Уикипедия

Карпош: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
формат и стил
Ред 9:
| починал-място = [[Скопие]], [[Османска империя]]
}}
'''Петър''', по-известен с прозвището ''„Карпош“'', е [[българи|български]] бунтовник, [[Въстание на Петър Карпош|водач на бунт]] в северна [[Македония (област)|Македония]], обявен за [[крал]] под сюзеренитета на [[Свещена Римска империя|императора на Свещената Римска империя]].▼
[[File:Karposh_memory_table_Skopje.JPG|thumb|250px|Мемориална плоча в Скопие на мястото, където е убит Карпош войвода]]▼
== Биографична справка ==
▲'''Петър''', по-известен с прозвището ''„Карпош“'', е [[българи|български]] бунтовник, водач на бунт в северна [[Македония (област)|Македония]], обявен за крал под сюзеренитета на [[Свещена Римска империя|императора на Свещената Римска империя]].
Сведенията за живота муна Петър Карпош са оскъдни. Роден е вероятно в село [[Войница (Община Чашка)|Войница]].<ref>[http://books.google.com/books?id=pDYvAAAAMAAJ&q=карпош+влашко&dq=карпош+влашко&hl=en&ei=lvJHTv3sKZDvsgbqxdS7Bw&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=1&sqi=2&ved=0CCkQ6AEwAA Istoria na Bŭlgaria v chetirinadeset toma: Bŭlgarskiat narod pod osmansko vladichestvo, ot XV do nachaloto na XVIII v. Authors Velizar Ivл Velkov, Vladislav Paskalev, Edinen tsentŭr po istoria (Bulgaria), Institut za istoria (Bŭlgarska akademia na naukite), 1999, стр. 238.]</ref> Оскъдицата в родния му край го принудилипринуждава да търси препитание в [[Кратово|кратовските]] [[рудник|рудници]]. Известно време тойе били във [[Влашко]] на гурбет. Понесъл сам турски издевателства, става хайдутин. ТойПетър първоКарпош водиповежда [[хайдутин|хайдушка чета]] в [[Доспат]]ско в края на [[17 век]].<ref>Петър Петров, Карпошовото въстание 1689 г., София, 1994.</ref> През [[1689]] г. той повежда българското въстание срещу [[Османска империя|османската власт]] по време на [[Австро-турска война (1683-1699)|Австро-турската война]] в северните и североизточните части на [[Македония (област)|Македония]], в областите на [[Куманово]] и [[Крива паланка]].▼
 
▲Сведенията за живота му са оскъдни. Роден е вероятно в село [[Войница (Община Чашка)|Войница]].<ref>[http://books.google.com/books?id=pDYvAAAAMAAJ&q=карпош+влашко&dq=карпош+влашко&hl=en&ei=lvJHTv3sKZDvsgbqxdS7Bw&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=1&sqi=2&ved=0CCkQ6AEwAA Istoria na Bŭlgaria v chetirinadeset toma: Bŭlgarskiat narod pod osmansko vladichestvo, ot XV do nachaloto na XVIII v. Authors Velizar Ivл Velkov, Vladislav Paskalev, Edinen tsentŭr po istoria (Bulgaria), Institut za istoria (Bŭlgarska akademia na naukite), 1999, стр. 238.]</ref> Оскъдицата в родния му край го принудили да търси препитание в [[Кратово|кратовските]] рудници. Известно време той бил във [[Влашко]] на гурбет. Понесъл сам турски издевателства, става хайдутин. Той първо води [[хайдутин|хайдушка чета]] в [[Доспат]]ско в края на [[17 век]].<ref>Петър Петров, Карпошовото въстание 1689 г., София, 1994.</ref> През [[1689]] г. той повежда българското въстание срещу [[Османска империя|османската власт]] по време на [[Австро-турска война (1683-1699)|Австро-турската война]] в северните и североизточните части на [[Македония (област)|Македония]], в областите на [[Куманово]] и [[Крива паланка]].
<br />
=== Предистория и ход на въстанието ===
 
С навлизането на австрийските войски в турските владения избухват бунтове на българите в [[Пловдив]] и [[София]]. След това мнозина от тези българи се присъединяват към австрийците в [[Ниш]] и заедно с тях нападат мохамеданските градове. От Западните Родопи ([[Доспат]]) хайдушкият войвода търси връзка с австрийците, достигайки [[Знеполе]], където вероятно създава своя „свободна територия“. Тогава лично султанът издава заповед Карпош да бъде заловен и наказан. <br /> След като австрийците овладяват и се установяват в [[Ниш]] и превземат турските крепостиот [[Смедерево]] и [[Видин]] през [[Пирот]] до [[Скопие]], [[Призрен]] и [[Щип]], а [[Страхил войвода]] напада [[Кюстендил]], султанът прави всичко възможно да потуши българското въстание, като привлече войводата Карпош на своя страна. Той е амнистиран и е назначен за началник на мартолосите в [[Кюстендил]]ско и [[Македония (област)|Македония]]. Войводата обаче, отхвърля съблазните на турците, оглавява въстаналите българи и превзема [[Крива паланка]] и [[Куманово]]. Влиза в контакт с австрийския император [[Леополд I (Свещена Римска империя)|Леополд I]], който сред падането на Видинското царство е титуляр на Българската корона <ref>[http://www.heraldika-bg.org/titulni.htm |Иван Войников и Стоян Антонов, Титулни гербове на България]</ref>. С негово съгласие Карпош се обявява за „[[крал]] на [[Куманово]]“ и [[васал]] на императора, получава от него кралски калпак и писма, потвърждаващи властта му в освободените земи. Действа заедно с другия българин [[Страхил войвода]], имащ ранг на генерал в австрийската войска, станал войвода на [[Ниш]], командващ въстанници-доброволци и български хайдути. Кралят формира въоръжен отряд от 5000 [[християни]]. В крепостта Куманово от Карпош са направени нови укрепления. <br />▼
На 20 ноември 1689 г., след оттеглянето на австрийската армия на зимни квартири, срещу въстаналите българи е средоточена огромна военна сила – частите на Халил паша, еничарите на Махмуд паша и 30-хилядната орда на кримския татарски хан Селим Гирай. <br />
При Кюстендил турците отхвърлят охраняващ проходите отред на въстанниците от около 100 души и настъпват към Крива папанка, Куманово и Скопие. <br />
В Крива папанка защитниците българи, австрийци и унгарци са избити, а градът е запален. <br />
Генералното сражение е пред крепостта Куманово. Съпротивата на въстанниците, приели открития бой, е потушена от многократно превъзхождащите ги войски на противника, събрани от всички краища на империята, оглавени лично от командващия унгарския фронт сераскер Махмуд паша. Според някои източници тогава е пленен Карпош войвода, <br />
[[Файл:Naredba za ubistvo na Karpos.jpg|мини|вляво|Заповед за убийството на Карпош]]
▲С навлизането на [[Австрийска империя|австрийските войски]] в турските[[Османска империя|османските владения]] избухват бунтове на българите в [[Пловдив]] и [[София]]. След това мнозина от тези българи се присъединяват към австрийците в [[Ниш]] и заедно с тях нападат мохамеданските градове. От Западните Родопи ([[Доспат]]) хайдушкият войвода Петър Карпош също търси връзка с австрийците, достигайки [[Знеполе]], където вероятно създава своя „свободна територия“. Тогава лично султанът издава заповед Карпош да бъде заловен и наказан. <br /> След като австрийците овладяват и се установяват в [[Ниш]] и превземат турскитесерия крепостиоттурски крепости от [[Смедерево]] и [[Видин]] през [[Пирот]] до [[Скопие]], [[Призрен]] и [[Щип]], а [[Страхил войвода]] напада [[Кюстендил]], султанът прави всичко възможно да потуши българското въстание, като привлече войводата Карпош на своя страна. Той е амнистиран и е назначен за началник на мартолосите[[мартолоси]]те в [[Кюстендил]]ско и [[Македония (област)|Македония]]. Войводата обаче, отхвърля съблазните на турците, оглавява въстаналите българи и превзема [[Крива паланка]] и [[Куманово]]. Влиза в контакт с австрийския император [[Леополд I (Свещена Римска империя)|Леополд I]], който сред падането на Видинското царство е титуляр на Българската корона <ref>[http://www.heraldika-bg.org/titulni.htm |Иван Войников и Стоян Антонов, Титулни гербове на България]</ref>. С негово съгласие Карпош се обявява за „[[крал]] на [[Куманово]]“ и [[васал]] на императора, получава от него кралски калпак и писма, потвърждаващи властта му в освободените земи. Действа заедно с другия българин [[Страхил войвода]], имащ ранг на генерал в австрийската войска, станал войвода на [[Ниш]], командващ въстанници-доброволци и български хайдути. Кралят формира въоръжен отряд от 5000 [[християни]]. В крепостта Куманово от Карпош са направени нови укрепления. <br />
Според други сведения той пада в плен по-късно когато е унищожен последният му отряд от 200 души и [[Скопие]] пада без битка. Карпош е набит на кол от татарският хан Герай при моста в Скопие в края на [[1689]] г. На 8 октомври 1690 е последното сведение за Страхил войвода и въстаналите българи в Ниш. В 1689 г. в [[Тракия]] в района на [[Пазарджик]], [[Панагюрище]], [[Копривщица]], [[Оборище (Област Пазарджик)|Мечка]] и [[Поибрене]] изразител на антитурското брожение става [[Балчо войвода]]. Той впоследствие се насочва към [[Кюстендил]] и [[Щип]] и действа в района ''„със своите бунтовници“''. В януари 1708 г. турците мобилизират видинските войски за борба с него в района на [[Белоградчик]] и [[Крушевац|Крушевец]].<br />▼
На 20 ноември 1689 г., след оттеглянето на австрийската армия на зимни квартири, срещу въстаналите българи е средоточена огромна военна сила – частите на Халил паша, [[еничари]]те на Махмуд паша и 30-хилядната орда на [[кримски татари|кримския татарски]] [[хан]] [[Селим Гирай]]. При Кюстендил турците отхвърлят охраняващ проходите отред на въстанниците от около 100 души и настъпват към Крива папанка, Куманово и Скопие. В Крива папанка защитниците българи, австрийци и унгарци са разбити, а градът е запален. Генералното сражение е пред крепостта Куманово. Съпротивата на въстанниците, приели открития бой, е потушена от многократно превъзхождащите ги войски на противника, събрани от всички краища на империята, оглавени лично от командващия унгарския фронт сераскер Махмуд паша. Съществуват няколко версии за точното място на залавянето на Карпош и подробностите за въстанието. Според някои източници тогава е пленен Карпош войвода. Според други сведения той пада в плен по-късно когато е унищожен последният му отряд от 200 души и [[Скопие]] пада без битка. Карпош е набит на кол от татарският хан при моста в Скопие в края на [[1689]] г.
 
=== Последствия ===
След навлизането си в Северна България през юни 1689 г. Герай хан извършва масови погроми и потурчвания на българите от [[Добруджа]] до [[Тетевен]]ско, които принуждават многобройно българско население да избяга през Дунава във Влашко. При повторното завладяване на освободените от въстанието и австрийските войски западни български земи турците извършват такива кланета и палежи, които принуждават многобройно българско население да избяга в [[Австрия]] и [[Банат]].<br />
▲Според други сведения той пада в плен по-късно когато е унищожен последният му отряд от 200 души и [[Скопие]] пада без битка. Карпош е набит на кол от татарският хан Герай при моста в Скопие в края на [[1689]] г. На 8 октомври 1690 е последното сведение за Страхил войвода и въстаналите българи в Ниш. В 1689 г. в [[Тракия]] в района на [[Пазарджик]], [[Панагюрище]], [[Копривщица]], [[Оборище (Област Пазарджик)|Мечка]] и [[Поибрене]] изразител на антитурското брожение става [[Балчо войвода]]. Той впоследствие се насочва към [[Кюстендил]] и [[Щип]] и действа в района ''„със своите бунтовници“''. В януари 1708 г. турците мобилизират видинските войски за борба с него в района на [[Белоградчик]] и [[Крушевац|Крушевец]]. След навлизането си в Северна България през юни 1689 г. Селим Гирай хан извършва масови погроми и потурчвания на българите от [[Добруджа]] до [[Тетевен]]ско, които принуждават многобройно българско население да избяга през Дунава във Влашко. При повторното завладяване на освободените от въстанието и австрийските войски западни български земи турците извършват такива кланета и палежи, които принуждават многобройно българско население да избяга в [[Австрия]] и [[Банат]].<br />
 
▲[[File:Karposh_memory_table_Skopje.JPG|thumb|250px|Мемориална плоча в Скопие на мястото, където е убит Карпош войвода]]
Съществуват няколко версии за точното място на залавянето на Карпош и подробностите за въстанието.
== Памет ==
Морският нос [[Карпош (нос)|Карпош]] на остров Сноу в [[Антарктика]] е наименуван в негова чест.<ref>[http://data.aad.gov.au/aadc/gaz/scar/display_name.cfm?gaz_id=134723 SCAR Composite Gazetteer of Antarctica]: Karposh Point.</ref> В Република Македония редица географски и административни обекти също са именувани на Петър Карпош.▼
 
== ДругиВижте също ==
* [[Въстание на Петър Карпош]]
▲Морският нос [[Карпош (нос)|Карпош]] на остров Сноу в [[Антарктика]] е наименуван в негова чест.<ref>[http://data.aad.gov.au/aadc/gaz/scar/display_name.cfm?gaz_id=134723 SCAR Composite Gazetteer of Antarctica]: Karposh Point.</ref>
* [[Карпош (община)]]
 
== Източници ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Карпош“.