Фирмилиан Скопски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 13:
Роден е в 1852 година в [[Шабац]] със светското име '''Димитрие Дражич''' (''Димитрије Дражић''). В 1869 година приема монашески сан в Петковишкия манастир. Първо завършва [[Семинария в Халки|богословското училище]] на остров [[Халки]], а след него и това в [[Богословски факултет (Атински университет)|Богословския факултет]] на [[Атински университет|Атинския университет]]. По-късно учи философия в [[Карлов университет|Карловия университет]] в Прага.<ref name="ЈЕР 498"/>
[[Файл:Dimitrije Drazic - Firmilijan (1852-1903).jpg|ляво|мини|Димитрие Дражич като ректор на Белградската семинария]]
Администратор е на Вранската епархия от 1876 до 1878 година, а след това от 1880 година е професор и малко по-късно ректор на Белградската семинария. След оттеглянето на митрополит Михаил Белградски му е продложен митрополитски сан, но отказва. Става духовен наставник на сръбския крал [[Александър Обренович]].<ref name="ЈЕР 498"/> Един от учредителите е на [[Свети Сава (дружество)|Дружеството „Свети Сава“]] и член на първата му управа от 1886 година.<ref name="Слијепчевић 491">{{cite book |title= Историја Српске православне цркве. књ. 2 |last=Слијепчевић |first=Ђоко М |authorlink= |coauthors= |year=1966 |publisher=Искра |location=Минхен |isbn= |pages=491 |url= |accessdate= |quote= }}</ref><ref>[http://www.sveti-sava.org.rs/content.php?id=7&task=istorijat Друшто Свети Сава]</ref>
 
След това е изпратен като глава на Чикагската епархия (1891-1895).
[[Файл:Izvestaj za postavuvanje srpski vladici.JPG|дясно|мини|250п|Писмо от посланика в Цариград [[Йеврем Груич]] до външния министър [[Милутин Гарашанин|Гарашанин]] за опитите за назначаване на сръбски владици в Османската империя, 5 юли 1885 г.]]
[[Файл:Izvestaj od skopskiot mitropolit za brojot na kuci, 1902.pdf|дясно|мини|250п|Сведение на митрополит Фирмилиан Скопски за къщите, признаващи ведомството му в епархията, 4 март 1902 г.]]
След молба от американската сръбска общност, в 1891 година заминава за Чикагои става енорийски свещеник.<ref name="ЈЕР 498"/> В 1895 година се установява в Цариград и работи за сръбската пропаганда в Македония. По онова време сръбската държава вече има неуспешен опит за назначаване на просръбски митрополит в Скопие в лицето на [[Теодосий Скопски]], през първия мандат на [[Стоян Новакович]] като посланик в Цариград (1885-1892). През 1896 година сърбите решават да пробват отново. Така Фирмилиян е преместен от САЩ на разположение на Новакович, който е на втори дипломатически мандат в Цариград (1896 - 1900). Междувременно, след решаващото пропускане на доставки с оръжие от Австро-Унгария за Турция по време на [[Гръцко-турска война (1897)|Гръцко-турската война]], сръбското правителство отправя искане до [[Високата порта]] Фирмилиан да бъде ръкоположен за скопски митрополит. Цариградската патриаршия, обаче склонява да го изпрати само като протосингел на гръцкия митрополит [[Амвросий Ставринос|Амвросий]] в Скопие в 1897 година.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/pp_ht/pp_ht_4.html Петров, Петър, Темелски, Христо. Църква и църковен живот в Македония, МНИ, София, 2003 г.]</ref> Там той е подпомаган в дейността си от сърбоманите [[Димитър Чуповски]], [[Стефан Дедов]] и [[Петър Костич]]. Все пак, [[Стоян Новакович]] продължава активно да ходатайства пред руското посолство, Фирмилиан да бъде назначен за Скопски митрополит. Така след поредица от димпломатически совалки, султанът препоръчва през 1899 година патриархът да уволни Амвросий и на неговото място да постави сърбин. По този начин Фирмилиан измества гръцкия владика, което предизвиква обтягане на отношенията между Сърбия и Гърция и гръцки протест пред Високата порта. В резултат, новият Скопски митрополит все пак остава без султански берат.<ref>Vardarski zbornik, 2006, br. 5, str. 37-53, Diplomatska aktivnost Stojana Novakovića u vezi sa Starom Srbijom i Makedonijom 1901-1902. Vojvodić Mihailo.</ref>
 
През 1902 година, след изпращането на Новакович за сръбски посланик в [[Петербург]] (1901-1905) и последвалото затопляне на двустранните отношения, белградското правителство издейства от Високата порта с руска помощ берат за назначаването му за сръбски митрополит на Скопската епархия.<ref>Stojančević, V. (1960) Društveno-političke prilike među Arbanasima u Kosovskom vilajetu na početku XX veka i arbanaški ošpor protiv turskih reformi 1902/1903. Istorijski časopis, XI, 188-190.</ref> Това е голям успех на сръбската пропаганда в Македония, като така фактически се постига [[Зони на влияние в Македония|разделяне на Македония на зони на влияние]]. Под натиск и след предложения за компенсации от страна на [[Русия]]<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/im_statii/im_s5p.html Михайлов, Иван. Как се бранеше народа в Скопие]</ref> правителството на [[Стоян Данев]] през май 1902 година отстъпва по въпроса за Фирмилиан.<ref>Спасов, Людмил, Павлов, Пламен. Кратка история на България, ИК Родопи-Кърджали, 2005, стр.201.</ref> След издаването на фермана от Портата, Цариградската патриаршия му нарежда да отиде в Солун, за да бъде ръкоположен в епископски чин от тамошния гръцки митрополит Атанасий. Солунските гърци, обаче протестират срещу Фирмилиян и той е принуден да напусне града. Оттегля се в изолиран манастир до [[Дедеагач]] и там е ръкоположен на 15 юни 1902 година. В България се провеждат протести срещу назначението на Фирмилиан.<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/show_article.pl?id=2597&SC=aAvtorid&RC=7&SRV=true&LANG=bg&CS=1334&SA=%D4%E8%F0%EC%E8%EB%E8%FF%ED%2C%20%EC%E8%F2%F0%EE%EF%EE%EB%E8%F2 в. „Свободен гражданин“, 04/04/1902, No. 19, стр.3.]</ref> [[Димо Хаджидимов]] пише остра статия „Шумът около Фирмилияна”, в която се казва: