Католицизъм в България: Разлика между версии

Първите български католически свещеници получават образованието си в „Илирийския колеж“ в [[Лорето (Марке)|Лорето]] и в „Климентския колеж“ в [[Рим]] през XVII век. По това време в турските документи българите са били записвани със собственото име и с името на бащата (фамилното име не е съществувало). В колежа българите са били регистрирани с фамилия съставена от бащиното име с наставка „-ич“ (подобно на хърватите). По-късно българският католически клир е обучаван в други институции на Конгрегацията за пропаганда на вярата в Рим. През XIX век се създават и същестуват за кратко или за по-дълго католически семинарии в Пловдив ([[Католическа семинария (Пловдив)|Католическа семинария]]), Сан-Стефано (днес квартал на Истанбул), Чопля (днес квартал на Букурещ), Русе, Свищов, Одрин, Солун ([[Солунска българска семинария]]), Ямбол, Стара Загора и Цариград. В тях се обучава българското католическо свещеничество. По-висока степен на образование монасите получават в Ориенталския капуцински институт в Буджа (днес квартал на [[Измир]] в Турция). След Първата световна война много от семинариите са затворени и обучението на католическия клир е основно в Италия и Франция.