Карпошово въстание: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Кюстендилски санджак |
медевал |
||
Ред 1:
{{Военен конфликт
| име = Карпошово въстание
Line 13 ⟶ 11:
| командир2 = [[Селим Гирай]]
| сила1 =
| сила2 = 30 000
| жертви1 =
| жертви2 =
| бележки =
}}
'''Бунтът''' или '''Въстанието на Карпош'''<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/pp/pp_1.htm Карпошовото въстание (1689 г.) проф. д-р Петър Петров (Македонски Научен Институт - София, 1994) Македонска Библиотека No 25.]</ref> е [[Християни|християнско]] антиосманско въстание, избухнало в централните [[Балкански полуостров|Балкани]] през октомври 1689. През същия период избухват още няколко въстания на Балканите. Предводителят на бунта [[Карпош|Петър Карпош]], е роден в [[Османска]] [[Македония]], може би, в село [[Войница]] в днешната [[Чашка (община)|Чашка община]]. В много ранна възраст той бяга от дома си към [[Княжество Влахия|Влахия]], но скоро след това става пословичен [[Хайдутин|хайдук]] в [[Родопите]]. След като армията на [[Свещената Римска империя]] навлиза в
== Предпоставки:[[Голяма турска война]] ==
През 1683 е създадена [[Свещена лига (1684)|Свещена Лига]] на Австрия, Полша, Венеция и по-късно Русия, за да устои на Османската империя.<ref name=":0">{{Cite book|title=A History of the Macedonian People|last=Katardzhiev|first=Ivan|publisher=Macedonian Review|year=1979|location=Skopje|pages=96|translator=Graham W. Reid}}</ref> Последната е победена в [[Битка при Виена|битката за Виена]] през 1683 г. и е принудена да се измъкне бързо от Централна Европа. Около 10 000 демобилизирани османски войници плячкосват Балканите, а [[Висока порта|Високата порта]] е принудена да увеличи данъчната тежест. Поражението и хаотична ситуация в [[Османска империя|Османската империя]] е създала широки социални смущения в централната част на Балканите, особено в регионите [[Скопие]] и [[Град Ниш|Ниш]], където се създават предпоставки за бунт.<ref>[https://books.google.com/books?id=EVoBAAAAMAAJ Mihailo Apostolski, Istorija na makedonskiot narod, Institut za nacionalna istorija, Skopje, Macedonia, 1969 p. 279]</ref>
Австрийците достигат [[Щип]], където на 10 ноември 1689 успешно отблъскват османски войски и отново палят града
== Въстание ==
[[Файл:Bulgarian_uprisings_17th_century.png|дясно|мини|181x181пкс|Въстанията на Карпош, [[Второ Търновско въстание|Търново]] и [[Чипровско въстание|Чипровци]].]]
В контекста на тези събития и по подобие на [[Второ Търновско въстание|Търново]] и [[Чипровско въстание|Чипровци]], през октомври 1689 избухва въстание в [[Кюстендилски санджак]] - в района между [[Кюстендил]], [[Пирот]] и Скопие. Според турския историк Силяхдар Фъндъклъ Мехмед Ага, а също и хронистите Рашид и Дефтердар въстаническият лидер с псевдоним Карпош първоначално е [[войвода]] в близост до Доспат в съвременна [[България]]. Още през лятото на 1689, надявайки се на помощта на австрийските войски, хайдути и [[войнуци]], водени от [[Страхил войвода]], вдигат оръжие в района на Северна Тракия между [[Пловдив]] и [[Пазарджик]].<ref>War and Society in East Central Europe: East Central European Society and War in the Pre-Revolutionary Eighteenth Century, [//en.wikipedia.org/wiki/B%C3%A9la_K._Kir%C3%A1ly Béla K. Király], [//en.wikipedia.org/wiki/Gunther_E._Rothenberg Gunther Erich Rothenberg], Brooklyn College Press, 1982, pp. 319-320.</ref> За да да устоят срещу Страхиловия бунт, османците назначават Карпош за главнокомандващ на християнските помощни сили в района между [[София]], [[Велес]], [[Дойран]], [[Кюстендил]] и [[Гоце Делчев (град)|Неврокоп]]. Въпреки това, той се преминава на страната на противника и завладява [[Крива паланка|Крива-Паланка]] - крепост на Османската империя с шест оръдейни топа, която той е прави свой център. Бунтовниците укрепват и осигуряват втора отправна точка близо до [[Куманово]]. Не е ясно дали австрийците действително оказват помощ на въстаниците. Според съвременните Османски хроники и местните легенди, Карпош е известен като "кралят на Куманово", титла, възложена на него император [[Леополд I (Свещена Римска империя)|Леополд I]]
Действията на хайдутите на Карпош засягат обширния район от София до Пирот и [[Ниш]] и сериозно застрашават османския тил преди решителната битка за Ниш. Мехмед не успява да се справи с поставената му задача и след 20 дни е издадени са две султански заповеди към кадиите и [[мартолос]]башията да се залови и ликвидира Карпош. Тъй като не постигат това, след падането на Ниш османската администрация, по препоръка на началника на еничарите [[Коджа Махмуд ага]], опитва да подмами Карпош на своя страна, като го опрощава и назначават за мартолосбашия в [[кааза|каазите]] Кюстендил, [[Сирищник]] и [[Радомир]], а са му обещани и каазите Щип, Радовиш, Велес, Дойран, Серес, Аврет Хисар, Неврокоп, Разлог, Петрич и Мелник. Не подлежи на съмнение фактът, че Карпош не приема и това предложение на султанските власти. По същото време в началото на октомври 1689 г. става ясно, че настъплението на австрийците ще бъде предприето в две посоки: на север към [[Видин]], и на юг - към Скопие. Счита се, че войводите Страхил и Карпош действатв състава на източното крило от армията на Пиколомини, което воюва в направлението Лесковац - Враня - Крива Паланка - Куманово.
== Потискане на бунта ==
[[Файл:Naredba_za_ubistvo_na_Karpos.jpg|ляво|мини|Заповед за убийството на Петър Карпош]]
Положението на бунтовниците не е много добро, особено след военните и политически завои, които изиграват решаваща роля в съдбата на въстанието. Първата стъпка, предприета от османската власт в региона е да потуши бунта и да експулсира на австрийската армия от османска територия. За това османците наемат услугите на [[Кримско ханство|кримския хан]] Селим I Гирай. Военният съвет, които се среща в [[София]] на 14 ноември 1689 решава да атакува бунтовниците през [[Кюстендил]]. Но преди това да може да направи, те трябва да си осигурят Крива Паланка. Когато се откриват, че ще бъдат нападнати, въстаниците подпалват Крива Паланка и концентрират силите си в новата крепост Куманово. Бунтовниците бързо са потиснати от числено превъзхождащите ги османски сили и укреплението е завзето. Когато битката свършва всички бунтовници, които оказват съпротива, са убити. Карпош и останалите са взети в плен в Скопие. Смята се, че Петър Карпош е екзекутиран през първите дни на декември 1689 на историческия [[Камен мост|Каменен мост]] в Скопие.
== Последици ==
[[Файл:Leopold I-pismo.jpg|ляво|мини|Защитен манифест за балканските народи на [[Леополд I]]]]
Карпошовото въстание, продължило около шест седмици, е потушено от турско-татарската контраофанзива през втората половина не ноември 1689 г. При своето настъпление турско-татарската войска освобождава заловените в плен австрийци и унгарци, но избива християнските бунтовници, а жените и децата им заробва. За бунтовниците, които са оцелели в битките няма друго спасение от османското правосъдие, освен да напуснат Балканите. Много бягат на север отвъд [[Сава (река)|Сава]] и [[Дунав]]. Счита се, че попадналите в Украйна въстаници остават на руска военна служба, като там след седемдесет години е сформиран т.нар. [[Македонски полк (1759)]]. Опустелите райони по-късно са заселени с [[Албанци в Република Македония|албанци]].
На [[
== Наследство ==
[[Файл:Karposh_memory_table_Skopje.JPG|мини|Плака на място, където Карпош е бил екзекутиран.]]
|