Стара Кресна: Разлика между версии

 

== История ==

 

 

В 1891 г. [[Георги Стрезов]] пише за Кресна:

{{цитат|Кресна. С това име се разбират няколко махали разпръснати по западните поли на едноименната планина, която е част от [[Пирин]]. Захваща едно пространство от 5 ч. от Ю на С. При подножието на Кресна, от [[Градево]] до [[Ново село (Пирин)|Яникьой]], увива се [[Струма]]. Полите на планината са стръмни; срещу махалата Кресна има [[Черен мост на Струма|мост]] над Струма за царския друм. Почвата е твърде камениста, твърде слабо произвежда житни растения. Над Струма обаче висят лозя, от които излиза добро вино. Част от населението се занимава с дърводелство, секът градиво от гората и го разнасят със салове по Струма. Що има нейде-годе орна земя, държат я помаците. Изобщо жителите са в последна бедност, за окайване. Зиме минуват по тълпи от цели фамилии и села по [[Серско]], [[Зъхненско]] и по България за работа. На една мома се плаща за целата зима само 30 – 40 гроша! Струма и притоците и&#768; занимават няколко риболовци. Ловят се разни видове вкусна риба: белвици, рядко сомове и дребни рибички „циропки“ наречени. Кресна е [[мюдюрлък|мюдюрлук]]; разделя се на 4 махали: собствено Кресна, дето е мюдюрът, с 85 къщи. – [[Мечкул]], 80 к., [[Ощава|Хощава]], 180 къщи, и [[Сенокос (Област Благоевград)|Синакос]], 90 къщи. Всяка махала си има кмет, църква и училище. В църквите и училищата се чете само български. По околните места, между най-плодородните, има и помашки села. Всички говорят по-добре български от самите християне креснянчане; живеят си братски и по нищо дори не се отличават от братята си. Само най-богатите знаят криво-ляво по някоя турска.<ref>[http://www.scribd.com/doc/80796428/1889-ИзтМакед Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 29.]</ref>}}

 

 

В 1901 година в Кресна по инициатива на [[Яне Сандански]] е основан комитет на [[ВМОРО]]. Председател на комитета е [[Андрей Мицов]], а пункнот отговорник – брат му [[Прокоп Мицов]]. Членове са Стоичко Кълбов, Андрей Паскалчев, Симеон Гамярски, Илия Попянакиев и учителят [[Георги Корчев (революционер)|Георги Корчев]].<ref name="Сандански 212">Сандански, Борис. Кратка енциклопедия Кресненски край, Сандански, 2003, стр. 212.</ref>

 

 

През 1912 година през Балканската война Прокоп Мицов оглавява четата от Кресна, с която води бой за опазването на [[Черен мост на Струма|Черния мост]] на Струма при Кресненското ханче.<ref>Сандански, Борис. Кратка енциклопедия Кресненски край, Сандански, 2003, стр. 267.</ref>

<references/>

 

{{Община Кресна}}

{{Портал|Македония}}

[[Категория:Села в област Благоевград]]