Голяма турска война: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
/* ЦИЕ Пролет 2018 – нови или подобрени статии |
||
Ред 30:
Войната завършва със [[стратегия|стратегическа]] победа на европейските християнски сили над Османската империя. След [[битка при Виена|битката при Виена]] инициативата във вековния религиозен конфликт преминава в християнски ръце.
Още през февруари 1687 г. австрийският император [[Леополд I]] изпраща манифест до цариградския патриарх Калиник VII с молба да подбуди християнските народи на Балканите да се надигнат против османците и да застанат на страната на Австрия.
На 11 септември 1687 г. в [[битка при Зента|битката при Зента]] [[Евгений Савойски]] окончателно прекършва османските амбиции за завоюване на [[Централна Европа]] посредством превземането на [[Виена]].
През лятото на 1688 г., когато Военният съвет на Австрия решава да пренесе бойните действия на Балканския полуостров, едно от важните съображения е, че балканските християни ще се включат най-активно в борбата против турците. Такива данни предоставя и прочутия меморандум на [[Георги Бранкович]], изпратен до австрийския император. През същата 1688 г., когато превземат Белград, австрийците поставят на Турция като условие за постигане на мир да им бъдат отстъпени Трансилвания, Влашко, Молдова, Босна с Херцеговина, Сърбия и България. Избухват [[въстание на Петър Карпош|въстанията на Карпош]], в [[Второ Търновско въстание|Търново]] и [[Чипровско въстание|Чипровци]]<ref>[http://macedonia.kroraina.com/pp/index.htm Петър Петров,проф. д-р "Карпошовото въстание (1689 г.)", Македонски Научен Институт; Македонска Библиотека No 25; София, 1994]</ref>.
{{мъниче}}
Войната завършва с подписването на [[Карловецки мирен договор|Карловецкия мирен договор]], последван от отделния [[Константинополски мирен договор (1700)|Константинополски мирен договор]] между Османската империя и Русия.<ref>{{cite book |last= Матанов |first= Христо |authorlink= Христо Матанов |title= Балкански хоризонти (част 1), От могъщество към криза, стр. 289-312 |year= 2007 |publisher= Парадигма, ISBN 954-9536-98-X }}</ref>
| |||