Патет Лао: Разлика между версии

'''Патет Лао''' ({{lang-lo|ປະເທດລາວ}}; букв. – „Лаоска държава“) е [[комунистическо]] политическо движение и организация в [[Лаос]], формирана в средата на 20-и век. Групата в крайна сметка успява да поеме политическата власт през 1975 г. след [[Гражданска война в Лаос|лаоската гражданска война]]. Патет Лао е тясно свързана с виетнамските комунисти. По време на гражданската война тя е ефективно организирана, оборудвана и дори водена от народната армия на [[Виетнам]]. Те се борят срещу антикомунистическите сили във войната във Виетнам. Терминът става родово име за лаоските комунисти.

Политическото движение на Патет Лао е наричано първо „Лаоска народна партия“ (1955- – 1972), а по-късно и „Лаоската народна революционна партия“ (1972 г.). Ключовите ръководители са принц Суфанувонг, Фуми Вонгвичит, Нуак Фумсаван и Кхамтай Сифандоне.

Суфанувонг, който прекарва седем години в Нха Транг, когато е на 16 години във Виетнам<ref name="lcweb2.loc.gov">[http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+la0031) Laos: The Pathet Lao] Library of Congress Country Studies</ref><ref>{{cite book |title=At War in the Shadow of Vietnam: U. S. Military Aid to the Royal Lao Government, 1955 - – 1975 |page=7 }}</ref>, се среща с Хо Ши Мин, оженил се за виетнамка във Виетнам и помолил Виет Мин да създаде партизанска сила.

През август 1950 г. Суфанувонг се присъединява към Виетнам в централата на север от [[Ханой]], и става ръководител на Патет Лао, заедно с политическата си ръка, наречена „Нео Лао Исара“.<ref>{{cite book |title=At War in the Shadow of Vietnam: U. S. Military Aid to the Royal Lao Government, 1955 - – 1975 |pages=7, 142–143142 – 143 }}</ref> Патет Лао основава правителство на съпротивата с членове: Суфанувонг (министър-председател, министър на външните работи), Кайсоне Фомвихане (министър на отбраната), Нухак Фумсаван (министър на икономиката), Фуми Вонгвихит (вицепремиер, министър на вътрешните работи), Сук Вонсак, Ситън Комадам и Файданг Лоблияо. Това е опит да се даде фалшив фронт на властта на комунистическото движение в Лаос, като се твърди, че представлява единно непартийно усилие. Двама от най-важните му основатели са членове на Комунистическата Индокитайска партия, която се застъпва за свалянето на [[монархия]]та, както и за експулсирането на [[французи]]те.

Споразуменията от Женевската конференция от 1954 г. изискват изтеглянето на чужди сили и позволяват на Патет Лао да се утвърди като режим в двете северни провинции на Лаос. Вит Мин и Северен Виетнам, независимо от споразумението, никога не се оттеглят от граничните райони на Лаос, а Патет Лао продължава да функционира почти като клон на Виетнам. Два месеца след конференцията Виет Мин-Северен Виетнам, се формира група 100 със седалище в Бан Намео.

Комунистическите сили се борят с армията на краля, американските нередовни сили, а тайландските доброволчески сили в Лаос печелят ефективен контрол в североизточната и източната част на страната. Самото правителство е безсилно. В Патет Лао са "задържани"„задържани“ американски военнопленници по време и след войната във Виетнам (втора война в Индокитай).

Малко след като Парижките мирни споразумения приключват участието на [[САЩ]] във войната във Виетнам, Патет Лао и правителството на Лаос подписват споразумение за прекратяване на огъня през февруари 1973 г.<ref name="World Book">{{cite encyclopedia |encyclopedia=The World Book Year Book 1974 |title=Laos |last=Stalker |first=John N. |year=1974 |publisher=Field Enterprises Educational Corporation |location=Chicago |isbn=0-7166-0474-4 |lccn=62- – 4818 |page=375 }}</ref> През декември 1974 г. са отговорни за убийството на Чарлс Дийн и Нийл Шарман.