Светослав Миларов-Сапунов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без right/дясно в картинки (x1) |
смяна на шаблон |
||
Ред 1:
{{Личност
| име = Светослав Миларов-Сапунов
|
| описание = български писател и публицист
| портрет = Bulgarian Constituent Assembly Macedonia and Thrace Representatives 1879.jpg
| роден-място = [[Габрово]], [[Османска империя]] ▼
▲| роден-място = [[Габрово]], [[Османска империя]]
| брак =
| деца =
| вложки = {{Личност/Политик
| категория = писател
| партия =
| убеждения =
| институция1 = Депутат
| постове1 = {{Депутат-България|без заглавие=1|у=1|1в=1}}
| известен-с =
| отличия = }}
{{Личност/Писател
| категория = писател
| период =
| жанрове = [[поема]], [[драма]], [[мемоари]]
| теми =
| направление =
| дебют =
| известни творби = „Спомени от цариградските тъмници“ (1881)
| повлиян =
| повлиял = }}
}}
▲[[File:Bulgarian Constituent Assembly Macedonia and Thrace Representatives 1879.jpg|мини|250п|Делегати от Македония и Тракия. Петър Станчев, [[Яни Руселиев]], Стоян Г. Моллов, [[Харалампи Златанов (юрист)|Харалампи Златанов]], Бабаджанов, [[Димко Хаджииванов]], [[Иван Войводов]], [[Александър Люцканов]], [[Константин Хаджикалчев]], [[Стефан Стамболов]], Георги Омчев, [[Васил Диамандиев]], Светослав Миларов, Хр. Христов, [[Димитър Душанов]], Спас Кожухаров, Райчев]]
'''Светослав Николов Миларов-Сапунов''' е [[България|български]] [[писател]], [[историк]] и [[публицист]].
Line 18 ⟶ 38:
В края на 80-те години Миларов, както и други проруски ориентирани общественици, емигрира в [[Одеса]]. В началото на 1889 година той оглавява група, включваща още Константин Попов, [[Петър Мусевич]], о.з. поручик Георги Василев и о.з. капитан Йордан Белев, която си поставя за цел убийството на княз [[Фердинанд I|Фердинанд]]. С помощта на [[Драган Цанков]] те се свързват с Александър Кривцов, представител на руската организация [[Славянско благотворително общество]], който ги снабдява с оръжие и пари. Получил разрешение за връщане в България, през април Миларов пристига в София, след което заедно с Попов започват да следят Фердинанд и на няколко пъти се доближават до него. Те така и не стрелят по княза и скоро се отказват от цялото начинание.{{hrf|Марков|2003|38-40}}
През 1891 година, по време на разследването на [[Атентат срещу Стефан Стамболов (1891)|атентата]] срещу [[Стефан Стамболов]], при който е убит
== Библиография ==
Line 30 ⟶ 50:
== Източници ==
* Делото по заговора за убиването на Негово царско височество Княза и министър-председателя Стамболова и убийството на министъра Белчева. Приложение – Дневникът на Св. Миларов. С., 1929.
* [[Иван Богданов]],
▲* Делото по заговора за убиването на Негово царско височество Княза и министър-председателя Стамболова и убийството на министъра Белчева. Приложение – Дневникът на Св. Миларов. С., 1929.
▲* Иван Богданов, Светослав Миларов. Живот и творческа съдба. - В: Богданов, Ив. Литературни студии. С.: Български писател, 1966.
* [[Илия Конев]], Непознатият Светослав Миларов. Из живота и дейността му в Хърватско и Румъния. В: Ил. Конев. В: Конев, Ил. Ние сред другите и те сред нас. С.: Наука и изкуство, 1972.
* [[Николай Аретов]], [http://aretov.queenmab.eu/archives/revival/83-prisoners-memoars.html
* Аретов, Н. Един “неочакван” образ на П. Р. Славейков. Как да се справим с него? - Литературна мисъл, 2006, № 2, с. 22-41.
* Аретов, Н. [http://aretov.queenmab.eu/archives/revival/208-where-is-the-motherland.html
; Цитирани източници
* {{cite book | last = Марков | first = Георги | authorlink = Георги Марков (историк) | year = 2003 | title = Покушения, насилие и политика в България 1878-1947 | publisher = Военно издателство | location = София | isbn = 954-509-239-4}}
Line 43 ⟶ 62:
<references/>
{{
[[Категория:Български писатели]]
[[Категория:Български публицисти]]
[[Категория:Държавни служители на България]]
[[Категория:Академици на БАН]]
[[Категория:Българи в Османската империя]]
| |||