Амиенски договор: Разлика между версии

Британското правителство бави изпълнението на определени условия, като изтеглянето на флотата си от Малта. Сред първоначалната разпаленост, възраженията към договора бързо нарастват в Обединеното кралство, където на управлуващитеуправляващите им се струва, че са направили всички отстъпки и ратифицирали настоящите споразумения. От своя страна, по време на договореното примирие Бонапарт продължава да поддържа реакционния преврат на генерал [[Пиер Ожеро|Ожеро]] от [[18 септември]] 1801 г. в Батавската република, както и новата холандска конституция, ратифицирана чрез подправено гласуване, която води до все по-тясно сближаване с доминиращата Франция. На 24 януари, точно преди подписването в Амиен, Наполеон приема официално длъжността глава на новата [[Италийска република]], наследник на [[Цизалпийска република|Цизалпийската република]]. По-рано през същия месец, Наполеон е изпратил войски, под командването на генерал [[Шарл Льоклерк]], в най-богатата френска колония, [[Санто Доминго]], с публични уверения в добрите си намерения и тайни заповеди да потушат революцията там, да депортират водача и&#768; — [[Тусен-Лувертюр]], когото англичаните третират като държавен глава, и да наложат отново робството. Льоклерк дебаркира на димящите пепелища на Кап Франсоаз на 2 февруари 1802 г., Тусен-Лувертюр умира във френски затвор на 7 април следващата година.<ref>Bob Corbett, [http://www.webster.edu/~corbetre/haiti/history/revolution/revolution3.htm "The Haitian Revolution: part III"].</ref> Британските читатели следят събитията, представени от вестниците в силно морализиращи краски. Бонапарт отказва допълнителни отстъпки въпреки призивите на външния си министър [[Талейран]], и Адингтън подсилва Кралския флот, налагайки блокада на Франция. Разговорите в Париж са прекъснати през май; британският посланик заминава на 13-ти.