Карпошово въстание: Разлика между версии

В контекста на тези събития и по подобие на [[Второ Търновско въстание|Търново]] и [[Чипровско въстание|Чипровци]], през октомври 1689 избухва въстание в [[Кюстендилски санджак]] - в района между [[Кюстендил]], [[Пирот]] и Скопие. Според турския историк Силяхдар Фъндъклъ Мехмед Ага, въстаническият лидер Карпош първоначално е [[войвода]] в близост до Доспат в съвременна [[България]]. Още през лятото на 1689, надявайки се на помощта на австрийските войски, хайдути и [[войнуци]], водени от [[Страхил войвода]], вдигат оръжие в района на Северна Тракия между [[Пловдив]] и [[Пазарджик]].<ref>War and Society in East Central Europe: East Central European Society and War in the Pre-Revolutionary Eighteenth Century, [//en.wikipedia.org/wiki/B%C3%A9la_K._Kir%C3%A1ly Béla K. Király], [//en.wikipedia.org/wiki/Gunther_E._Rothenberg Gunther Erich Rothenberg], Brooklyn College Press, 1982, pp. 319-320.</ref>  За да да устоят срещу Страхиловия  бунт, османците назначават Карпош за главнокомандващ на християнските помощни сили в района между [[София]], [[Велес]], [[Дойран]], [[Кюстендил]] и [[Гоце Делчев (град)|Неврокоп]]. Въпреки това, той се преминава на страната на противника и завладява [[Крива паланка|Крива-Паланка]] - крепост на Османската империя с шест оръдейни топа, която той е прави свой център. Бунтовниците укрепват и осигуряват втора отправна точка близо до [[Куманово]]. Не е ясно дали австрийците действително оказват помощ на въстаниците. Според съвременните Османски хроники и местните легенди, Карпош е известен като "кралят на Куманово", титла, възложена на него император [[Леополд I (Свещена Римска империя)|Леополд I]] , който му изпраща красив калпак като подарък в знак на признание.<ref>[https://books.google.com/books?id=QaVnAAAAMAAJ Habsburgs and Ottomans between Vienna and Belgrade (1683-1739) Ivan Părvev p. 92]</ref>

Карпошовото въстание, продължило около шест седмици, е потушено. За бунтовниците, които са оцелели в битките няма друго спасение от османското правосъдие, освен да напуснат Балканите. Много бягат на север отвъд [[Сава (река)|Сава]] и [[Дунав]]. Счита се, че попадналите в Украйна въстаници остават на руска военна служба, като там след седемдесет години е сформиран т.нар. [[Македонски полк (1759)]]. Опустелите райони по-късно са заселени с [[Албанци в Република Македония|албанци]].