Тутраканска битка: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
м дребно
Ред 70:
|Картечници || style="width:40pt; text-align:right;"|12|| style="width:40pt; text-align:right;"|17|| style="width:40pt; text-align:right;"|1|| style="width:40pt; text-align:right;"|1,4|| style="width:40pt; text-align:right;"|4|| style="width:40pt; text-align:right;"|5,7
|-
|БригадиЕскадрони || style="width:40pt; text-align:right;"|1|| style="width:40pt; text-align:right;"|-|| style="width:40pt; text-align:right;"|-|| style="width:40pt; text-align:right;"|-|| style="width:40pt; text-align:right;"|0,3|| style="width:40pt; text-align:right;"|-
|-
|Бойци || style="width:40pt; text-align:right;"|18 000|| style="width:40pt; text-align:right;"|6 300|| style="width:40pt; text-align:right;"|2,7|| style="width:40pt; text-align:right;"|1|| style="width:40pt; text-align:right;"|6 000|| style="width:40pt; text-align:right;"|2 100
Ред 107:
В Сектор I, майор Хамерщайн навлиза в гората към 10:00 часа сутринта, където среща много слаба румънска съпротива, които бързо се изтеглят назад. Следобеда се сблъсква с по-упорита съпротива при първо укрепление, след което продължава с настъплението, докато достига 4-та дивизия.
 
Единственият начин гарнизонът да бъде спасен сега е чрез помощта на външни сили и още на 5 септември генерал Аслан нарежда на командира на 9-та дивизия, генерал Бесарабеску, да тръгне решително към Силистра и да облекчи обсадения град.<ref name="ReferenceA"/> Командирът изпълнява тази заповед, оставяйки 4 батальона в Силистра и изпращайки останалите 5 батальона, 4 батареи и 2 ескадриескадрона да спрат обсадата. На 6 септември тези сили са пресрещнати и победени от българската 3/1 пехотна бригада, която има задачата да пази фланга на армията при село [[Зафирово|Сарсънлар]], на около 18 километра източно от Тутракан. С това съдбата на гарнизона е решена.<ref name="Torrey3" /><ref name="ReferenceA"/>
 
Ситуацията се влошава бързо за румънците, затова генерал Теодореску нарежда на хората си да минат в отстъпление и да се опитат да разкъсат обкръжаващите сили в посока Силистра. В 13:40 часа самият той се качва на лодка, за да премине Дунав, оставяйки хиляди паникьосани войници, някои от които се опитват да последват примера му, но се удавят в реката или биват ударени от артилерия.<ref name="Torrey3">{{cite book|author=Glenn E. Torrey|title=The Battle of Turtucaia (Tutrakan) (2 – 6 September 1916): Romania's Grief, Bulgaria's Glory}}</ref> Румънските опити да разбият обсадата и да избягат към Силистра също се оказват провал пред лицето на българската артилерия. Докато българите влизат в града, защитниците започват да се предават на големи групи. Към 15:30 часа полковник Марасеску, който по това време командва гарнизона, и неговите офицери пишат писмо към генерал Киселов на немски и го изпращат към трите сектора, предлагайки безусловно предаване на крепостта и нейните хора и оборудване.<ref name="Министерство на войната206">Министерство на войната (1939), с. 668</ref> Към 16:30 предложението за мир достига българския 1/31 батальон и веднага бива изпратено към полковник Икономов, който в 17:30 информира по телефона генерал Киселов за писмото и съдържанието му.<ref name="Министерство на войната206"/> Киселов приема предложението при условие, че целият военен персонал се събере на платото на юг от казармите на града преди 18:30 часа<ref name="Министерство на войната206"/>