Зафирово: Разлика между версии

 

== История ==

 

Един от най-старите пътища, който започва от римската крепост Негритианис, по-късно българска крепост край село Малък Преславец, минава покрай западната част на селото. Според картата на Кастория Табула Пеутгерияна, тази стара артерия е свързвала река Дунав с вътрешността на страната – град Преслав. На мястото на днешното село се е издигала добре уредена римска станция. Югоизточно от селото има могила, която по произход е тракийска. Предполага се, че е свързана с живота и бита на най-древните жители на Балканския полуостров – траките. Тази могила се отнася към тракийските културни ценности на V – IV век пр.н.е. Археологически разкопки са правени от румънската администрация през 1929 година. Намерени са глинени съдове и делви с овъглена пшеница. Всичко, което е било намерено е пренесено в Румъния. В североизточната част на селото са открити останки от изчезнало селище, отнасящо се към раннославянската епоха. Така Зафирово се нарежда на трето място между раннославянските селище след селата Попина и Малък Преславец.⁽²⁾ Селото е възникнало през XVIII век от турските махали Сарсанлар (прегръдка) и Холозлар (петел). Най-богати, заможни и влиятелни през първата половина на XIX век са били турците от рода Амза. Те са притежавали 4500 дка. земи, пасища и гори. И до днес една от горите на селото се нарича Амзова гора. Земите им са обработвани, а стадата – отглеждани от българи, които са идвали само за печалба. Село Сарсанлар е упоменато като махала с 14 православни домакинства. Към 1828 год., в навечерието на Руско-турската война, селището съществува като имение на турския ага Алякантар, упоменат в бележките на граф Ланджеран, които той изпраща на главнокомандващия. През същата война сарсанларчани напускат селото и се заселват на север. След приключването на войната започва колонизация от турците и в опустялата махала се заселват група саръци –военнослужещи, чалмите на които са били жълти, облагодетелствани от султана със земята на селото. По-късно, след Кримската война през 1856 год., когато ролята на махалата става все по-голяма, тъй като се намирала на пътя между крепостите Силистра и Русе, се задължава да ги поддържа и охранява, а също и да им пренася пощата, се заселва и втората махала – Холозлар. Отглеждането на петли било наложително. Петлите се ползвали вместо часовници, защото мъжете трябвало да стават призори, за да охраняват. Населението, което идва от Балкана е било тясно свързано с национално-освободителното движение. Създаден е таен революционен комитет от Узун Рачо, Момчо Момчев и Стефан Тодоров. Събират се суми за съподвижника на Васил Левски – Димитър Калъксъзов, който не веднъж прехвърля Левски и Ангел Кънчев през селата Малък Преславец и Попина.⁽³⁾