Асен Христофоров: Разлика между версии

| известен-сповлиял =

По препоръка на президента на Робърт колеж Кейлъб Гейтс и с негова финансова помощ на 1 август 1931 година Христофоров заминава за [[Лондон]], къдетои постъпва в [[Лондонско училище по икономика и политически науки|Лондонското училище по икономика]], където учи главно [[финанси]].{{hrf|Аврамов|2010|9}} ТойТам оставятой се сближава със семейството на посланика [[Панчо Хаджимишев]], с чиито деца поддържа приятелски връзки до края на живота си.{{hrf|Аретов|2011|19 – 20}} Оставя интересни спомени от следването си там – „Скици из Лондон“, в които дава подробно описание на академичните традиции и студентския живот в [[Англия]]. По финансовивреме причинина престоя си в Лондон пише кореспонденции за пловдивския вестник „Борба“ и за софийския „[[Зора (вестник)|Зора]]“, а една негова статия е публикувана и в списание „[[Звено (списание)|Звено]]“.{{hrf|Аретов|2011|25 – 28}} През юни 1934 година Христофоров получава бакалавърска степен по икономика.{{hrf|Аретов|2011|36}} По финансови причини не успява да защити докторат в Лондон и в самия край на 1934 година се връща в Пловдив.{{hrf|Аврамов|2010|9}}

Малко след завръщането си в България Асен Христофоров се премества в [[София]], където през юни 1935 година е назначен за неплатен стажант в Централното управление на Българската народна банка. През септември същата година оглавява новосъздадената Конюнктурна служба при ръководената от [[Славчо Загоров]] [[Национален статистически институт|ГлавнатаГлавна дирекция на статистиката]].{{hrf|Аретов|2011|37 – 38}} От ноември 1937 до февруари 1938 година е на специализация в [[Женева]] и отново посещава за кратко Лондон.{{hrf|Аретов|2011|38 – 39}}

След завръщането си Христофоров постъпва в ръководения от [[Оскар Андерсон]] [[Статистически институт за стопански проучвания]] към [[Софийски университет|Софийския университет]], където с кратко прекъсване работи до септември 1940 година. ЗапочваПрез и1939 преподавателскагодина дейностсе жени за Люба Атанасова, дъщеря на пловдивския адвокат Трифон Атанасов. По това време става хоноруван преподавател в [[УНСС|Държавното висше училище за финансови и административни науки]] (днесДВУФАН). В началото на 1941 година започва работа в Търговския, а след това – в Информационния отдел на Софийската търговско-индустриална камара. През 1942 година за три месеца работи отново с Андерсон, който е заминал в Института за световно стопанство в [[УНССКил (град)|Кил]]. Остава на работа в Камарата до 1943 година, когато е назначен за редовен доцент в ДВУФАН (от 1945 година е извънреден професор).<ref{{hrf|Аретов|2011|39 – name="калигоров"/>40, 42}}

През този период той пише първия си значим труд, „Развитие на конюнктурния цикъл в България, 1934 – 1939 г.“, който през 1940 година получава наградата на [[Българско икономическо дружество|Българското икономическо дружество]].{{hrf|Аврамов|2010|9}} През 1942 – 1943 година е редактор на списание „Стопански вести“, което е спряно по лично искане на министър-председателя [[Добри Божилов]].<ref name="аврамов">{{cite book | last = Аврамов | first = Румен | authorlink = Румен Аврамов | year = 2007 | title = Комуналният капитализъм: Т.III | publisher = Фондация Българска наука и култура / Център за либерални стратегии | location = София | pages = 372 – 374 | isbn = 978-954-90758-9-2}}</ref> По същото време полицията настоява неуспешно за уволнението му от Търговско-индустриалната камара, където работи.<ref name="аврамов"/>. След установяване на комунистическия режим в България попада в графата с недоброжелателни лица от народната власт<ref>http://slavimirgenchev.info/?p=15190</ref>. Изключен е от университета чрез непреназначаване при преструктурирането и преобразуването през 1947 г. на Държавното висше училище за финансови и административни науки във Факултет за стопански и социални науки при Софийския университет.