Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
{{Вижте също|Тимошка буна}}
 
Проавстрийският курс на Милан го вкарва в конфликт с премиера [[Йован Ристич]].<ref name="manchev123"/> След оставката на последния през 1880 година, князът се опира консерваторите ([[Прогресивна партия (Кралство Сърбия)|напредняци]]) начело с [[Милан Пирочанац]]. С тяхна помощ той постига договореностите с Австро-Унгария и се опитва да прокара вътрешнополитически мерки за укрепване на властта си, но среща силен отпор от нововъзникналата [[Народна радикална партия|Радикална партия]], която настоява за демократизация и засилване на парламента и местното самоуправление.{{hrf|Манчев|1999|124-125}} Отношенията на княза с църквата също се изострят, поради русофилството на митрополит [[Михаил (сръбски митрополит)|МихаилБелградски]] и съпротивата му срещу данъчното облагане на духовенството. През октомври 1881 година Михаил е свален от поста си, последван от подкрепилите го сръбски епископи.{{hrf|Манчев|1999|127}}
 
[[Картинка:Proklamacija Milana Obrenovića, 22.02.1882..jpg|мини|ляво|200п|Прокламация за обявяване на Сърбия за кралство]]