Разлика между версии на „Кангалич“

редакция без резюме
м (Бот: {{Портал Македония}} --> {{Портал|Македония}})
No edit summary
==История==
===В Османската империя===
Селото датира от 15XV век. В 17XVII -18 XVIII век има около 80 къщи.<ref name="dimos-axiou">[http://www.dimos-axiou.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=64&Itemid=65 Официален сайт на бившия дем Вардар]</ref> [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“) в 1878 година пише, че в ''Кайли'' (Kaïli), Камбанийска епархия, живеят 420 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/19|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 37.]]</ref> В [[1900]] година [[Васил Кънчов]] в „[[Македония. Етнография и статистика]]“ споменава селото два пъти - веднъж като в ''Къяли'' с 348 жители [[турци]] и втори път като ''Кънглич'' с 240 българи и 60 цигани.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_01.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр.140-141.]</ref> Според преброяване от 1905 година в него има 222 гърци.<ref name="dimos-axiou"/> Според [[Христо Силянов]] след [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] в 1904 година цялото село (''Канголич'') минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/12.html Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том I, София, 1993, стр.126.]</ref> Според секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в Кангалич (Kangalitch) живеят 480 българи екзархисти.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 218 - 219.</ref>
 
Според гръцки източници селото е върнато към [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]] от [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцките чети]] на капитаните [[Гоно Йотов]] и [[Константинос Буковалас]].<ref>[http://www.ypodomi.com/giannitsa/hp5.htm Ο Μακεδονικός Αγώνας και η λίμνη των Γιαννιτσών]</ref>
 
Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година ''Кирдзилар'' (Καγιαλί) е ''славяногласно'' село в Кулакийската епископия с 245 жители (145 мъже и 100 жени) с гръцко съзнание. В селото работи гръцко начално смесено училище с 28 ученици (26 мъже и 2 жени) и 1 учител.<ref name="Μακεδονικά 136 - 137">{{Цитат периодика| last = Παπαδόπουλος | first = Στ. Ι | authorlink = | coauthors = | year = 1975 | month = | title = Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου) | journal = [[Македоника|Μακεδονικά]] | volume = XV | issue = 8 | pages = 136 - 137 | publisher = Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών| location = Θεσσαλονίκη | url = http://media.ems.gr/ekdoseis/makedonika/makedonika_15/ekd_pemk_15_Papadopoulos.pdf | format = | accessdate = }}</ref>
В [[1910]] година в селото има 220 православни гърци и 20 мюсюлмански жени.<ref>Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: [http://lithoksou.net/thesaloniki_k.html Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Θεσσαλονίκης]</ref>
 
В [[1910]] година в селото има 220 православни гърци и 20 мюсюлмански жени.<ref>Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: [http://lithoksou.net/thesaloniki_k.html Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Θεσσαλονίκης]</ref>
 
===В Гърция===