Уикипедия

Жан Батист Камий Коро: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
форматиране: 26x число+г., 18x нов ред, 11x кавички, 8x тире-числа, 3x запетая, 3x тире, 192 интервала (ползвайки Advisor)
Ред 30:
| общомедия = Jean-Baptiste-Camille Corot
}}
'''Жан Батист Камий Коро''' ({{lang-fr|Jean-Baptiste Camille Corot}}) ([[16 юли]] [[1798]] – [[22 февруари]] [[1875]]) е бележит френски [[художник]]. Той е добре познат със своите [[пейзаж]]и и [[портрет]]и, в стила на [[неокласицизъм|неокласицизма]] и [[импресионизъм|импресионизма]].
 
== Биография и творчество ==
 
 
=== Живот ===
Камий Коро произхожда от буржоазно семейство. Майка му е била известна шивачка на шапки /модистка/. Роден в Париж, първоначално той живее при бавачка на село. След като посещава един парижки пансион, той продължава в гимназията в [[Руан]] и завършва обучение като търговец на платове. На 26 години той изоставя нелюбимото занимание и поема по пътя на твореца. Става ученик на [[Жан-Виктор Бертен]], един от главните представители на пейзажната живопис. През 1825 заминава за [[Рим]] и три години рисува в Кампаня романа /хълмистите околности на Рим/; Връща се в Париж и наема ателие на "Ру„Ру Волтер"Волтер“. Предприема походи през Франция, Нидерландия и Швейцария.▼
 
[[Файл:Jean-Baptiste- Camille Corot 032- autoportrait.jpg|мини|"Момиче в червено чете"„Автопортрет“]]▼
 
От 1827 Коро взема редовно участие в Парижкия салон. През 1846г1846 г. става рицар на Почетния легион, а през 1867 му е присъдено офицерско звание. Последният адрес на Коро  е № 56 на улица Rue du Faubourg Poissonnière. След смъртта му тялото му е положено  в парижкото гробище [[Пер Лашез]].▼
▲Камий Коро произхожда от буржоазно семейство. Майка му е била известна шивачка на шапки /модистка/. Роден в Париж, първоначално той живее при бавачка на село. След като посещава един парижки пансион, той продължава в гимназията в [[Руан]] и завършва обучение като търговец на платове. На 26 години той изоставя нелюбимото занимание и поема по пътя на твореца. Става ученик на [[Жан-Виктор Бертен]], един от главните представители на пейзажната живопис. През 1825 заминава за [[Рим]] и три години рисува в Кампаня романа /хълмистите околности на Рим/; Връща се в Париж и наема ателие на "Ру Волтер". Предприема походи през Франция, Нидерландия и Швейцария.
[[Файл:Jean-Baptiste -Camille Corot - autoportrait032.jpg|мини|"Автопортрет"„Момиче в червено чете“]]
▲От 1827 Коро взема редовно участие в Парижкия салон. През 1846г. става рицар на Почетния легион, а през 1867 му е присъдено офицерско звание. Последният адрес на Коро  е № 56 на улица Rue du Faubourg Poissonnière. След смъртта му тялото му е положено  в парижкото гробище [[Пер Лашез]].
▲[[Файл:Jean-Baptiste-Camille Corot 032.jpg|мини|"Момиче в червено чете"]]
Най-известният му ученик е [[Камий Писаро]].
 
В последните си години Камий Коро отделя голямо внимание на благотворителността. Огромния търговски успех на художника, който той увеличава между другото и чрез много умела реклама, бива използван в различни видове социални дейности. Например в областта на живописта Коро посредничи при даването на поръчки за картини на млади художници. Многократно дарява големи суми за бедните парижани. През 1872г1872 г. Коро купува къща за обеднелия и вече сляп [[Оноре Домие]]. През 1875г1875 г. подарява на вдовицата на [[Жан Франсоа Миле]] 10 000 франка, за да може да осигури прехраната на децата им. Освен това Коро подпомага детска ясла на улица Rue Vandrezanne в Париж.
[[Файл:Jean-Baptiste-Camille Corot, 1850-51 - The Haymakers.jpg|мини|"Събирачи„Събирачи на сено"сено“, 1850-1851г – 1851 г.]]
Коро остава ерген и без деца. Germain Bazin пише през 1942г1942 г.: „Той нямаше нужда да продължава да живее в плът и кръв и да следва тъмните страсти, които са общи за всички Хора.“
 
 
=== Постижения ===
[[Файл:Camille Corot - Woman with a Pearl.jpg|мини|„Момичето с перлата“]]
Коро открива в Италия своя стил в пейзажната живопис – свободна, но стегната композиция с приглушени цветове, който той развива след 1850г1850 г. до чистия стил на „живописта на настроението“, която „превръща едно конкретно природно явление в едно хармонично цяло за дадения момент“ /според Алоиз Ригл /Alois Riegl/. Коро е един от главните представители на барбизонската школо, към която принадлежат и [[Теодор Русо]], [[Шарл Франсоа Добини]] и Жан Франсоа Миле. В по-късните си години Коро е познат като „татко Коро“ – „Père Corot“, символизиращ фигурата на бащата на Парижката художествена сцена. Коро е считан още тогава за водещият пейзажист на Франция. Негови съвременници, в Англия обаче, са [[Уилям Търнър]] и [[Джон Констабъл|Джон Констабъл.]] Освен пейзажи Коро рисува и женски портрети.▼
[[Файл:Jean-Baptiste-Camille Corot - The Church in Marissel.jpg|мини|"Църквата„Църквата в Марисел"Марисел“]]▼
Коро е оказал решаващо влияние върху импресионизма. Много известни художници се позовават на неговото влияние или се считат за негови ученици, например [[Берта Моризо]] /Berthe Morisot/, [[Еужен Буден]] /Eugène Boudin/, Stanislas Lépine [[Станислас Лепин]], Antoine Chintreuil Антоан Шентрейл, François-Louis Français Франсоа [[Луи Франсе]], , Charles Le Roux и  Barthélemy Menn Бертълъми Мен.▼
 
[[Файл:Jean-Baptiste-Camille Corot - WomanVue withde aFlorence Pearldepuis le jardin de Boboli.jpg|мини|"Момичето„Изглед към Флоренция от градината сна перлата"Боболи“]]
▲Коро открива в Италия своя стил в пейзажната живопис – свободна, но стегната композиция с приглушени цветове, който той развива след 1850г. до чистия стил на „живописта на настроението“, която „превръща едно конкретно природно явление в едно хармонично цяло за дадения момент“ /според Алоиз Ригл /Alois Riegl/. Коро е един от главните представители на барбизонската школо, към която принадлежат и [[Теодор Русо]], [[Шарл Франсоа Добини]] и Жан Франсоа Миле. В по-късните си години Коро е познат като „татко Коро“ – „Père Corot“, символизиращ фигурата на бащата на Парижката художествена сцена. Коро е считан още тогава за водещият пейзажист на Франция. Негови съвременници, в Англия обаче, са [[Уилям Търнър]] и [[Джон Констабъл|Джон Констабъл.]] Освен пейзажи Коро рисува и женски портрети.
▲[[Файл:Jean-Baptiste-Camille Corot - The Church in Marissel.jpg|мини|"Църквата в Марисел"]]
▲Коро е оказал решаващо влияние върху импресионизма. Много известни художници се позовават на неговото влияние или се считат за негови ученици, например [[Берта Моризо]] /Berthe Morisot/, [[Еужен Буден]] /Eugène Boudin/, Stanislas Lépine [[Станислас Лепин]], Antoine Chintreuil Антоан Шентрейл, François-Louis Français Франсоа [[Луи Франсе]], , Charles Le Roux и  Barthélemy Menn Бертълъми Мен.
 
[[Файл:Jean-Baptiste-Camille Corot - Vue de Florence depuis le jardin de Boboli.jpg|мини|"Изглед към Флоренция от градината на Боболи"]]
=== Фалшификати ===
Коро е един от най-фалшифицираните художници в света. От една страна това се дължи на неговата щедрост: той подарява и оставя в наследство много от своите картини, без да е изготвили преди това техни копия. Някои свои картини предоставил на свои приятели-художници, като им разрешил да изготвят копия от тях. В по-късните му години, когато вече е достигнал славата, около него се събират бедни художници. Той им помага, като им разрешава да изготвят в неговото ателие вариации на един и същи мотив. ▼
 
 
▲Коро е един от най-фалшифицираните художници в света. От една страна това се дължи на неговата щедрост: той подарява и оставя в наследство много от своите картини, без да е изготвили преди това техни копия. Някои свои картини предоставил на свои приятели-художници, като им разрешил да изготвят копия от тях. В по-късните му години, когато вече е достигнал славата, около него се събират бедни художници. Той им помага, като им разрешава да изготвят в неговото ателие вариации на един и същи мотив.
 
Друга причина за големия брой фалшификати е, че не е подписвал част от произведенията си, понякога преработвал творби на свои колеги и поставял по тяхна молба на тези картини подписа си.
 
Трета причина е фактът, че понякога търговци на негови произведения полагали върху им собствения си подпис.
 
Според художествения критик на „Франкфуртер алгемайне цайтунг“ Никлас Маак Фернан Леже бил признал на стари години, че за да спечели пари е „нарисувал двадесет и пет фалшиви Коро“. Коро веднъж се бил пошегувал:“От 1500 картини, които съм нарисувал, 3000 се намират в Америка.“
Line 70 ⟶ 63:
Огромната продуктивност на Коро и разнообразието на неговия стил междувременно са допринесли за това, фалшификатите да са трудно откриваеми. В Америка се предполага, че има особено много фалшиви Коро, заради популярността му сред американските колекционери.
 
[[Файл:Venise, La Piazetta (Camille Corot).jpg|мини|"Венеция„Венеция, Ла пиацетта"пиацетта“]]
 
=== Творби ===
·       „Моста на Нарни-Нарн – Аугустусбрюке над река Нера“ /Лувър/, 1826, масло 34Х48см34Х48 см▼
 
· „Колизеумът и Градините Фарнези в Рим“ /Лувър/, 1826, масло, 30,5Х48
 
·       „Албанка“, изложена Бруклинския музей в Ню Йорк▼
▲·       „Моста на Нарни- Аугустусбрюке над река Нера“ /Лувър/, 1826, масло 34Х48см
 
·       „Колизеумът„Форумът и Градинитеградините ФарнезиФарнезе в Рим“ /ЛувърМузеят д, Орси в Париж/, 1826, масло, 3028,8Х50,5Х484
 
· „Жена с мандолина“/Париж, частна колекция/, 1826 – 28, масло, 34Х26
▲·       „Албанка“, изложена Бруклинския музей в Ню Йорк
 
·       „Катедралата на Шартр“, 1830, Лувър, колекция Moreau-Nelaton▼
·       „Форумът и градините Фарнезе в Рим“ /Музеят д,Орси в Париж/, 1826, масло, 28,8Х50,4
 
·  „Гората  във  Фонтебло“, „Жена с мандолина“/Париж, частнаколекция колекция/Renand, 1826-281830 – 1835 г., масло, 34Х2648Х59
 
·       „Хижи с мелница на речния бряг“, Париж, Musée Cocnacq-Jay, 1831г1831 г., масло, 53Х54▼
▲·       „Катедралата на Шартр“, 1830, Лувър, колекция Moreau-Nelaton
 
·  „Градът  и  езерото „Горатана във Фонтебло“Комо“, Париж, колекция RenandPeytel), 1830-1835г1834 г., масло, 48Х5929,5Х 42 см
 
· „Утро във Венеция“, Москва, музеят Пушкин, 1834 г., масло, 27Х 40 см
▲·       „Хижи с мелница на речния бряг“, Париж, Musée Cocnacq-Jay, 1831г., масло, 53Х54
 
·  „Седяща  жена  с „Градътразголена и езерото на Комо“гръд“, Париж, колекция  Peytel)Renand, 1834гоколо 1835 г., масло върху дърво, 2924 Х 18,5Х5 42смсм
 
·       „Утро„Агар въвв Венеция“пустинята“, МоскваПариж, музеятколекция ПушкинRenand, 1834г1835 г., масло, 27Х41 х 32 40смсм
 
·  „Портрет  на  мадам „Седяща жена с разголена гръд“Шармоа“, Париж, колекция RenandЛувър, около 1835г1837 г., масло върху дърво, 2443 Хх 18,535 см
 
·  „Мариета  –  римската „Агар в пустинята“,одалиска“ы Париж, колекциямузея RenandMusée du Petit Palais, 1835г1843 г., масло върху хартия, 4129,3 х 3244, 2 см
 
·       „Портрет на мадамЛуи Шармоа“Робер като дете“, Париж, Лувър, 1837г1843 – 44 г., масло върху платно, 4327 х 3522 см
 
·       „Кола със сено“, Москва, музея Пушкин, 2. Половина на 19 век, масло, 32 х 45 см▼
·       „Мариета – римската одалиска“ы Париж, музея Musée du Petit Palais, 1843г., масло върху хартия, 29,3 х 44, 2 см
 
·  „Пътят  към   „Портрет на Луи Робер като дете“, ПарижСевър“, Лувър, 1843-44г.1855 – 65, масло върху платно, 2734 х 2249 см
 
·       „Момиче след Природата“, Женева, Musée d’art et d’histoire, , 1859г1859 г., масло, 49 х 75 см▼
▲·       „Кола със сено“, Москва, музея Пушкин, 2. Половина на 19 век, масло, 32 х 45 см
 
·  „Катедралата  на  Нант“, „ПътятРеймс, къмМузея Севър“на изящните изкуства, Лувър, 1855-65около 1860, масло, 3442,7 х 4955, 8 см
 
· „Катедралата на Нант“, Реймс, Музея на изящните изкуства, , около 1860, масло върху дърво, 52,1 х 32, 6 см
▲·       „Момиче след Природата“, Женева, Musée d’art et d’histoire, , 1859г., масло, 49 х 75 см
 
·       „Катедралата„Ателието на Нант“художника“, РеймсЛувър, Музея1865 – на изящните изкуства, , около 186066 г., масло, 42,756 х 55, 846 см
 
·       „Катедралата„Писмото“, наНю Нант“Йорк, Реймс, Музея на изящните изкуства,музея Метрополитен, около 18601865 г., масло върху дърво, 5254,16 х 3236, 6 см2
 
·  „Агостина,  италианката“,  Вашингтон, „АтелиетоNational наGallery художника“,of ЛувърArt, 1865-66г1866 г., масло, 56138,6 х 4695 см
 
·       „Жена с перла“, Лувър, 1868-70г – 70 г., ▼
·       „Писмото“, Ню Йорк, музея Метрополитен,  около 1865г., масло върху дърво, 54,6 х 36,2
 
·  „Жена  в   „Агостинасиньо“, италианката“Лувър, Вашингтон, National Gallery of Art, 1866г1874 г., масло, 138,680 х 9551 см
 
·       „Вътрешността на катедралата в Сенс“, Лувър, около 1874г1874 г., масло, 61 х 40 см▼
▲·       „Жена с перла“, Лувър, 1868-70г.,
 
·       „Жена в синьо“, Лувър, 1874г., масло, 80 х 51 см
 
▲·       „Вътрешността на катедралата в Сенс“, Лувър, около 1874г., масло, 61 х 40 см
 
·       „Омир и пастирите“, Музея в Saint-Lo, 1845г.▼
 
▲·       „Омир и пастирите“, Музея в Saint-Lo, 1845г1845 г.
 
=== Изложби ===
·      2004 "Копнежът„Копнежът Италия, Коро и ранният импресионизъм"импресионизъм“ 1780- – 1850, изд. Феликс Бауман, Баден, Музеят Лангмат, каталог на изложбата Браус, Хайделберг 2004  <nowiki>ISBN 3-89904-104-6</nowiki>▼
 
·      2012 "Камий„Камий Коро , Природа и сън"сън“, Карлсруе, Държавна художествена галерия, Хайделберг 2012 <nowiki>ISBN 978-3-86828-332-7</nowiki>▼
▲·      2004 "Копнежът Италия, Коро и ранният импресионизъм" 1780-1850, изд. Феликс Бауман, Баден, Музеят Лангмат, каталог на изложбата Браус, Хайделберг 2004  <nowiki>ISBN 3-89904-104-6</nowiki>
 
▲·      2012 "Камий Коро , Природа и сън", Карлсруе, Държавна художествена галерия, Хайделберг 2012 <nowiki>ISBN 978-3-86828-332-7</nowiki>
 
·      2017 "Камий Коро, Един поет на пейзажа", Аахен, Suermondt-Ludwig-Museum.▼
 
▲·      2017 "Камий„Камий Коро, Един поет на пейзажа"пейзажа“, Аахен, Suermondt-Ludwig-Museum.
 
=== Почит ===
 
 
Астероидът (6672) Corot носи неговото име.[[File:Tombe de Camille Corot (division 24).JPG|250px|thumb|Гробът на художника в гробището „Пер-Лашез“]]
 
Line 155 ⟶ 141:
• Камий Коро: Писма от Италия, изд. Klinkhardt & Biermann, Лайпциг 1924
 
• Дарио Дюрбе и др.: Коро и барбизонската школа, Pawlak, Herrsching 1988г1988 г.
 
• Jean Leymarie: Коро, Биографично-критическа студия, изд. Skira-Klett-Cotta, Женева 1980, ISBN 3-88447-049-3.
 
• Vincent Pomarède: Коро, изд. Flammarion, Париж 1996, ISBN 2-08-012123-5.
 
• Leonhard Saint-Michel: Коро и неговия свят. Изд. „Gondrom“, Байройт 1981г1981 г. ISBN 3-8112-0216-2.
 
• Germain Bazin: „Коро“, изд. Wolfgang Krüger Verlag, Берлин, печат: печатница Pierersche Hofbuchdruckerei Stephan Geibel & Co., Алтенбург,Тюрингия 1942▼
 
▲• Germain Bazin: „Коро“, изд. Wolfgang Krüger Verlag, Берлин, печат: печатница Pierersche Hofbuchdruckerei Stephan Geibel & Co., Алтенбург, Тюрингия 1942
 
== Уеб- Линкове ==▼
 
▲== Уеб- – Линкове ==
1. Произведения от и за Коро при: Werke von Jean-Baptiste Camille Corot. Bei Zeno.org.
 
2. Жан Баптист Камий Коро при: Jean-Baptiste Camille Corot bei artfacts.net
 
3. Изложбата Камий Коро, Природа и сън от 29. септември 2012 до 20. януари 2013г2013 г. в Държавната художествена галирия Карлсруе Ausstellung Camille Corot. Natur und Traum
 
 
== Линкове ==
1. Tinterow, Gary и други (Hg.): Corot. New York 1996, стр. 270 и следващите▼
 
2. „Скандалът с фалшификациите :Всичко е наистина хубаво – но за съжаление не е истинско“ от 16. Септември 2012 „Шпигел“ брой 44/1966 Fälschungsskandal Alles wirklich schön - – aber leider nicht echt FAZ vom 16. September 2012▼
 
▲1. Tinterow, Gary и други (Hg.): Corot. New York 1996, стр. 270 и следващите
 
▲2. „Скандалът с фалшификациите :Всичко е наистина хубаво – но за съжаление не е истинско“ от 16. Септември 2012 „Шпигел“ брой 44/1966 Fälschungsskandal Alles wirklich schön - aber leider nicht echt FAZ vom 16. September 2012
 
 
 
<references />
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Жан_Батист_Камий_Коро“.