Тутраканска битка: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м дребно |
мРедакция без резюме |
||
Ред 43:
След дъждовната нощ, 4-та преславска дивизия напредва на 3 септември към бодливата тел на основната защитна линия на Сектор II, изтласквайки румънските патрули и премествайки тяхната тежка артилерия. В хода на действията, дивизията отблъсква няколко румънски контраатаки, докато претъпява само леки загуби. В Сектор II 1/1 пехотна бригада успява да се приближи към основната защитна линия без съпротива.
Румънската позиция постепенно упада. Генерал [[Константин Теодореску|Теодореску]] е принуден да отвърне на исканията на командирите на сектори I и III за подкрепления, като изпраща последните си резерви (което се оказва безсмислено, тъй като основната българска атака е планирана за Сектор II). Въпреки песимистичните доклади на Теодореску, румънското висше командване поддържа надеждата си, че крепостта ще издържи, докато бъде подкрепена от румънски и руски войски, идващи от изток, или, че гарнизонът ще успее да се измъкне от обкръжението и ще се оттегли до [[Силистра]].<ref name="Torrey3" /> На 3 септември се правят първите опити да се помогне на Тутраканската крепост от румънски войници на дясното крило на българската Трета армия, но те биват победени от българската [[Първа конна дивизия]] при селата [[Кочмар]] и [[Карапелит]], където румънската 19-та пехотна дивизия претъпява 654 убити или ранени и поне 700 пленени.<ref name="Министерство на войната45">Министерство на войната (1939), с. 451</ref>
В 11 часа сутринта на 3 септември генерал [[Стефан Тошев|Тошев]], вече разговарял с генерал [[Пантелей Киселов|Киселов]], издава Заповед 17 за нападението на Тутракан на другия ден. Според заповедта, командирът на 4-та дивизия ще поеме контрол над всички сили, действащи срещу крепостта, и ще определи точния час за нападение на пехотата, след като подготвителните артилерийски баражи нанесат достатъчно щети. Майор фон Хамерщайн и неговата група трябва да нападнат и превземат второ укрепление в Сектор I (Запад), основната атака трябва да бъде нанесена от 4-та дивизия срещу пети и шесто укрепление в Сектор II (Юг) и накрая, 1/1 бригада трябва да превземе осмо укрепление в Сектор II (Изток). За да защити десния фланг на тези войски, генерал Тошев натоварва останалите две бригади от [[Първа софийска пехотна дивизия]] със задачата да наблюдават румънските действия в Силистра.<ref name="Министерство на войната27">Министерство на войната (1939), с. 469</ref> Когато Киселов получава заповедта, той използва новата си позиция на общ командир на действията, за да направи няколко промени по плана. Пето и шесто укрепление ще се атакуват само от бригадата на [[Хараламби Кметов|Кметов]], докато бригадата на Икономов е насочена към седмо укрепление. Цялата тежка артилерия е поставена под командването на [[Втори артилерийски полк]], полковник Ангелов, който трябва да изпълни планирания артилерийски залп от 9 часа сутринта. Пехотата трябва да се приближи на 150 метра и да изчака края на залпа. Ангелов, обаче, предчувства, че разузнаването за румънските позиции е недостатъчно и, че българските батареи се нуждаят от по-добри позиции, така че поисква нападението да бъде отложено с един ден. Освен това, комуникацията с групата на фон Хамерщайн е слава, а двете германски роти с миномети, които са жизненоважни за напредването в този сектор, имат нужда от повече време за да се позиционират. Това убеждават генерал Киселов да отложи атаката.
| |||