брезнишко, Кюстендилското, Босилеградско, като установяват там сръбска администрация чак до май-юни 1879 г. Впоследствие след многократни дипломатически покани да се изтеглят са изтикани насила от руските войски до границата определена с Берлинския договор, дал Нишко с Пирот на Сърбия. В Сръбско-българската война 1885 г. сърбите отново нахлуват, с претенции за Западна България, но за дни са напълно разбити от българската войска. Така в териториите от [[Българското землище]], в които османската власт е премахната, но влизат в границите на Княжество Сърбия, в относително кратък период от време побеждава сръбската национална идентичност. В райони в днешна Западна България, които след края на 1877 г. посрещат сръбски войски, преживяват период на сръбска управа, но съгласно решенията на [[Берлинския конгрес]] са отстъпени на Княжество България, до средата на 80-те години на 19-ти век селското население продължава все още да храни известни просръбски симпатии и да е резервирано спрямо българските институции. Все пак българската победа в [[Сръбско-българската война]] и продължилата устойчиво дейност на българските държавни институции водят до утвърждаването там на пълноценно българско национално съзнание още през втората половина на 80-те години. Успешността на протеклия относително бързо период на изграждане на българско национално съзнание там се доказва от [[Западните покрайнини]], които влизат в границите на Княжество (Царство) България от 1879 до 1918 г., но впоследствие стават част от Югославия. Устойчиво създадената българска национална идентичност през тези няколко десетилетия в тази част от днешна [[Източна Сърбия]], се оказва съдбоносна и води до съществуването там и до днес на българско малцинство.
== Македония ==
Сърбоманията се появява в Македония в края на 19-ти век и също е плод на [[Великосръбска доктрина|Великосръбската доктрина]] и [[Сръбска въоръжена пропаганда в Македония|въоръжена пропаганда]].<ref>{{cite book |last= Църнушанов |first= Коста |authorlink= Коста Църнушанов |title= Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него |year= 1992 |publisher= Унив. изд.
Oxford historical monographs, Автор Dimitris Livanios, Издател Oxford University Press US, 2008
ISBN 0199237689, стр. 179.</ref> След Втората световна война и създаването на Народна република Македония, като федеративна част от Югославия започва популяризирането на идеите на [[македонизъм|македонизма]], което води до изграждане на нов македонски етнос. Така в СФРЮ относително успешно се формира ново национално съзнание и се кодифицира нов език. Фактът, че за разлика от довоенна Югославия, ЮКП дава на местното население повече свобода, създава положителна нагласа сред широките маси. Така вече вместо южни сърби, регионалното етнографско име – македонци, се фаворизира като национално. Днес в [[България]] като ''сърбомани'' най-често са обозначавани хората в Република Македония, приемащи безусловно [[македонизъм|македонизма]] за своя национална доктрина. Това са онези представители на [[македонци (нация)|македонската нация]], които отричат българските си корени, и чиято идентичност се изгражда на базата на силна българофобия и нескрита сърбофилия.
== Вижте още ==
* [[Гъркомани]]
* [[Българомани]]
|