Румънска комунистическа партия: Разлика между версии

| време на управление = [[1947]]- – [[1989]]

'''Румънската комунистическа партия''' (''Partidul Comunist Român'') е [[Румъния|румънска]] [[Комунизъм|комунистическа]] [[политическа партия]], която наследява [[Болшевизъм|болшевишкото]] крило на [[Румънска социалистическа партия|Румънската социалистическа партия]]. Изгражда идеологическите основи, върху които е положена комунистическата революция и оттеглянето от [[Велика Румъния]].

РКП е малка и нелегална групировка през голяма част от периода между [[Световна война|двете световни войни]] и е подложена на пряк контрол от [[Коминтерн]]а. През 30-те години повечето от активистите ѝ са вкарани в затвора или бягат в [[Съветски съюз|Съветския съюз]], което води до промяна на аудиторията на нейната идеологичвска работа като вместо румънските работници , партията става защитник на потиснатите от румънската чокойска колонизация малцинства в Румъния - – главно българите в Добруджа като те са основни нейни кадри заедно с няколко румънци от групата на Георге Георгиу -Деж докато СССР и съветската ВКП(б) на Сталин въобще не пожелава да контактува и подкрепя вътрешните в Румъния комунистически кръгове , дори заявява че не счита да контактува с който и да е било в Румъния. Това по късно е причина на създаването на отделни и съперничещи си фракции до 50-те години.В годините на Втората световна война , и одобенно след 1943г1943 г. когато се очертава съветската победа във войната Сталин залага на етническите румънци в Украйна като основа на формиране на румънските комунистически кадри които трябва да поемат след войната властта в Румъния , вече за която е решено че ще е в бъдещия блок от държави под доминацията на СССР.В СССР е формиран доброволчески батальон от румънски военнопленници в състава на съветската армия заловени като войници и някои офицери на 3 та румънска армия разбита при Сталинград "Тудор„Тудор Владимиреску"Владимиреску“ които членове са и комунисти , но има лица нямащи нищо общо с комунистическата идея които също след съветската победа се присъединяват към батальона.

Комунистическата партия излиза на преден план в румънската политика през август [[1944]] година, когато участва в кралския преврат, който събаря про-нацисткото правителство на [[Йон Антонеску]]. Но въпреки това СССР и Сталин не се доверяват на вътрешните румънски комунистически сили да управляват Румъния (за разлика от съседната България) и оставят на власт монархическите , но готови на съглашателство със СССР политически и военни кръгове които управляват държавата по време на участието и във войната против Германия 1944-1945г – 1945 г. В Румъния в резултат на ескалация на вътрешнополитическата ситуация след няколко демонстрации на комунистически групи , които са разстреляни от румънските кралски въоръжени сили като компромис е организирано коалиционно правителство начело с лидера на селската партия д-р [[Петру Гроза]] през март 1945г1945 г. С помощта на съветските окупационни сили в РКП като кадри се настаняват съветските румънци - – повечето с произход от румънското малцинство в Украйна , коиотокоито до 1944г1944 г. са съветски граждани , като местните кадри на комунистите са сложени на заден план и успява да изпрати крал [[Михай I]] в изгнание и да установи комунистически режим през [[1948]] година. Лидера на комунистите в Румъния [[Георге Георгиу-Деж]] се съгласява основа на кадровото ядро на партията да са внесените от СССР тамошни румънци . В партията част от тези кръгове е и евейското лоби в нея начело с Ана Паукер . След идването през 1965г1965 г. на власт на [[Николае Чаушеску]] постепенно кадрите в РКП внесени от СССР 1944г1944 г. са изтикани и на тяхно място са сложени кадри верни на Чаушеску и привърженици на линията на самостоятелния румънски комунистически път преставен от Чаушеску. Отначало играеща доминираща роля, партията постепенно се превръща в единствената управляваща сила в Румъния чак до промените от 1989 година.

През 1947 година Комунистическата партия поглъща голяма част от Социалдемократическата партия и същевременно привлича различни нови членове. В началото на 50-те доминиращото крило на РКП, ръководено от [[Георге Георгиу-Деж]] и подкрепяно от [[Йосиф Сталин]], побеждава всички други фракции и поема пълен контрол върху партията и страната. След 1953 година румънските комунисти не предприемат стъпки в посока на [[десталинизация]] и вместо това създават собствена теория за румънския път към комунизма. Тези националистически и национал-комунистически позиции са продължени под ръководството на [[Николае Чаушеску]]. След кратък период на [[либерализация]] в края на 60-те години, Чаушеску отново започва да налага изключително суров режим. Членската маса на партията рязко и изкуствено се увеличава, а партията става изцяло зависима от волята на генералния секретар и вожд Чаушеску.