Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
{{без източници}}
{{Военен конфликт
| име = Тутраканска битка
| конфликт = [[Румънска кампания (Първа световна война)]]
| картинка =Image: Panteley_Kiselov.jpg
| описание = Командващият победните български войски генерал [[Пантелей Киселов]].
| период = [[2 септември|2 септември]] - – [[6 септември]] [[1916]] г.
| място = [[Тутракан]]
| причина =
| повод =
| територия =
| резултат =решителна победа на България
| страна1 = [[Картинка:Flag of Bulgaria.svg|20px|border]][[България]]<br>[[Картинка:Flag of the German Empire.svg|20px|border]][[Германска империя (1871 – 1918)|Германска империя]]
| страна2 = [[Картинка:Flag of Romania.svg|20px|border]][[Румъния]]
| командир1 = [[Картинка:Flag of Bulgaria.svg|20px|border]] [[Пантелей Киселов]]
| командир2 = [[Картинка:Flag of Romania.svg|20px|border]] [[Михай Аслан]]{{Br}}[[Картинка:Flag of Romania.svg|20px|border]] [[Константин Теодореску]]
| сила1 = [[Трета българска армия]]: <br>4-а Преславска пехотна дивизия, <br>1-ва бригада от 1-ва Софийска дивизия, <br>Дунавски българо-германски отряд<br>Общо: 55, 000
| сила2 = 15-та и 17-та пехотна румънска дивизии<br>Общо:39, 000
| жертви1 = ~18009205 убити или ранени
| жертви2 = Убити7500 убити или ранени: 6,160-16,000<br>Взети в пленПланени: 480 офицери, 25,и 22 000-28, 000 войници
}}
{{Румънска кампания (Първа световна война)}}
'''Тутраканската битка''', (известна още като '''''Тутраканска операция''''', ({{lang-ro|Batalia de la Turtucaia}}) е [[сражение]] през [[България в Първата световна война|Първата световна война]] (1915- – 1918) между [[българска армия|български]] и [[Румъния|румънски]] войски при град [[Тутракан]], [[Добруджа]]. Това е първата битка от настъплението на [[Централните сили]] в [[Румънска кампания (Първа световна война)|Румънската кампания]]. Битката продължава пет дни и завършва със завладяването на крепостта Тутракан и предаването на румънските защитни сили.
 
== Предистория ==
[[Файл:Tutrakanskata krepost.jpg|мини|Карта на Тутраканската крепост и околностите.]]
 
През [[Междусъюзническата война]] [[Румъния]] напада България на [[28 юни]] [[1913]] и добруджанската и&#768; армия окупира българските територии до линията [[Тутракан]]-[[Балчик]]. Два румънски [[Корпус (формирование)|корпус]]а и 2 конни [[дивизия|дивизии]] преминават [[Дунав]] при [[Бекет (Румъния)|Бекет]] и достигат [[Стара планина|старопланинските]] проходи. Събитието е съчетано с няколко други политически и икономически неуспеха и отключва [[Първа национална катастрофа|Първата национална катастрофа на България]]. [[Южна Добруджа]] е включена в пределите на Кралство [[Румъния]]. Румънската държава влага изключителни средства за укрепването на завладените територии като превръща [[Тутракан]] в една от най-сигурните [[крепост]]и по Дунава. Тя има 15 [[фортификация|форта]], отстоящи на разстояние до 2 километра един от друг, организирани са две отбранителни линии, а също така серия землени и бетонни укрепления, [[оръдие|оръдейни установки]], картечни гнезда, три реда телени заграждения и множество вълчи ями. Отбраната е поверена на 15-та и 17-та пехотни румънски дивизии с численост 39&nbsp;000 души, 246 оръдия, 78 [[картечница|картечници]] и на придадения към крепостта [[дунав]]ски [[флот]], в състав 4 монитора, 8 стражеви кораба и 4 канонерки.
 
На [[1 септември]] [[1916]] г. [[Царство България]] обявява война на Кралство Румъния за да си върне загубените територии. Българите изпращат 3-та българска армия в състав – [[Четвърта пехотна преславска дивизия|4<sup>-та</sup> преславска пехотна дивизия]], 1<sup>-ва</sup> бригада от [[Първа пехотна софийска дивизия|1<sup>-ва</sup> софийска дивизия]], Дунавският българо-германски отряд и придадените им части под общото командване на началника на 4<sup>-та</sup> преславска дивизия генерал-майор [[Пантелей Киселов]] с численост 55&nbsp;000 души, 132 оръдия и 53 картечници. Съюзници на румънците са [[Руска империя|Руската империя]] и сърбо-хърватски доброволци. Бойните действия започват с успешна кавалерийска операция под командването на ген. [[Иван Колев (генерал)|Иван Колев]], при която е защитен фланга на щурмуващите Тутракан българските части и е предотвратено пристигането на румънски подкрепления. В [[Бой при Добрич|боя при Добрич]] румънците са отблъснати напълно от фланга на тутраканското настъпление. Конницата на ген. Колев е първата българска военна част, изправила се срещу руски войски след [[Освобождение]]то. Когато се налага да мотивира войниците си, Иван Колев е категоричен: {{цитат|Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия, задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България!|вестник "Утро"„Утро“, 1,2 6, 11 септември 1916 г.}}
 
== Сражение ==
[[Файл:Kiselov i Nojkov.jpg|мини|Генерал [[Пантелей Киселов|Киселов]] и подполковник [[Стефан Нойков|Нойков]].]]
Генерал Киселов дава начало на атаката на 5 септември сутринта. Той среща ожесточена съпротива от румънското командване, но до вечерта главната укрепена позиция пада. На 6 септември настъплението продължава. Следобед румънският гарнизон се предава. Вечерта ген. Пантелей Киселов влиза в освободения [[Тутракан]]. Българската армия пленява 450 офицери, 28&nbsp;000 войници и цялото въоръжение на противника. Победата при Тутракан поставя началото на освобождението на цяла Южна Добруджа. Тутраканската битка е известна и като „Тутраканска епопея”.
 
Генерал Киселов дава начало на атаката на 5 септември сутринта. Той среща ожесточена съпротива от румънското командване, но до вечерта главната укрепена позиция пада. На 6 септември настъплението продължава. Следобед румънският гарнизон се предава. Вечерта ген. Пантелей Киселов влиза в освободения [[Тутракан]]. Българската армия пленява 450 офицери, 28&nbsp;000 войници и цялото въоръжение на противника. Победата при Тутракан поставя началото на освобождението на цяла Южна Добруджа. Тутраканската битка е известна и като „Тутраканска епопея”епопея“.
 
=== Обкръжаване на Тутракан (2 – 4 септември) ===
Рано сутринта на 2 септември българската [[Трета армия]] пресича румънската граница по цялата ѝ дължина, а лявото крило започва да се приближава към крепостта. Германско-българския отряд на полковник Кауфман напредва към Сектор I (Запад) на крепостта, изтласквайки слабия румънски аванград и заемайки позиции на изток от село [[Нова Черна]], където са спрени от силен румънски артилерийски обстрел от Дунавската флотилия и батареи по речните острови. [[Четвърта пехотна преславска дивизия|Четвърта преславска дивизия]], превеждаща основното нападение в Сектор II (юг), бързо превземат румънските предни постове, а румънските войници се изтеглят толкова бързо, че никой от тях не бива заловен.<ref name="Torrey3" /> Дивизията напредва между 15 и 23 km и се озовава 2,7 km навътре в основната отбранителна линия, докато смалява фронта си от 20 на 10 km.<ref name="Министерство на войната331">Министерство на войната (1939), с. 331 – 332</ref> Междувременно, в Сектор II (Изток) българската 1/1 пехотна бригада не среща никакво съпротивление, тъй като румънското командване е изтеглило войските си зад основната отбранителна линия.<ref name="Torrey3" />
 
Към вечерта на първия ден румънците вече са изоставили почти цялата си подготвителна линия на защита в полза на основната (втора) защитна линия. Оттам те започват продължителен обстрел с пушки, подкрепен от рядка артилерия, през нощта на 2 – 3 септември – вероятно поради дезорганизация и нервност,<ref name="Torrey3" /> тъй като българските части все още са извън обсега им.<ref name="Министерство на войната394">Министерство на войната (1939), с. 394</ref> Румънското командване реагира бавно на развиващата се ситуация, а генерал [[Михай Аслан|Аслан]] остава в Букурещ. Той нарежда на генерал [[Андрей Зайончковски|Зайончковски]] да се придвижи към българската граница с войската си, но заповедта е изпълнена с голямо закъснение. Направени са опети да се изпратят подкрепления от резервите около столицата, но те също се забавят, поради общото объркване и задръстване на роумънската мобилизация.<ref name="Torrey3" />
 
На 3 септември българите започват да укрепват позициите си. За да се прави това по-ефективно, на германско-българския отряд е наредено да превземе височина 131, западно от [[Старо село (област Силистра)|Старо село]], където да осигури сборен пункт за атаката над румънските укрепления в Сектор I (Запад). Защитниците тук са относително добре защитени в окопи и редове бодлива тел, докато нападащите трябва да преминат през открито поле с открити флангове към румънския огън.<ref name="Министерство на войната110">Министерство на войната (1939), с. 399</ref> Румънските позиции по&#768; на юг, около село [[Сеново]], са пред хълмове, които биха могли да предоставят прикритие за нападащата пехода, което кара полковник Кауфман да раздели отряда си на три колони (камандвани от полковник Влахов, майор фон Хамерщайн и полковник [[Никола Дръжков|Дръжков]]) и да използва една атака срещу Сеново, докато другите две я подкрепят. Настъпвайки в 5 часа сутринта, войската на полковник Влахов първоначално среща малко съпротива, но румънският огън постепенно се засилва и българската колона е изложена на страничен огън от основната защитна линия. Някои войници достигат телените заграждания, но не успяват да ги преминат. Към пладне на единиците е наредено да се окопаят в достигнатите позиции. Искането на Влахов за подкрепления не е уважено. Румънските контраатаки карат полковника да изтегли войските си на 300 метра от телените заграждания и да се окопаят.<ref name="Министерство на войната402">Министерство на войната (1939), с. 402</ref> Напредването на майор фон Хамерщайн среща свиреп пушков огън и е спряно. През това време полковник Дръжков отблъсква румънските атаки по фланговете, но неговото настъпление е спряно от силен артилерийски обстрел на около 50 метра от румънските телени заграждения. Общо, атакуващите в този сектор губят около 300 души.<ref name="Министерство на войната7">Министерство на войната (1939), с. 678</ref> Те не постигат целите си и трябва да изчакат до другия ден, тъй като пада мрак на бойното поле.
 
След дъждовната нощ, 4-та преславска дивизия напредва на 3 септември към бодливата тел на основната защитна линия на Сектор II, изтласквайки румънските патрули и премествайки тяхната тежка артилерия. В хода на действията, дивизията отблъсква няколко румънски контраатаки, докато претъпява само леки загуби. В Сектор II 1/1 пехотна бригада успява да се приближи към основната защитна линия без съпротива.
 
Румънската позиция постепенно упада. Генерал [[Константин Теодореску|Теодореску]] е принуден да отвърне на исканията на командирите на сектори I и III за подкрепления, като изпраща последните си резерви (което се оказва безсмислено, тъй като основната българска атака е планирана за Сектор II). Въпреки песимистичните доклади на Теодореску, румънското висше командване поддържа надеждата си, че крепостта ще издържи, докато бъде подкрепена от румънски и руски войски, идващи от изток, или, че гарнизонът ще успее да се измъкне от обкръжението и ще се оттегли до [[Силистра]].<ref name="Torrey3" /> На 3 септември се правят първите опити да се помогне на Тутраканската крепост от румънски войници на дясното крило на българската Трета армия, но те биват победени от българската [[Първа конна дивизия]] при селата [[Кочмар]] и [[Карапелит]], където румънската 19-та претъпява 654 убити или ранени и поне 700 пленени.<ref name="Министерство на войната45">Министерство на войната (1939), с. 451</ref>
 
В 11 часа сутринта на 3 септември генерал [[Стефан Тошев|Тошев]], вече разговарял с генерал [[Пантелей Киселов|Киселов]], издава Заповед 17 за нападението на Тутракан на другия ден. Според заповедта, командирът на 4-та дивизия ще поеме контрол над всички сили, действащи срещу крепостта, и ще определи точния час за нападение на пехотата, след като подготвителните артилерийски баражи нанесат достатъчно щети. Майор фон Хамерщайн и неговата група трябва да нападнат и превземат второ укрепление в Сектор I (Запад), основната атака трябва да бъде нанесена от 4-та дивизия срещу пети и шесто укрепление в Сектор II (Юг) и накрая, 1/1 бригада трябва да превземе осмо укрепление в Сектор II (Изток). За да защити десния фланг на тези войски, генерал Тошев натоварва останалите две бригади от [[Първа софийска пехотна дивизия]] със задачата да наблюдават румънските действия в Силистра.<ref name="Министерство на войната27">Министерство на войната (1939), с. 469</ref> Когато Киселов получава заповедта, той използва новата си позиция на общ командир на действията, за да направи няколко промени по плана. Пето и шесто укрепление ще се атакуват само от бригадата на [[Хараламби Кметов|Кметов]], докато бригадата на Икономов е насочена към седмо укрепление. Цялата тежка артилерия е поставена под командването на [[Втори артилерийски полк]], полковник Ангелов, който трябва да изпълни планирания артилерийски залп от 9 часа сутринта. Пехотата трябва да се приближи на 150 метра и да изчака края на залпа. Ангелов, обаче, предчувства, че разузнаването за румънските позиции е недостатъчно и, че българските батареи се нуждаят от по-добри позиции, така че поисква нападението да бъде отложено с един ден. Освен това, комуникацията с групата на фон Хамерщайн е слава, а двете германски роти с миномети, които са жизненоважни за напредването в този сектор, имат нужда от повече време за да се позиционират. Това убеждават генерал Киселов да отложи атаката.
 
4 септември минава в допълнителни подготовки за нападението. Активни сражения продължават само в Сектор I, където отрядът на фон Кауфман трябва да завърши атаката на височина 131, която започва на предходния ден, и да обезопаси сборен пункт за нападението над второ укрепление. Тази цел е изпълнена рано сутринта с относителна лекота, след като повечето румънски защитници се изтеглят към основната отбранителна линия. На този ден фелдмаршал [[Аугуст фон Макензен|Макензен]] извиква фон Кауфман в град [[Бяла (област Русе)|Бяла]], а германско-българският отряд е поставен под командването на майор фон Хамерщайн.<ref name="Министерство на войната29">Министерство на войната (1939), с. 478</ref>
 
Генерал Теодореску продължава да изпраща песимистични, дори отчаяни, доклади към румънското висше командване и да иска подкрепления. Този път не е пренебрегнат: 10-та и 15-та дивизии, представляващи стратегическата резерва на армията, се придвижват на юг към [[Олтеница]] – първата има за цел да брани речния бряг, а втората трябва да подготови преминаване по [[Дунав]] и да подкрепи гарнизона в Тутракан. Той е съставен от седемнадесет батальона от румънските 34-ти, 74-ти, 75-ти и 80-ти полкове плюс един батальон от 84-ти полк и два батальона от 2-ри граничен полк, подкрепяни от шест артилерийски батареи.<ref name="ReferenceA">{{cite book|author=Constantin Kiriţescu|title=Istoria războiului pentru întregirea României: 1916 – 1919|volume=I}}</ref> Тези нови, свежи войски позволяват на румънците да си набавят числено превъзходство над българите, но отново са забавени по пътя и пристигат поетапно на бойното поле, така намаляйки влиянието си върху общия ход на битката.<ref name="ReferenceA"/> Първите подкрепления прекосяват Дунав късно следобед и през нощта на 4 септември. Когато стъпват на южния бряг, те веднага са разпределени, за да подсилят различни сектори, без да се вземе предвид посоката на българското нападение или установяването на достатъчни резерви.
 
=== Падане на крепостта (5 – 6 септември) ===
Към 5 септември гарнизонът вече е успял да подсили някои части на основната защитна линия с помощта на новопристигналите подкрепления. В Сектор I, първо и пето укрепления се пазят от девет и половина батальона, основно от румънския 36-ти пехотен полк, подкрепени с батальони от 40-ти, 75-ти и 80-ти пехотни полкове плюс четири роти от 48-ми и 72-ри опълченски батальони. Сектор II е подкрепен с 4 батальона от 74-ти и 75-ти полкове, достигайки общо 8 батальона, но едва след като атаката е вече започнала. Сектор III също е подкрепен по време на щурма от различна пехота, опълчение и гранични войски, докато достига сила от 14 батальона. Първоначалните резерви на крепостта са използвани за укрепване на линиите и едва на 5 септември се установява малка резерва от новопристигнали подкрепления. Тя се състои от един пехотен батальон, един граничен батальон и една пехотна рота.
 
Така, в решаващия Сектор II българите успяват да си осигурят значително числено превъзходство през първоначалната фаза на атаката.
 
{|class="wikitable"
|-
| colspan="22" style="background:#ebebeb; text-align:center;"| '''Сили в Сектор II '''<ref name="Boychev111">{{cite book|author=Петър Бойчев|year=2009|title=Тутраканската епопея. Военноисторически сборник.|page=8}}</ref>
|- style="text-align:center; background:#ebebeb;"
||Единици || style="background:#ebebeb; text-align:center;" colspan="2"|Количество|| style="background:#ebebeb; text-align:center;" colspan="2"|Съотношение|| style="background:#ebebeb; text-align:center;" colspan="2"|Гъстота
|- style="text-align:center; background:#ebebeb;"
|| || style="background:#ebebeb; text-align:center;"| български|| style="background:#ebebeb; text-align:center;"|румънски|| style="background:#ebebeb; text-align:center;"|български|| style="background:#ebebeb; text-align:center;"|румънски|| style="background:#ebebeb; text-align:center;"|български|| style="background:#ebebeb; text-align:center;"|румънски
|-
|Батальони || style="width:40pt; text-align:right;"|9|| style="width:40pt; text-align:right;"|4|| style="width:40pt; text-align:right;"|2,25|| style="width:40pt; text-align:right;"|1|| style="width:40pt; text-align:right;"|3|| style="width:40pt; text-align:right;"|1,3
|-
|Оръдия || style="width:40pt; text-align:right;"|80|| style="width:40pt; text-align:right;"|57|| style="width:40pt; text-align:right;"|1,4|| style="width:40pt; text-align:right;"|1|| style="width:40pt; text-align:right;"|8|| style="width:40pt; text-align:right;"|5,7
|-
|Картечници || style="width:40pt; text-align:right;"|12|| style="width:40pt; text-align:right;"|17|| style="width:40pt; text-align:right;"|1|| style="width:40pt; text-align:right;"|1,4|| style="width:40pt; text-align:right;"|4|| style="width:40pt; text-align:right;"|5,7
|-
|Бригади || style="width:40pt; text-align:right;"|1|| style="width:40pt; text-align:right;"|-|| style="width:40pt; text-align:right;"|-|| style="width:40pt; text-align:right;"|-|| style="width:40pt; text-align:right;"|0,3|| style="width:40pt; text-align:right;"|-
|-
|Бойци || style="width:40pt; text-align:right;"|18 000|| style="width:40pt; text-align:right;"|6 300|| style="width:40pt; text-align:right;"|2,7|| style="width:40pt; text-align:right;"|1|| style="width:40pt; text-align:right;"|6 000|| style="width:40pt; text-align:right;"|2 100
|}
 
В 5:30 часа сутринта български наблюдателен батальон излита в небето за да води планирания залп. Точно час по-късно полковник Ангелов дава заповед подготвителния артилерийски обстрел да започне. Оръдията концентрират огъня си върху фотификациите и препятствията между тях и към 7:40 часа сутринта наблюдателният пост докладва, че групи от румънски войници напускат пето и шесто укрепление пчрез комуникационните окопи, водещи към тила. Румънските батареи се опитват да отвърнат на ударите, но усилието не е добре координирано. Спорадичният им огън (издаващ нисък запас на амуниции) не е прицелен в тежките батареи на нападащите и техният огън спира веднага, след като българите откриват огън по тях. Силата на българския залп дори подвежда генерал Теодореску, който си помисля, че залпът е изпълнен от 30,5-cm оръдия, когато такива не присъстват. Към 8 часа сутринта три от четирите укрепления в Сектор II са потушени или разрушени, което принуждава Теодореску да изпрати гаубица в района. Тя заема позиция зад осмо укрепление, без да бъде забелязана от българите.
 
По това време полковник Ангелов информира генерал Киселов и полковник Нойков, че по негово мнение, артилерията е постигнала достатъчно резултати, за да може пехотата да започне настъплението си. Генералът не е напълно убеден в това, но тъй като артилерийският огън трябва да продължи, докато пехотата настъпва, той нарежда на командирите на 3/4, 1/4 и 1/1 бригади да започнат нападението и всички офицери да бъдат за пример като лично водят хората си в атака. По-късно тази заповед е получена и от фон Хамерщайн и командира на [[Четиридесет и седми пехотен ардински полк|47 пехотен полк]].
 
Според плана, бригадата на полковник Кметов напада пети и шесто укрепления, които се защитават от румънския 79-ти пехотен полк. [[Деветнадесети пехотен шуменски полк|19-ти шуменски полк]], разделен на две групи и подкрепян от [[Четиридесет и осми пехотен дойрански полк|48-ми полк]], се подготвя за спускане по склон, който гледа директно към румънските фортификации в долината на клисурата при село [[Шуменци|Дайдър]]. Веднага щом пехотата започва настъплението си, тя е посрещната от силен пушков и картечен огън, подкрепян от по-малокалибрени пушки по кулите, които оцеляват. Българската тежка артилерия, все още концентрирана върху румънските батареи зад отбранителната линия, предоставят малко пряка подкрепа. Подпомоганта от прикриващия огън на картечниците си, бригадата успява да достигне първите препятствия през основната защитна линия към 10:30 часа сутринта. Пехотата се впуска към тях и телените заграждания през пътища, проправени от военните инженери под тежък обстрел. След половин час, 1/19 батальон и част от 3/48 батальон, които са част от дясната група на бригадата, завладяват шесто укрепление и окопите източно от него.<ref name="Министерство на войната66">Министерство на войната (1939), с. 536</ref> Лявата група е временно спряна от румънски огън, но към 12:30 часа успява да отблъсне румънците от окопите им и постига контрол над основната защитна линия в тази част на сектора. След падането на пето и шесто укрепления, българите гонят изтеглящите се назад защитници до 4 часа следобед, напредвайки два километра северно от основната отбранителна линия. Бригадата на Кметов заловява 250 войници, 4 тежки батареи и много пушки. Артилерията му е изстреляла 2606 снаряда. Загубите и от двете страни са тежки. 19-ти шуменски полк претърпява 1652 жертви.<ref name="Министерство на войната290">Министерство на войната (1939), с. 540</ref>
 
На изток от 3/4 бригада е бригадата на Икономов, натоварена с превземането на седмо укрепление. През нощта, [[Седми пехотен преславски полк|7-ми преславски полк]] и [[Тридесет и първи пехотен варненски полк|31-ви варненски полк]] достигат на 600 метра от изкуствените препятствия на линията. Те започват атаката си в 8 часа сутринта на 5 септември, но, въпреки прикриващия огън на артилерията си, срещат силна румънска съпротива. В 9:30 часа предните единици са принудени да спрат и да се прикрият на 200 метра от препятствията. Това се дължи частично на сменяненто на позициите на българската артилерия, докато на 1/15 артилерийска част е наредено да се придвижи напред за директна поддръжка на напредващата пехота. Частта заема нови позиции на хълм, намиращ се източно от Дайдър и веднага отркива огън по окопите около шеста и седмо укрепление. В 10:30 часа 31-ви полк се втурва към препятствията и под тежък обстрел започва да изкачва склона към седмо укрепление. Българите успяват да влязат в крепостта и съседните ѝ окопи, където влизат в скъп близък бой, докато са изложени на огъня на собствената си артилерия. Към 11:20 часа румънците са напълно изтласкани, но техният командир е ранен, а единиците му са дезорганизирани, затова 31-ви полк не ги подгонва, а се задоволява с това да ги обстрелва в гръб от собствените им окопи.
 
През това време 7-ми преславски полк се изправя срещу по-ожесточен румънски огън и успява да напредне едва към 12 часа, когато полковник Добрев, лично повежда атаката срещу фортификация, за която се смята, че е осмо укрепление, но се оказва отбранителен подцентър в пролуката между укрепленията. Много от защитниците се оттеглят от линията, а тези които остават биват заловени. Части от полка продължават да ги гонят отвъд основната защитна линия до 13:35 часа, когато полковник Добрев им нарежда да спрат. Когато осъзнава, че това не е осмо укрепление, той нарежда на пехотата си да отреже пътищата за отстъпление на крепостта, но румънците успяват да предотвратят това с артилерийски огън.
 
Към следобеда на 5 септември всички укрепления на основната защитна линия в Сектор II вече са в ръцете на нападателите.<ref name="ReferenceA"/> Румънският 79-ти полк, който защитава сектора, е на практика унищожен. Той остава с 400 души,<ref name="Torrey3" /> след като 46 офицери и 3000 войници от него за убити или ранени.<ref name="ReferenceA"/> Новопристигналите румънски батальони са неспособни да предотвратят българския пробив и с остатъците от 79-ти полк се опитват да се подготвят за вторична отбранителна линия. Подпомогнати са от гъстата гора пред основната отбранителна линия, което затруднява настъплението на българите.
 
В Сектор III артилерийските бомбардировки започват в 6:55 часа сутринта и към 8:15 те са постигнали значителен успех в повреждането на румънските фортификации, принуждавайки някои от защитниците да побегнат назад към Дунав.<ref name="ReferenceA"/><ref name="Министерство на войната200">Министерство на войната (1939), с. 552</ref> Българските 1-ви и 6-ти полкове напредват през голямо поле с царевица, което прави движенията им почти незабелязани и към 11:30 достигат платото на север от [[Антимово (област Силистра)|Антимово]]. Едва тогава румънците от осмо и девето укрепления ги забелязват и откриват огън, временно спирайки българското настъпление. Полковник [[Христо Недялков (офицер)|Недялков]], който е с поддържащите единици, веднага нарежда част от артилерията да се изнесе напред и директно да предостави поддръжка на пехотата. След това 1-ви софийски полк и съседният 4/6 батальон се втурват към телените заграждения и ги прекосяват без особена трудност. Това и пробивът постигнат от 4-та преславска дивизия на запад карат колебливите румънски войници да изоставят окопите си и да се изтеглят към тила. Към 13:30 часа окопите около осмо укрепление са опразнени. Самото укрепление е превзето по същото време от части на 1-ви и 7-ми полк.<ref name="Министерство на войната201">Министерство на войната (1939), с. 556</ref> След тези успехи, на бригадата е наредено да забладее останалите части от Източния Сектор, включително девето, десето, единадесето и дванадесето укрепления. Срещайки малко съпротива, тъй като прииждащите румънски подкрепления често са срещани от оттеглящите се войски и са склонявани да се присъединят към тях, българите изпълняват тази задача и към 21:30 часа достигат брега на Дунав, завършвайки изолирането на крепостта.<ref name="Torrey3" />
 
Нападението над Сектор I е отложено значително, тъй като майор Хамерщайн дава заповеди на трите си групи да нападнат второ укрепление.<ref name="Министерство на войната202">Министерство на войната (1939), с. 561</ref> Той също изисква продължителен артилерийски огън, за да подсигури по-добре настъплението на пехотата. Едва към 14:30 часа, когато оръдията концентрират огъня си към самото укрепление, майорът дава заповед на първа и втора група да нападнат. Въпреки артилерийския обстрел, който срещат, българите и германците напредват с относителна лекота, докато румънците, въпреки многочислеността си, започват да се оттеглят и дори побягват в паника към Тутракан. Около 13:00 часа генерал Теодореску нарежда на командира на сектора да изостави второ, трето, четвърто и пето укрепления.<ref name="ReferenceA"/> Към края на деня само първо укрепление е все още е под румънски контрол, тъй като разполага с мощно артилерийско прикритие отвъд Дунав.
 
Към вечерта на 5 септември цялата основна защитна линия е превзета, заедно с цялата неподвижна и част от мобилната румънска артилерия. Румънските единици са толкова дезорганизирани, че планираната контраатака с нови подкрепления от 15-та дивизия се отлага за следващия ден.<ref name="ReferenceA"/> Българските единици, особено тези от 4-та пехотна дивизия, също понасят тежки загуби и се нуждаят от нощта за реорганизация и по-добро позициониране на артилерията си.
 
Генерал Киселов е посетен от генерал Тошев и полковник [[Герхард Тапен|Тапен]]. И двамата са доволни от събитията през деня и въпреки тежките загуби, го призовават да продължи са нападението.<ref name="Torrey3" /><ref name="Министерство на войната203">Министерство на войната (1939), с. 596</ref>
 
==== Подновяване на атаката ====
[[Файл:Tropas-rumanas-cárpatos--rumaniassacrific00neguuoft.png|мини|Битката при Тутракан води до изтеглянето на седем румънски дивизии на север.]]
[[Файл:1916 Victime din Armata Bulgara in batalia de la Turtucaia.png|мини|Убити румънски войници след битката.]]
 
През нощта на 5 септември румънците се укрепяват с всички сили при по-слабата вторична защитна линия. Генерал Теодорески нарежда прегрупиране на войските, така че 9 батальона да защитават Сектор I, 12 батальона – Сектор II, 2 батальона – Сектор III, 5 батальона – Сектор IV, докато допълнителни 7 батальона остават в резерва. Тази заповед, обаче, достига войските едва на сутринта и единиците се оказват неспособни да я изпълнят.
 
Около 4:30 часа сутринта на 6 септември българската артилерия открива огън по сектори I и III. Войници от българската 4-та дивизия започват да прекосяват голямата гора, която отделя двете защитни линии. Подпомагани от мощната артилерийна подготовка, българските 7-ми и 31-ви полкове настъпват бързо. Към 12:30 часа те пресичат окопите, които са изоставени от защитниците по-рано през деня. Около 15:00 часа двата полка на 1/4 бригада се групират на хълма над Тутракан. През това време бригадата на Кметов също напредва, макар и не толкова бързо и с по-слаба организация. Части от нея достигат северния край на гората в 13:00 часа и веднага нападат румънските окопи, но едва към 15:30 часа окопите са превзети, след като повечето защитници се изтеглят, заради успеха на 1/4 бригада и на артилерийския обстрел. Към 17:30 часа бригадата достига хълма над града.
 
На 1/1 пехотна бригада е наредено да координира действията си с 4-та дивизия и да почне настъпление срещу десния фланг на отбранителната линия. Около 6:50 часа сутринта, докато все още изчаква да тръгне напред, единиците попадат под атаката на няколко румънски батальона, които заплашват да ги обркъжат, но са спредни от български подкрепления. След това, 1-ви и 6-ти полкове напредват и към 11:30 часа са вече на 800 метра от линията. Румънските защитници, вярвайки, че руска колона наближава от изток в помощ на обсадената крепост, оказват здрава съпротива.<ref name="Torrey3" /> Въпреки това, след като осъзнават, че „облекчителната колона“ всъщност е българска, те започват паническо отстъпление.<ref name="ReferenceA"/> Така, 1/1 бригада успява да навлезе в околностите на града към 17:00 часа.
 
В Сектор I, майор Хамерщайн навлиза в гората към 10:00 часа сутринта, където среща монго слаба румънска съпротива, които бързо се изтеглят назад. Следобеда се сблъсква с по-упорита съпротива при първо укрепление, след което продължава с настъплението, докато достига 4-та дивизия.
 
Единственият начин гарнизонът да бъде спасен сега е чрез помощта на външни сили и още на 5 септември генерал Аслан нарежда на командира на 9-та дивизия, генерал Бесарабеску, да тръгне решително към Силистра и да облекчи обсадения град.<ref name="ReferenceA"/> Командирът изпълнява тази заповед, оставяйки 4 батальона в Силистра и изпращайки останалите 5 батальона, 4 батареи и 2 ескадри да спрат обсадата. На 6 септември тези сили са пресрещнати и победени от българската 3/1 пехотна бригада, която има задачата да пази фланга на армията при село [[Зафирово|Сарсънлар]], на около 18 километра източно от Тутракан. С това съдбата на гарнизона е решена.<ref name="Torrey3" /><ref name="ReferenceA"/>
 
Ситуацията се влошава бързо за румънците, затова генерал Теодореску нарежда на хората си да минат в отстъпление и да се опитат да разкъсат обкръжаващите сили в посока Силистра. В 13:40 часа самият той се качва на лодка, за да премине Дунав, оставяйки хиляди паникьосани войници, някои от които се опитват да последват примера му, но се удавят в реката или биват ударени от артилерия.<ref name="Torrey3">{{cite book|author=Glenn E. Torrey|title=The Battle of Turtucaia (Tutrakan) (2 – 6 September 1916): Romania's Grief, Bulgaria's Glory}}</ref> Румънските опити да разбият обсадата и да избягат към Силистра също се оказват провал пред лицето на българската артилерия. Докато българите влизат в града, защитниците започват да се предават на големи групи. Към 15:30 часа полковник Марасеску, който по това време командва гарнизона, и неговите офицери пишат писмо към генерал Киселов на немски и го изпращат към трите сектора, предлагайки безусловно предаване на крепостта и нейните хора и оборудване.<ref name="Министерство на войната206">Министерство на войната (1939), с. 668</ref> Към 16:30 предложението за мир достига българския 1/31 батальон и веднага бива изпратено към полковник Икономов, който в 17:30 информира по телефона генерал Киселов за писмото и съдържанието му.<ref name="Министерство на войната206"/> Киселов приема предложението при условие, че целият военен персонал се събере на платото на юг от казармите на града преди 18:30 часа<ref name="Министерство на войната206"/>
 
== Последствия и памет ==
В битката загиват 8000 души, от които 1800 [[българи]]. Сред загиналите от българска страна има значителна част офицери. Мястото на сражението днес е военно гробище и един от [[Стоте национални туристически обекта]].
 
== Вижте още ==
* [[Битка при Карапелит Кочмар]]
* [[Добричка епопея]]
 
== Галерия ==
<gallery class="center">
<gallery>
Картинка:Monument_of_Panteley_Kiselov_in_Tutrakan,_Bulgaria.jpg|Паметник на ген. [[Пантелей Киселов]], ръководител на сражението
Картинка:Tutrakan-military-cemetery.jpg|Национален мемориал "[[Военно гробище (Тутракан)|Военно гробище]]" край [[Тутракан]]
Картинка:Memorial Tutrakan.JPG|Паметник на загиналите български воини за свободата на [[България]] край [[Тутракан]]
</gallery>
 
</center>
== Източници ==
<references/>
 
{{България в Първата световна война}}