Панчо Дорев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 38:
 
=== Османски политик ===
[[Файл:Yadviga Doreva and Pancho Dorev in Thessaloniki, 1908.jpg|ляво|мини|250п|Панчо Дорев и съпругата му Ядвига Дорева в 1908 г., Солун]]
След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] в 1908 година става деец на [[Съюз на българските конституционни клубове|Съюза на българските конституционни клубове]] и е избран за делегат на неговия [[Учредителен конгрес на Съюза на българските конституционни клубове|Учредителен конгрес]] от Солун.<ref>{{cite book |title= Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско |last=Карайовов |first=Тома |authorlink= |coauthors= |year=1981 |publisher=Български писател |location=София |isbn= |pages=727 |url= |accessdate=}}</ref> На [[Парламентарни избори в Османската империя (1908)|парламентарните избори]] през ноември-декември е избран от Битоля за депутат в османския парламент от СБКК. По време на депутатския си мандат до [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година развива обществена дейност в Османската империя. В 1909 година е назначен за мирски съветник при [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>Дебърски глас, година 1, брой 26, 27 септември 1909, стр. 4.</ref> Дорев е на туркофилски позиции и предлага цялата легална политическа дейност да се съсредоточи в Българската екзархия. На заседанията на Партийния съвет на разпуснатите [[Съюз на българските конституционни клубове|българските конституционни клубове]] в Цариград, на които се обмисля създаването на нова политическа формация, съобразена с новите ограничения в законодателството, Дорев заедно със [[Стоян Тилков]] се противопоставя на този проект и настоява за пълно сътрудничество с Младотурския комитет. В края на 1909 година Дорев протестира пред министъра на вътрешните работи [[Мехмед Талат паша]] по повод масовите арести на българи в Битоля след убийството на [[Йово Йованович]] и предлага да се отзове битолският валия [[Мехмед Решид паша Мектубизаде|Решид паша]].<ref>Дебърски глас, година 1, брой 39, 18 декември 1909, стр. 4.</ref>